Yanni, on Sep 13 2008, 09:06, said:
Колегата 
marillion да им даде едно ухо  

 
Колегата го е направил още преди две години 

  и ги харесва страшно много. Особено композицията 
The Bright Ambassadors of Morning.
Вече няколко дни въртя
Marillion  
Happiness Is the Road
Volume 1: Essence 
Volume 2: The Hard Shoulder  
Както навярно знаете, Луси Джордаш - мениджъра на групата, отново опита нещо революционно в маркетинга. Поради факта, че всеки албум на групата "изтича" в интернет почти моментално след изпращането на първите бройки, Луси реши да изпревари "пиратите" като пусна за свободен даунлоуд 
Happiness Is the Road. Всъщност думата свободен е малко неточна защото ако искаш да свалиш албума трябва да си един от онези 15 000 предплатили го още преди година. Всички те и моя милост сред тях, получихме в началото на седмицата така наречения "secret message" с инструкции как да свалим и чуем албума. Убеден съм, че цялата тази "тайна" операция е вече история и дори и без да съм проверявал 
Happiness Is the Road е достъпен за всеки простосмъртен потребител на интернет. Което от своя страна е жалко, защото поне според мен този път Луси се изложи в стремежа си да бъде новатор...
За албума е твърде рано да се говори, но засега правят впечатление няколко неща:
1. По всичко изглежда, че 
Happiness Is the Road е пряк наследник на 
Somewhere Else, но музикално далеч по-стойностен от последния. Това мое твърдение от една страна би трябвало да послужи като сигнална лапичка за онези от вас които не харесаха миналогодишния албум. В същото време обаче държа да отбележа, че 
Happiness Is the Road е далеч по-музикантски албум от 
Somewhere Else и няколко прослушвания на албума не са никак достатъчни за крайна оценка, а напротив подсказват за дълбочина на идеите.
2. Прокламираната концептуалност на 
Volume 1: Essence е по-скоро в лириката отколкото в музиката.
3. От времето на 
Brave Марк Кели не е бил водещ композитор в групата, но тук това е така за сметка на Стивън Родъри.
4. След няколко прослушвания прави впечатление, че 
Volume 2: The Hard Shoulder  звучи малко по-балансирано и динамично от меланхоличната първа част, която спокойно може да бъде наречена солов проект на Ейч.
5. Изненадващо, но в двата диска не се откроява нито една лесно запомняща се композиция, което попринцип е гаранция за качество при 
Marillion.
Толкова след три-четири прослушвания...