0
This topic is locked
Като свърши институцията The White Album (мамка му, "Helter Skelter" сигур е първата трашария в историята на музиката!
) ще завъртя още веднъж Scars On Broadway. 
Daron определено се е целил във SOAD-феновете и това, което те искат да чуят - нов SOAD материал. Да де, ама аз SOAD искам от SOAD. От Daron искам да чуя нещо по-различно. При Serj нещата аз ги усещам така: да, има го SOAD-ския подход, но е ненатрапващ се, преди всичко е лично неговата музика. Просто няма как да не асоцийраш неповторимия му глас със SOAD. Но нека се върна отново към Ливърпулската Четворка.
Както каза whiplash музикалният подход в албума доста наподобява Сисетм (и как иначе, след като музиката на Систем е в общи линии музиката [китарата] на Дарон, докато Серж има в много по-голяма степен къде да изненадва, а и самият той извън групата е доста различен от Дарон), но самата музика и особено атмосферата в албума Малакиански ми се струват далеч от настроението, което насажда тази на System of a Down, поне в мен (макар и на моменти да се доближава). 
Ще си самонанеса 75 удара с камшик. 
