21 replies to this topic

[Ozzy]

Цък...

[REYAV]

Чудесно,дано този път да не е партенка!

[violator]

Ей на тва му се вика парадокс!

Един от най-най-НАЙ-любимите ми вокали ми идва пак на крака, но отново с проект, в който не пее!

Мъка!

[Ozzy]

Билети от тук. Цена:
- първите 100 билета - 30,00 лв.
- предварителна продажба - 40 лв.
- в деня на концерта - 50 лв.
Повече инфо - тук.

[georid]

violator, on Jan 28 2008, 17:06, said:

...ми идва пак на крака, но отново с проект, в който не пее!

Е как да не пее!
Ето една чудна интерпретация на Moonchild - изтънчената естет-енциклопедична класика на King Crimson . Изслушай всичките 8 минути и 38 секунди. Усещането е неповторимо.

[Ozzy]

georid, on Feb 6 2008, 12:44, said:

Усещането е неповторимо.

Две мнения няма!!!
А това пред него какво е? Текста?
Не ми остава нищо друго, освен да пожелая на всички, които смятат да посетят този концерт приятно прекарване! И моля не забравяйте после да напишете тук някое и друго ревю. Държа да разбера как е минало

[georid]

Ozzy, on Feb 6 2008, 13:25, said:

А това пред него какво е? Текста?

. Партитурата.

А ето и друга изява на г-н Патън. Този път в областта на традиционния италиански шлагер.

Ако има съфорумци, които споделят убеждението, че г-н Патън е нормален, с интерес бих изслушал доводите им.

[Ozzy]

georid, on Feb 6 2008, 13:45, said:

Ако има съфорумци, които споделят убеждението, че г-н Патън е нормален, с интерес бих изслушал доводите им.

Съмнявам се, че след тези клипове ще има осмелили се Иначе и аз с удоволствие бих ги изслушал

[violator]

georid, on Feb 6 2008, 13:45, said:

O, ако знам че ще видя нещо такова, със сигурност ще отида. Особено това италианското "20 km. al giorno" е много сладурско. Ако беше соло концерт, у нас може да изпее със същия успех "На 20 километра от Бургас...".

Не е солов концерт, за жалост! А представлява нещо такова!

[georid]

Не би трябвало да има място за притеснения. Дали ще е солово участие или ще е с някой от проектите му, в концертите на г-н Патън винаги има, как да се изразя, елемент на изненада.

Всъщност думата "концерт" не е особено подходяща. Бих употребил "арт пърформънс". Добро място за такъв арт пърформънс би била Червената къща. Или Галерията за чуждестранно изкуство. Ще присъстват и избрани интелектуалци от т.нар. средно поколение.

Би било добре арт пърформънса да бъде открит с литературно четене. Например Ани Илков да прочете избрани откъси от класическата поема "О, фривилна грухталност, твоите миктурации за мен са като геблеточици върху лъргедна пчела".

И така нататък.

Да.

[Satyr]

http://www.katehizis...ct.php?nid=6627

[clear]

снимките и репортажа са страхотни : -))

три часа закъснение - и това без каквото и да е обяснение?! хах

[dav]

Всъщност закъснението е два часа, тъй като началото беше обявено уж за 20 ч., а отварянето на вратите в 19 ч. Концертът започна към десет , а чакането беше направо отчайващо, а да почне, а да почне и не почва. Имаше нещо нередно в цялата работа. Два часа се прозявахме (поне аз и неколцина зад мен) и си слушахме Peepin Tom, Tomahawk и Фантомас , дет се вика на аванта.
Иначе репортажа е супер и отрязава много точно нещата, които се случиха когато Мишо( както го наричаше един много гласовит човек от залата) и австриеца се качиха на сцената.
Mike направи жестоки импорвизации с гласчето си.
Истинско издевателство (за мен в добрия смисъл на думата ) над сетивата. е, имаше моменти, на които ако не си позапушиш ушите може и да им се случи нещо, ама му е простено вече.

[Satyr]

dav, on Feb 29 2008, 15:38, said:

Всъщност закъснението е два часа, тъй като началото беше обявено уж за 20 ч., а отварянето на вратите в 19 ч.

Не съм сигурен
При това положение, ако не пише изрично "doors open 19:00", а там има само 19:00, този час се счита за начален на концерта.
Не знам на билетите какъв час е отбелязан.

[Satyr]

Сега видях, че в последната информация, разпространена от НМА, пише точно така - вратите отварят в 19:00, а концертът започва в 20:00. Тук може да имаме и прецедентът "Мерилин Менсън, Тайп...", зависи какво пише на билетите

[violator]

Колкото и голям фен на Faith No More да съм, колкото и да ми се иска да чувам Майк предимно да пее и по-малко да се вживява в ролята на жив синтезатор и дръм машина, мисля че страшно много му отива това ъндърграунд амплоа. Този тип е луд и това е ярко прожектирано върху погледа му.

Патън със сигурност е наясно, че ако разрови легендата, ще се изявява пред препълнени стадиони и за многократно по-големи хонорари. Но не го прави. Предпочита да не си продава задника, а да създава нещо уникално и различно. Макар и полу-разбран, макар и на семпли места, пред шепа полезни изкопаеми.

Да, това е един прекрасен, гениален ненормалник!

Останалото съм го казал в репортажа за metal katehizis!

[Mike]

http://newmusic.bg/p...ennesz_pics.htm

[Димо]

Не концерт, а лудница.

Започна без никакви увертюри и поздрави. Нямаше и нужда. Всеки застана зад своята маса с джунджурии и тогава – БАМ
Мозъкът ми изключи. Не, всъщност работеше на режим оцеляване. Трябваше да се измъкна от тоя концерт, поне нормален. Не успях.

Patton си играеше като малко дете с неговите причудливи играчки. Човръкне нещо, изкрещи, издаде някой протяжен стон и като нещо стане добре се усмихне. На себе си.

Fennesz, аристократично застанал зад своя верен Apple, свиреше на китара.

Между двамата нямаше почти никаква физическа комуникация. Дори масите им бяха така наредени, че стояха леко с гръб един към друг. Общуваха единствено чрез звуците, които издават. Творяха „музика” на момента. Подаваха си все едно вдигат тостове „наш’та маса на ваш’та маса”. Шизофония след шизофония. Рисуваха странни картини или по-скоро холограми и ги стоварваха с всичката злост върху публиката. А тя горката вцепенена. Всеки блокирал на мястото си опитващ се да възприеме какво по дяволите се случва.

Мишо (така един много ентусиазиран фен наричаше Mike Patton), ти си болно копеле.

[Pinky]

ех... сега като прочетох поста на Димо приятни спомени изплуваха в съзнанието ми: Патън с миркофона в ръка застанал посредата (не на пулта си учудващо), издаващ тежки звуци, вкарващи те във невероятен филм, светлините играят по цялата сцена ту в червено, ту в зелено, придавайки още по-голяма мистичност на цялото нещо... И както със сетни сили се опитваш да държиш ченето си затворено и да разбереш какво става пред теб, по дяволите, и тогава БАМ !!! Невероятна река от звуци, изливащи се от гърлото на моя кораб-майка, и от китарата не Фенез, прониква в части на съзнанието ти, които дори не си подозирал, че съществуват; убивайки значителен брой мозъчни клетки... И после излизаш зашеметен, със меко казано заглъхнали уши, мозъка - на каша, трудно ти е да скалъпиш 2 приказки... 2 седмици получаваш леки и не дотолкова леки флеш-бекове, и колкото повече време минава от събитието, толкова повече започваш да осъзнаваш аджеба кфо стана и колко велико е било Патън за президент !

[Mike]

един приятел написа ревю в ласт фм което напълно споделя и това което и аз изживях така че си позволявам да го постна тук:

20:05h
Вече сме вътре, сцената е готова, насочваме се към пулта в лявата й страна, защото явно Господ ще е там.. и тук дойде голямото чакане, разсейвано от време на време от някой роден корифей с крясъци "Слейъъъъъъъър" и "Мишооооооооооо".. гениално.. започнахме здравичко да се изнервяме, добре че имаше Пийпинг Том, Томахоук и Фантомас за фон. Чакахме цяла вечност, вече не си чувах мислите, хвана ме параноята, че няма да дойде изобщо и тям подобни фенски истерии..
22:00h
Светлините внезапно изгаснаха..и о, Боже, той се качи на сцената, от плът и кръв! Мощен рев отвсякъде, истерични писъци на малолетни фиенкии, сънят започна.. това, което се случи през следващият час едва ли би могло да се сравни с нещо друго. Със Сашо ни беше яд, че не се наядохме с гъби.. но и така всичко беше като халюцинация.. мрачни мелодии, ултратежък бас, който караше коремите да се чудят къде са и разбира се, Майк, който въодушевено показваше, че гласът действително е най-силният инструмент: то не беше пищене, крещене, хорово пеене, псалми, рев, бийтбоксинг, Майк даже си цъкаше ракийка, която не пропусна да похвали След това ни се скара, че сме много sober и трябва да направим нещо по въпроса Drink, motherfucker, DRIIIIINK!! Тотална лудница, хората откачиха.. горкият Фенеш, никой не му обърна внимание, но момчето сигурно си е свикнало
22:30h
Пак се напушихме и нещото, което чух след това ме изпрати в Антарктида.. невероятна композиция,която разтърси всичките ми представи за музикален експериментализъм.. не може да се опише.. бях благословен, че съм там.. евала и на пича с оранжевата блуза, който цяла вечер не спря да се опитва да танцува, наистина голям ентусиаст..
23:00h
След един бис, всичко свърши, чао-чао, София и по-важното:"See u next time!".. дано има некст тайм, ще чакаме и ще се молим..

Mike Patton Is God!