"Калиакра Рок Фест 2008" през очите на един фен
един напълно субективен разказ, който не претендира за историческа достоверност
Част втора
06.07.2008 г.
8:00 – от една кола точно до платката продължава да дъни Motorhead. Ушите ми пищят и се чудя дали наистина някъде в далечината се чува пеещият Eric Adams или просто вече почвам да халюцинирам. Бърз поглед вън от палатката изкарва следната картинка: стотици дългокоси създания в раздърпани дрехи се люпят от платнени пашкули с различна форма и цвят, гледат лошо с кървясъли, неориентирани погледи и запътват или към най-близкото капанче за ”фестивална” закуска или към чешмата на гробищата. Пред нашата палатка е опънат хамак. Снощи го нямаше. В него спи някакъв пич с расти. ”Няма значение”, казвам си и се запътвам да търся нещо безалкохолно за разсънване. Лелката на първата ”закусвалня” е така добра да ме осведоми, че не е спала и да ми разреши да ползвам чешмичката в двора на нейната къща (намираща се точно до стадиона) за сутрешен тоалет. Поблагодарявам, запасявам се с портокалов сок и след 10 минути вече се възползвам от благотворното въздействие на студената вода рано сутрин. Намираме се с Риков (нали знаете за краставите магарета) и решаваме, че трябва да ядем банички. На път към автогарата където е разположена желаната баничарница се срещаме с част от екипа на ”Про-рок” и така на лафче и по маси изкарваме цялата сутрин. Темите естествено са най-вече музикални, а стиловата ориентация хвърчи във всички посоки. Някой се разсънват с кафенца, а други (включая и себе си) с особено ”метълското” меню сладолед и натурален сок

. След час и нещо престой в механата намираща се на изхода на Каварна в посока Варна решаваме, че е крайно време за плажуване и се отправяме към същият къмпинг, който посетихме и предния ден. Там двамата с Риков, досущ като деца (що пък не???), играем на жабки и на камъчета

– купоооооон!!!
Завръщане в Каварна, приготовления за вечерта и пак по масите. Докато пием по бира разяснявам на колегата Ozzy подробно къде в околността има добри плажове за да може да се възползва на следния ден.
Тази вечер повечето хора са решили да релаксират и да се отпуснат някъде по-назад из стадиона за да слушат на спокойствие. Умишлено забавям влизането си за да не се налага да гледам бездарниците от Sixth Sence (чудно ми е Manowar как ги търпят тия – то, която и друга руска банда да хванеш ще е по-добра от тази). В рядката тълпа в дясно от пулта се събираме с Ozzy (покачил на раменете си 5-годишната си дъщеричка), колегата

Yanni както и с част от пророческия екип и зачакваме на сцената да се появи шок-рок иконата събрала ни тук тази вечер.
Alice Cooper
Пусна се огромен транспарант пред сцената и още преди мистър Купър да се е показал шоуто започна. Появи се една сянка, а после втора, която наръга първата. Транспарантът падна и от сцената се разнесоха класика след класика. Макар че гласът ми беше оскъден закрещях с колкото беше останало от него на любимата ”Lost in America” (велик текст има това парче

) и на ”I’m Eighteen”, а когато беше изсвирена и ”Feed My Frankenstein” (единствената почела касовия ”Hey Stoopid”) гласът ми сви знамената и се оттегли да почива. От там насетне само скачах и имах възможност малко повече да гледам шоуто защото досега нито съм присъствал на концерти на Alice Cooper, нито съм зяпал DVD-тата му. Честно казано случващия се на сцената театър ми беше доста инфантилен, но пък когато накрая обесиха дядо Аlice беше яко! Неприятно впечатление направи факта, че към края гласът му падна, а това всъщност е едва първият концерт от турнето му, но предполагам, че на неговата възраст е трудно да се изкара и стандартен като продължителност сет. Песните, които звучаха бяха от цялата му, над 30-годишна, кариера и радваха феновете, а много от тях си хванаха и сувенири под формата на гердани, бастунчета и стандартните перца и палки. Музикантите от бандата му бяха на ниво и помагаха за вокалите на някои места, а Eric Singer в комбинация с двамата китаристи, изкара едно размазващо барабанно соло (Rhino да си вземе бележка). За край на основната част от концерта беше изсвирен един от най-старите хитове на бандата ”School’s Out”, който е бил преработван във всевъзможни кавър версии. Най-масовият ефект, обаче, бе предизвикан на биса от вселенския химн ”Poison”, на който всички присъстващи се раздвижиха, а концертът приключи с ”Elected”.
На излизане засичам Звезди и Денис Ризов и ги моля за една бърза снимка:
http://store4.data.bg/whiplashdod/2008.07....er/P7066000.JPG
Като цяло приятно шоу за релакс след изтощителния маратон предната вечер и преди финалната касапница. Ето и пълния сет-лист предоставен ми от колегата Ozzy:
01. It's Hot Tonight
02. No More Mr Nice Guy
03. Under My Wheels
04. I'm Eighteen
05. Is It My Body?
06. Woman Of Mass Destruction
07. Lost In America
08. Feed My Frankenstein
09. Be My Lover
10. Dirty Diamonds
11. Muscle Of Love
12. Desperado
13. Halo Of Flies (inc. Drum Solo)
14. Welcome To My Nightmare
15. Cold Ethyl
16. Only Women Bleed
17. Steven
18. Dead Babies
19. Ballad Of Dwight Fry
20. I Love The Dead
20. School's Out
Encore:
21. Billion Dollar Babies
22. Poison
23. Elected
Малко преди концерта възниква идея да си направим вечеринка с китара. Речено-сторено. Още след края на шоуто на Alice Cooper се събираме група ентусиасти, купуваме си бира и сядаме на едно от добре осветените кръстовища близо до палатковия лагер. Аз, iilnd, Yanni, cadaurus, progger, а по-късно hendy, новият ни познайник Стиф, както и други случайно минаващи привлечени от звука на фалшиво припяващи индивиди с охриптели гласове (разбирай: ние).
аз, progger и Yanni на заден план
В ”сета” ни

повечето от песните са известни на всинца и дружно викаме парчета на Manowar, Dream Theater, Pain of Salvation, Faith No More, Metallica, Контрол, Чувал,Чувал и на кой ли още не, а Стиф успява да ни ”скрие шапката” след като за кратко посвирва.
от ляво на дясно: cadaurus, hendy, Стиф
Оказва се, че той има собствена група, в която е вокалист и китарист и по неговите думи ”Свири по-добре от колкото пее”. Да ви кажа, не искам да го чувам как свири на ел. китара, че току-виж съм почнал да получавам комплекси

Така всичко върви горе-долу нормално до момента, в който Риков решава, че трябва да поеме нещата в свои ръце.
Риков се подготвя психически за изпълнението си 
Следват около половин час високо-интелектуална, духовно-обогатяваща пиянска поезия като междувременно iilnd-а превежда текстовете на английски за да е ясно на Стиф за какво иде реч в песните и защо ние буквално се чупим на четири от смях. ”Върхът на сладоледа” е моментът с ”Assan, bring closer your ass” в кулминацията на едната от песните, а за чуждо-езичната трактовка на ”Ой, ламьо!” на Черно Фередже ме е страх да си помисля.
Малко по малко компанията ни оредява, ние започваме да дремем и към 3:00 решаваме, че е крайно време да се прибираме по легла и спални чували. Обещаваме си да се видим утре и аз отново се прикотквам в палатката. Умората си казва тежката дума и до 10 минути се озовавам в страната на сънищата въпреки Pantera-та, редувана с Контрол (ебаси комбинацията), носеща се от същата кола, която ни ”тероризираше” и предната вечер.