Както казваше един от прадядовците ми (мир на праха им) "Политиката е курвенска работа" (да извиняват модераторите
)
Нямах намерение да пиша тук и въобще да се занимавам, ама много ми се насъбра и исках да си го излея...пък ако админа или модераторите преценят че трябва да ми изтрият мнението...тяхна работа, няма да се сърдя, но не можах да се сдържа да си излея каквото ми тежи.
Не исках да цапам темата за Аморфис (за NB феста де), затова пиша тук. Впрочем мнението ми е така, по общо-не визирам някакви конкретни политици, партии и т.н...Хвана ме яд че заради някакви си кандидати за кокала аз щях да пропусна фестивала и в крайна сметка дойдох, но изтървах края. Защо? Защото идването ми в София за фестивала беше планирано отдавна и билет си имах отдавна и всичко си беше планирано и т.н....ама когато има политика в уравнението нищо не може да бъде сигурно. Във Варна имаше балотажи за районно кметове. Аз работя и в една медия (не ми се иска да давам подробности поради разни причини). Та, заради работата ми трябваше в изборния ден да стоя цял ден (6 сутринта до 1 вечерта) при централната избирателна комисия...изненадаха ни приятно че ще има балотажи и пак ще ни сгърчат яко от работа...на 3-ти и на 4-ти...а аз на 3-и съм на концерт...и никакъв шанс за измъкване...тръгнах да си продавам билета...ревеше ми се (честно)...все пак никой не поиска билета ми, а приятели ме навиха да рискувам (прегръщ), а един колега ме покри частично, а имаше и малък риск да ме потърсят или да закъснея...е, вече щях да съм уволнен (не че ми пука вече, но все пак момента не е подходящ). В крайна сметка дойдох на феста (което ми костваше нощно пътуване срещу събота, после нощно пътуване срещу неделя, което си е доста изморително когато в продължение на седмици бачкаш без почивен ден), изтървах края на Аморфис, което малко ми скапа настроението...но стига съм ви губил времето със сърцераздирателната си история
, време е да мина по същество. Това което ме е адски яд е че направих жертва заради една абсолютна глупост - политиката - най долното нещо което човечеството е измислило. Не че не гласувам, не че не искам да нося някаква отговорност за бъдещето си, но това е по скоро гласуване за по-малкото зло, отколкото за ПОДХОДЯЩИЯТ управник...защото такъв просто няма и няма и да има у нас. Защото по време на кампанията се нагледах на мърсотии. Срещат се, ръкуват се, прегръщат се, целуват се (както навремето българските и съветските държавни ръководители), държат се като хора които всяка вечер си пият ракията (някои го правят), а след това застават пред камерите или пред вестника и започват да сипят един върху друг кал, лайна и какво ли не...е това ако не е позьорство, какво е? Това са истинските позьори. Защото тези игрички ги прилагат и върху обикновения избирател, като го замайват с какви ли не приказки и тъпотии...ама той избирателя му писна и затова от избори на избори активността пада...и в крайна сметка какво става. Седя си днес в залата за пресконференции, виждам в края на изборния ден, как идват политиците, прегръщат се, целуват се, после сядат в залата. Спечелилите се държат сякаш не са избрани да носят отговорност, а са спечелили голяма каца с мед от която ще топят безнаказано 4 години...загубилите пък плюят...доповръща ми се (без извинение)...по едно време просто ми писна, за@@@х си работата и включих дискмена, пуснах си Аморфис, слушалките ми са добре изолирани от околния шум, затворих очи...и изведнъж забравих за всичко, за цялата мърсотия, пренесох се пак в Зимния дворец и бях щастлив...защото ще ви кажа едно. Изкуството и в частност музиката са много по велики от политиката. Политиката трябва да е слуга и да защитава интересите на хората и в частност на изкуството, а не както се получава на практика...НО все пак политиката е преходна, музиката е вечна и стои над нея. Защото ти може да си велик политик и да си направил нещо изключително, но един ден ставаш храна за червеите и само учебника по история пише за теб. Ако пък не си направил нищо, даже името ти няма да се помни. Ако обаче си създал стойностна музика-хората ще те помнят и ще те знаят, дори когато вече те няма.
Музиката е непреходна и велика!
Edited by Geddy, 05 ноември 2007 - 01:55 .
0
...лошото е че сме свикнали и даже ни харесва-мазохизъм във висша степен
Гласовете не се броят механично за цялата страна, а по избирателни райони. Оттам и невъзможността /чисто математическа/ движението на Доган да бъде игнорирано от останалите гласоподаватели в големите градове например. И на мен много не ми харесва тази система, но тя е факт, нищо че не се обсъжда достатъчно в медийното пространство. Но това е друга тема...
