Снощи, осемнадесет години по-късно, целувката на съдбата /този път изиграна блестящо от скъпата ни Викти, която в последния момент ни намери билети/, отново ме отведе в НДК на кино-премиера на филм създаден от един от най-любимите ми режисьори Wim Wenders.
През 1991, по време на една от поредните кино-панорами, имах щастието да се снабдя с билети закупени "на черно" за световната /поне така бе съобщено тогава/ премиера на вендърсовия шедьовър Until The End Of The World. Прожекцията бе само една и тя бе извън официалната програма на фестивала. Помня, че организаторите бяха подценили българската публика и премиерата се състоя в тогавашната Зала № 12 на НДК /сега мисля, част от бТВ/, която определено бе твърде тясна за почитателите на този самобитен режисьор. Субтитири нямаше, замести ги симулативен превод от който почти нищо не се разбра, но за сметка на това самия филм съдържа твърде малко диалози и това не беше особено голям проблем. И друг път съм казвал, Until The End Of The World е в личния ми топ 5 за всички времена. Този филм е изкуство от друга, висша форма.
Но, нека да се върнем в днешно време. Снощи в Зала № 1 на НДК бе закрит 13-ят СФФ и той бе закрит подобаващо с премиера на последния филм на Wim Wenders, наречен Palermo Shooting. Заглавието на филма бе преведено на български като "Снимки в Палермо", което не ми се струва съвсем удачно предвид играта на думи и самото кино-повествование, но както и да е. Организаторите се бяха постарали да осигурят присъсвието на самия Wim Wenders в залата, който сподели няколко думи с публиката, относно последното си произведение преди лампите да загаснат и прожекцията да започне...
Да гледаш филм на Вендърс в зала, в която присъства самия Вендърс, е почти спиритично изживяване за което не бих се наел да говоря в този миг. Естествено не бих се и осмелил да анализирам, още по-малко да преразказвам Palermo Shooting. Всеки от вас би намерил в този филм своя истина, свой ракурс, свой кошмар или съновидение. Само ще кажа, че за мен поне, Palermo Shooting е може би най-нетипичния филм на Wim Wenders. В този филм немецът се е опитал да бъде модерен, да бъде искрен, да бъде разбираем за широката публика и най-накрая да бъде Wim Wenders. Дали е успял е трудно да се каже след един единствен прочит на Palermo Shooting. Като всеки вендърсов филм и този не прави изключение. Зрителят има нужда от време за размисъл, преди неизбежния втори прочит на творбата. Лично за мен от първия прочит, най-траен отпечатък в съзнанието ми оставиха три важни елемента без които този филм нямаше да представлява това което е.
1. Водещата роля на саундтрака в кино-повествованието.
За пореден път Вендърс демонстрира привързаност към рок музиката. За пореден път един от главните герои на вендърсов филм се нарича Original Motion Picture Soundtrack. Не случайно с неговата смърт в средата на филма, започва и агонията на главния герой. Появата на самия Лу Рийд бе посрещната от мен с възклицание на първи балкон на НДК. Лу Рийд, ще го видя ли някога на живо?
2. Стилстиката.
За първи път виждам различна стилистика във филм на Вендърс. Във финалната, кулминационна сцена от филма, Вендърс използва стилистика близка до тази на Тери Гилиъм. Поразително!
3. Оригиналното озвучаване на филма.
През първата половина на лентата, главният герой почти през цялото време слуша музика в движение. За да се изолира от околния свят, той слуша тази музика през слушалки. Това, което наричам оригинално озвучаване, е начинът по който звучи музиката на екран. Героят поставя първо дясната слушалка в ухото си и зрителя чува само десния канал на говорителя. След кратко наместване, пукот и звуков дисбаланс, героят поставя и лявата слушалка. Едва тогава зрителят е в състояние да се наслади на завършен стерео звук, като усещането за пълна звукова изолация на главния герой от околния свят е съвсем правдоподобно. Тази доброволна изолация на главния герой от света всъщност е сърцевината на филма, но както казах, аз няма да ви разкривам подробности от сюжета. След средата на филма, музиката изведнъж изчезва и остава огромна дупка в която зрител и главен герой започват да потъват, но това е тема на един друг разговор...
Edited by marillion, 16 март 2009 - 10:35 .
0
This topic is locked
