681 replies to this topic

[foreigner]

Pinky, on May 24 2008, 04:17, said:

мдам, той предизвиква повторни гледания

[wiktory]

нямаше как да не ми стане мило по Игуасу, докато гледах новата серия Индиана Джоунс...

посетете при възможност това място.... чудно е!
особено от бразилска страна....


[attachment=790:attachment]

[attachment=791:attachment]

[attachment=792:attachment]

[attachment=793:attachment]

[attachment=794:attachment]

[attachment=795:attachment]

[attachment=796:attachment]

[attachment=797:attachment]

[attachment=798:attachment]

[attachment=799:attachment]

[attachment=800:attachment]

[attachment=801:attachment]

[attachment=802:attachment]

[attachment=804:attachment]

[attachment=806:attachment]

[attachment=789:attachment]

[foreigner]

@wiktory-много яки снимки

Преди малко по БТВ свърши "Смъртта й отива", една от най-жестоките черни комедии правени изобщо, за пръв път я гледах като много малка, сега беше втори. При положение, че си спомнях дори дрехите на актьорите (Мерил Стрийп и Брус Уилис в много нетипични роли, Голди Хоун-в типична, участва и Изабела Роселини), си правете изводите колко ме е впечатлила. Не ми се иска да разказвам историята, защото както и да го направя, ще отнема от магията й, затова ще действам с ключови думи и изрази: застаряваща актриса, мечтаеща за вечна младост, писателка, мечтаеща за смъртта на актрисата, отвара за вечна младост, бивш годеник на писателката, женен за актрисата-"бояджия" на трупове, тъмна кула, живи трупове, цитати от рода на: "О, не, пак си обелих малко от кожата! Къде сложи акрилна боя номер 9?" "И какво ще правим сега, когато него го няма? Ти ще боядисваш моя задник, а аз-твоя."

Филмът е от Робърт Земекис, което си е препоръка отвсякъде

ФИЛМЪТ

[wiktory]

foreigner, on May 25 2008, 01:32, said:

@wiktory-много яки снимки

благодаря имам над три хиляди фотоса от Южна Америка, които някой ден все трябва да кача някъде из нета....

нямам ярки спомени от "Смъртта й отива", ще трябва да корегирам това скоро
относно - типичните и нетипични роли. потресена бях от тази в "Призрачният ездач" на Никълъс Кейдж... как въобще се е съгласил на тази роля....
дори не ми беше и смешно. отвратена съм

[foreigner]

wiktory, on May 25 2008, 10:24, said:

относно - типичните и нетипични роли. потресена бях от тази в "Призрачният ездач" на Никълъс Кейдж... как въобще се е съгласил на тази роля....
дори не ми беше и смешно. отвратена съм

като видях, за какво става дума, не го и гледах
а иначе в Смъртта й отива Брус Уилис е безволев червей, а Мерил Стрийп-разглезена и нагла примадона. и двамата не ги бях гледала в такива роли, особено пък Брус Уилис, който в 90% от филимте си, ако не спасява света, то все спасява нещо. е, справиха се блестящо

[Code187]

Искам да благодаря на duende за якото ревю към P.S. I Love You. Филма наистина е готин


Последния филм, който гледах и ми направи огромно впечетление е La Citadelle assiegee






Филма напомня, за също така впечетляващият La Marche de l'empereur





Няма нужда да ги представям, Тези филми говорят сами за себе си докато ги гледате!



И се сетих в момента за един филм от Китай Three Kingdoms: Resurection of the dragon



Напоследък Азия "заля" киноманиаците със horror филми (и последващ remake от Hollywood), но между ужасите има много хубави филми свързани със азиатската митология и култура. Тайланд, Япония, Индия, Китай имат много добри попадения. Този филм е едно от тях!




P.S. Истинското и ценно кино винаги ще се прави в Европа!

Edited by Code187, 03 юни 2008 - 00:02 .

[duende]

Reservation Road

Сюжетите за отмъщение и правдиво възмездие са завладяли екрана напоследък (справка - скорошния Death Sentence), но много малко от тези, които съм гледал напоследък притежават психологическата дълбочина на Reservation Road.
Челото на въздействието на филма са актьорите - великолепно подбрани, всеки от тях самоотвержено навлича парещата кожа на тези изтерзани и разкъсвани от противоречия и черни демони герои. Сюжетът не е нищо невиждано и нечувано, по-скоро тягостен и проклет, той дълбае из темите табу като трагична смърт на дете и ада, през който семейството преминава, за да перодолее непреодолимото.

Имаме един перфектен Хоакин Финикс, който вае най-силното изпълнение в кариерата си, по моему. Нервашкия му драматизъм (неговата запазена марка) най-после е вкаран в изненадващо подходящи релси от режисьора Тери Джордж (Хотел Руанда), като Финикс сякаш напук изненадва всички и вкарва силна доза ледено и заплашително спокойствие във възлови моменти.
Дженифър Конъли се превъплъщава в трудна и изискваща роля на съкрушена майка с майсторство и смазващ реализъм. За пореден път тя разклаща основите на разпространеното твърдение, че е прекалено красива, за да бъде добра актриса, избирайки роля, в 80 % от която е с прорязани от сълзи очи, изпити от мъка страни и безумен поглед.
В ролята на черно-забрадената майка Конъли също прави една от най-добрите си роли досега.

Заедно с „All the king`s man”, RR показва завръщането на един от най-любимите ми млади актьори Марк Ръфало към сериозните драматични трилъри, след поредица от chick-flick увлечения. Лично аз забелязах Ръфало за първи път в кримито „In the cut” на любимата ми режисьорка Джейн Кемпиън и оттогава го следя отблизо. Ревностен фен на реалистичните изпълнения, въпреки привидно отнесената си и замечтана натура той вдъхва живот и смисъл на ролите си. Ако се постарае.

Тук се е постарал, но заслуга има и режисьорът Джордж отново е изиграл добър коз с кастинга. Персоната на Марк Ръфало на разръфан „ordinary people” тип с тридневна брада, пословична безотговорност и безрезервна любов към загубеното семейство са идеален трамплин за разгръщането на солидните му актьорски умения след трагичното събитие по сценарий. Героят на Ръфало минава през ада и това е показано така достоверно и майсторски, че зрителят неусетно се увлича от драмата, сякаш поглежда право в душата на героя. От време на време той е странно апатичен и безучастен към разпадането на живота, какъвто го познава. Дали това е малка пробойна в играта на Ръфало или нарочно търсен ефект не знам, но е много ефектно.
Персонажът му не е положителен герой и не предизвиква съчувствие, но достоевските му терзанията вдъхват на изкуплението накрая реализъм и почти библейско внушение.

Не мога да се сетя за нищо, което не ми хареса в този филм. Камерата е изключителна, както и играта със светлината или липсата на такава - метафора за мрачните тонове в душите на участниците.

Да, жанрът, „Престъпление и Наказание” може и да се радва на особена популярност напоследък, но малко от рожбите му достигат дълбочината и завършеността на “Reservation Road”.

Оценка:

[Kristin]

P I N K F L O Y D - T H E W A L L















.

[Pinky]

Добър сценарий, добре режисиран с перфектно избрани актьори, невероятна музика и хореография. Както повече му трябва на човек ? А тази музика и настроението, което излъчва филма определено влияят добре на... хм, настроението ми, нали така, Анти

@Kristin, вярвам, че няма нужда от коментар

[whiplash159]

Pinky, on Jun 6 2008, 01:36, said:

Точно снощи почти цяла вечер с особен кеф си въртях саундтрака на "Chicago". Няма как да не се съглася и с мнението ти за филма като цяло, но просто "Chicago" губи по точки в личната ми класация за мюзикъли от безспорния фаворит "Moulin Rouge" най-вече заради прекрасния пост-модернистичен подход на последния и невероятните интерпретации на едни от най-добрите песни в съвременната музика. И, разбира се, заради една от моите големи слабости - Никол Кидман

[whiplash159]

След като от известно време не бях сядал да зяпам филми (като се изключи еднократното ми кино-посещение на "21", което беше голямо разочарование) най-после се възползвах от малкото ми останало свободно време в последните седмици за да изгледам следните две нещица:

The Forbidden Kingdom - приятно средство за убиване на свободно време. Това филмче с Джет Ли и Джеки Чан ми припомни едно позабравено време когато в Шабла видеотеките предлагаха презаписани касети с ръчно направен опис и с подва филма на тях, а аз гледах абсолютно всичко съдържащо обилни количества бойни изкуства. Във "The Forbidden Kingdom" ги има онези изцепки толкова характерни за старите кунг-фу филми от типа на "Стилът на змията винаги побеждава стила на тигъра, но пък змията губи от орела" и други подобни Филмът е красиво заснет (в стилистиката на "Тигър и дракон", "Герой" и "Летящи кинжали"), хореографията на бойните сцени е страхотна, а историята е глуповатичка и се базира на една легенда за Кралят на маймуните, която някой може би познават от едно филмче по Hallmark (ако не бъркам канала ). Всъщност ако искате нещо, което да ви разтовари след края на тежък работен ден (или както беше в моя случай - седмица) и нещо, към което очакванията ви ще са максимално занижени то гледайте смело "The Forbidden Kingdom". Иначе персоналната ми оценка е 6/10.

12 - Никита Михалков е направил прекрасен римейк на класиката на Сидни Лъмет и дори успява да я победи (по моему, разбира се) по някои показатели. Именитият руски режисьор много добре е вплел в историята руската действителност и я е поставил съвсем адекватно в съвремието, а и героите му са по-добре изградени. С оглед на леко променения сюжет (няма да казвам как защото феновете на "12 разгневени мъже" е силно препоръчително да гледат филма) дори напускането на камерата на клаустрофобичното пространство на салона, в който протичат дебатите на заседателите, не дразни, а по-скоро допълва атмосферата. Освен това този похват "отворя" доста повече филма, но при съпоставка с продукцията от 1957 се вижда, че така се губи театралната постановка на "12 разгневени мъже". Но няма как да е иначе - от появата на класическата продукция до 2007 (от когато датира филмът на Михалков) са изминали 50 години и правилата на кинематографичната индустрия са се променили безвъзвратно, а днес "12" успява да стои по абсолютно адекватен начин. Ако сте фенове на Михалков и/или Лъмет се чувствайте насърчени да гледате "12". Гарантирам, че няма да съжалявате.

[Джуджето_GIMLY]

Новия Индиана Джоунс (мързи ме да пиша цялото заглавие) ами предвид, че аз не бях с очаквания до небесата филма много си ми хареса и трябва да ида да го гледам и на кино
Аз лично съм доволен и от историята и от ефектите и от всичко с изключение на края

[Warlord]

"Името на Розата" с Шон Конъри (1986)

[Kristin]

Eyes Wide Shut



Кубрик!

[Svil]

снощи гледах Ubreakable, за втори път. И за втори път не разбрах каква беше всъщност идеята на този филм...

[the_mess]

Clerks 2
YOU NEVER GO ASS TO MOUTH!!!

[Tejuk Metalist]

[Pinky]

Ето този. Бях очарована като разбрах, че участват Ема Томпсън и Дъстин Хофман, а също така и от играта им. Филма е поредния, разискващ темата живота и магически ли е всъщност той, но историята наистина ме грабна. Представена по уникален начин, те увлича, и мен лично ме накара да се замисля в/у някои неща...за пореден път. Определено не е шедьовър, но без никакво съмнение си засужава. Така че вместо да дръпнете MILF 135, може да оползотворите това време по-добре. Енджой

[foreigner]

СТЕПФОРДСКИ СЪПРУГИ

Ако знаех колко е болен този филм, щях да го гледам още когато излезе! Зверски много се кефих от самото начало, ето такива филми обичам да гледам събота вечер!!! Сега ще си изтегля оригинала от 1975 г. и ще гледам и него!

Така, за незапознатите, малко високопарни слова: класна антиутопия за междуполовата борба за надмощие, която те кара да се замислиш дали перфектното е това, което наистина желаеш. Страхотен актьорски състав-великолепна Никол Кидман, щура Бет Мидлър, зловещ Кристъфър Уокън (точно какъвто най го обичам! ), Глен Клоуз (за която не можах да се сетя достатъчно силно прилагателно) и още много други. НО! Тук актьорите наистина вършат работата си, а не са просто избрани, за да замажат очите на средностатистическия зрител. А, и в началото на филма Бет Мидлър носеше фанелка на Пърпъл!

И за финал: оригиналът е правен по новела.

Много съм доволна. Много.

[marillion]

ПОКАЯНИЕ

на големия Тенгиз Абуладзе





С огромна изненада установих, че дори и днес посланията на този филм са все още живи и достъпни. И то във време отдалечено на светлинни години от онзи мракобесен период. Като днес си спомням как преди двадесет години излязох от кино "Сердика" и не знаех на кой свят съм след премиерната прожекция. Този филм предизвика нещо като "нежна революция" преди същинската политическа и мирна състояла се година по-късно. ПОКАЯНИЕ е филм който всеки един трябва да гледа, защото всички ние сме грешници и цял живот ще се лутаме по пътя търсейки изкупление на греховете си. А всеки път както знаем води до храма, иначе какъв път ще да е това?