This topic is locked
Вече сме чужди,
достатъчно чужди -
ето: разговаряме почти естествено!
Стефан Цанев
0
Стихове
Started by Ясмина, сеп 29 2007 13:51
292 replies to this topic
#82
-
- Енориаши
-
- 338 posts
Тъмна земя
- Gender:Not Telling
- Location:Will I always be here?
Posted 20 октомври 2007 - 20:44
с нос на стъклото
гледам как
неочакваност
снежна
затрупва света
бях забравила красотата на белите снежни парцали...честит Първи Сняг!
..и едно македонско хайку, по спомен, немопня автора:
"Тихо снежи.
Во стъпките на пощарот - нови снегулки"
****************************************************
гледам как
неочакваност
снежна
затрупва света
бях забравила красотата на белите снежни парцали...честит Първи Сняг!
..и едно македонско хайку, по спомен, немопня автора:
"Тихо снежи.
Во стъпките на пощарот - нови снегулки"
****************************************************
Edited by Ясмина, 20 октомври 2007 - 20:44 .
...и покапаха жълти капки...
#83
-
- Енориаши
-
- 689 posts
Принц
- Gender:Male
Posted 23 октомври 2007 - 22:45
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
Георги Константинов
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
Георги Константинов
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
с поредния номер и код.
#84 Guest_Regen_*
-
- Гости
Posted 24 октомври 2007 - 08:05
Ясмина, on Oct 14 2007, 11:33, said:
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.
...сякаш е заснето с камера това, а не разказано с думи.
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.
...сякаш е заснето с камера това, а не разказано с думи.
Edited by Regen, 24 октомври 2007 - 08:07 .
#85 Guest_Regen_*
-
- Гости
Posted 24 октомври 2007 - 08:10
Hela, on Oct 17 2007, 16:48, said:
Няма нищо по-старо от съд-
бата да надмогваме себе си,
когато обичаме и когато
умираме.
Няма нищо по-старо от съд-
бата да предаваме себе си,
когато обичаме и когато
умираме.
Няма нищо по-старо от случ-
ването да имаме едната или
другата съдба.
бата да надмогваме себе си,
когато обичаме и когато
умираме.
Няма нищо по-старо от съд-
бата да предаваме себе си,
когато обичаме и когато
умираме.
Няма нищо по-старо от случ-
ването да имаме едната или
другата съдба.
Ириноооу, защо ги шашкаш тъй ти, а? [[:
Edited by Regen, 24 октомври 2007 - 08:10 .
#86
-
- Енориаши
-
- 338 posts
Тъмна земя
- Gender:Not Telling
- Location:Will I always be here?
Posted 24 октомври 2007 - 16:35
една приятелка ми го изпрати току-що. каза, че като го прочела, се сетила за мен. 
Бъди вечно пиян - това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва -
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел -
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори - Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян - не роб на времето.
Oт вино, поезия или добродетел - все едно.
Бодлер
а пък аз да се похваля...вече живея в новата къща и през прозорците мога да виждам небето!
Бъди вечно пиян - това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва -
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел -
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори - Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян - не роб на времето.
Oт вино, поезия или добродетел - все едно.
Бодлер
а пък аз да се похваля...вече живея в новата къща и през прозорците мога да виждам небето!
...и покапаха жълти капки...
#88
-
- Енориаши
-
- 689 posts
Принц
- Gender:Male
Posted 24 октомври 2007 - 20:41
Ясмина, on Oct 24 2007, 17:35, said:
а пък аз да се похваля...вече живея в новата къща и през прозорците мога да виждам небето!
Един прозорец и безброй звезди...
Ами, честито!
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
с поредния номер и код.
#89
-
- Енориаши
-
- 338 posts
Тъмна земя
- Gender:Not Telling
- Location:Will I always be here?
Posted 24 октомври 2007 - 20:47
благодаря! ))
седя сега на земята в хола върху две парчета стиропор, .....все още е ппразно по стаите и гласа ми ехти..., нямам нито един стол,...но пък е хубаво. студентско някак, първокурсно.
))седя сега на земята в хола върху две парчета стиропор, .....все още е ппразно по стаите и гласа ми ехти..., нямам нито един стол,...но пък е хубаво. студентско някак, първокурсно.
...и покапаха жълти капки...
#90
-
- Енориаши
-
- 39 posts
послушник
Posted 24 октомври 2007 - 22:49
henna iv, on Oct 19 2007, 14:55, said:
уау, това определено ме закова за стола 
кой е авторът?
кой е авторът?
Човекът се казва Хараламби Паницидис (ненам колко е известен/неизвестен),а книжката се казва "Поетика на желанието"
...Желанията - странни ножове - извори на
надежда, походи към раздяла...
...Едно единствено "Искам те!" създава,
руши или вълшебно залива целия свят...
(не е съвсем поезия сякаш...
)А иначе нещо,кото много обичам
Напомня ми на милите години в руското училище, където явно добре са ми промили мозъка 
Александр Сергеевич Пушкин
К***
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
#91
-
- Енориаши
-
- 412 posts
why-not-smile
- Location:out-of-time
Posted 24 октомври 2007 - 23:56
Hela, on Oct 24 2007, 23:49, said:
Човекът се казва Хараламби Паницидис (ненам колко е известен/неизвестен),а книжката се казва "Поетика на желанието"
...Желанията - странни ножове - извори на
надежда, походи към раздяла...
...Едно единствено "Искам те!" създава,
руши или вълшебно залива целия свят...
(не е съвсем поезия сякаш...
).
хъх
не го знам какво е, но ... боде
мерси, че сподели
#92 Guest_Regen_*
-
- Гости
Posted 25 октомври 2007 - 21:11
henna iv, on Oct 25 2007, 00:56, said:
не го знам какво е, но ... боде
Ммм.. Винаги съм смятал, че една такава думичка, която най-точно нацелва влиянието върху човека е по-смислена и показателна от всички критики и анализи написани безкрайно отегчително и казващи същите няколко срички разводнени до безумие.
END оффtakova
Edited by Regen, 25 октомври 2007 - 21:12 .
#93 Guest_Regen_*
-
- Гости
Posted 26 октомври 2007 - 07:47
A eто какво изпрати господин Хитър 5ър през бюлетина си тия дни:
Брегът на небето
Ти можеше да летиш. Аз не умеех.
От полети, всъщност, бе твоят живот,
а аз от земята по теб поглед реех
и крачех вторачен в небесния свод.
Отправях се към хоризонта, където
със сигурност щяхме да се съберем,
че той, хоризонтът, е бряг на небето...
със сигурност... май... Само че не съвсем:
Все още не мога брега да достигна.
Все още вървя с изранени крака.
В небето при теб не можах да се вдигна,
а ти, ти очакваш ме там все така.
Брегът на небето
Ти можеше да летиш. Аз не умеех.
От полети, всъщност, бе твоят живот,
а аз от земята по теб поглед реех
и крачех вторачен в небесния свод.
Отправях се към хоризонта, където
със сигурност щяхме да се съберем,
че той, хоризонтът, е бряг на небето...
със сигурност... май... Само че не съвсем:
Все още не мога брега да достигна.
Все още вървя с изранени крака.
В небето при теб не можах да се вдигна,
а ти, ти очакваш ме там все така.
#94
-
- Енориаши
-
- 338 posts
Тъмна земя
- Gender:Not Telling
- Location:Will I always be here?
Posted 27 октомври 2007 - 09:31
Когато е светло и просто
като варосана къща в полето -
одър за любене, вино за гости,
на прозореца цвете;
когато е къща в полето,
даже живота ми стига:
хубаво е небето,
хубаво е с веригите.
Екатерина Йосифова
вълшебно дъждовно утро на всички!
като варосана къща в полето -
одър за любене, вино за гости,
на прозореца цвете;
когато е къща в полето,
даже живота ми стига:
хубаво е небето,
хубаво е с веригите.
Екатерина Йосифова
вълшебно дъждовно утро на всички!
...и покапаха жълти капки...
#95
-
- Енориаши
-
- 39 posts
послушник
Posted 27 октомври 2007 - 20:22
ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те.
Обичаш ли ме ти?
Обичай ме! Защото времето лети!
Езра (Лумис) Паунд
Обичам те.
Обичаш ли ме ти?
Обичай ме! Защото времето лети!
Езра (Лумис) Паунд
#96
-
- Енориаши
-
- 412 posts
why-not-smile
- Location:out-of-time
Posted 28 октомври 2007 - 11:30
Hela, on Oct 27 2007, 20:22, said:
ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те.
Обичаш ли ме ти?
Обичай ме! Защото времето лети!
Езра (Лумис) Паунд
Обичам те.
Обичаш ли ме ти?
Обичай ме! Защото времето лети!
Езра (Лумис) Паунд
драга ми Хеличка, каквото е в главата ми, изваждаш го оттам и го обличаш в стихове
магЕсница ли си
#97
-
- Енориаши
-
- 118 posts
калпазанка
Posted 28 октомври 2007 - 11:37
Знам,че ме четеш-
сутрин
недоспало
в аромата на кафе
с две бучки захар
и една идея мляко...
Забързано
ме четеш
в синьото рае на ризата си,
която е редовете,
по които пиша-
нощем...
В ръба на панталона си-
тънък,
като пътя,
по който си отивам.
Знам,че ме четеш,
в избелялото на спомена,
пред който,
дърпаш пердетата
и заключваш вратата-
два пъти,
чупейки ключа.
Знам,че ме четеш-
в жестовете на Тази Жена,
или на Другата-
Всеки има право,
на Интерпретации...
Четеш ме,
в собствените си думи,
но забравяш,
че този който пише създава
Финала
и остава в
Точката.
Несподелеността,
не е по-тъжна
от липсата на Въображение...
Сега пиша:
Не ме чети в Думите,
а в Мълчанието!
Представи си го...
като петно
от недопито кафе на ревера ти-
Точка.
Яничка е просто неотразима: -)
сутрин
недоспало
в аромата на кафе
с две бучки захар
и една идея мляко...
Забързано
ме четеш
в синьото рае на ризата си,
която е редовете,
по които пиша-
нощем...
В ръба на панталона си-
тънък,
като пътя,
по който си отивам.
Знам,че ме четеш,
в избелялото на спомена,
пред който,
дърпаш пердетата
и заключваш вратата-
два пъти,
чупейки ключа.
Знам,че ме четеш-
в жестовете на Тази Жена,
или на Другата-
Всеки има право,
на Интерпретации...
Четеш ме,
в собствените си думи,
но забравяш,
че този който пише създава
Финала
и остава в
Точката.
Несподелеността,
не е по-тъжна
от липсата на Въображение...
Сега пиша:
Не ме чети в Думите,
а в Мълчанието!
Представи си го...
като петно
от недопито кафе на ревера ти-
Точка.
Яничка е просто неотразима: -)
#98
-
- Енориаши
-
- 412 posts
why-not-smile
- Location:out-of-time
Posted 28 октомври 2007 - 11:39
щом чувството е първото
което изразява целия
синтаксис на нещата
аз не те прегръщам никога изцяло;
да си изцяло луд
когато в този свят е Пролет
мойта кръв изпитва
и целувките са по-добра съдба
от мъдростта
заклевам се във всичките цветя. Не викай
най-добрият жест на мозъка ми е по-малък от
това потрепване на миглите ти и то казва
ние сме един до друг: тогава
смей се, обърни се в моите обятия
защото никога животът не е параграф
И смъртта аз вярвам не е само скоба
Е. Е. Къмингс
което изразява целия
синтаксис на нещата
аз не те прегръщам никога изцяло;
да си изцяло луд
когато в този свят е Пролет
мойта кръв изпитва
и целувките са по-добра съдба
от мъдростта
заклевам се във всичките цветя. Не викай
най-добрият жест на мозъка ми е по-малък от
това потрепване на миглите ти и то казва
ние сме един до друг: тогава
смей се, обърни се в моите обятия
защото никога животът не е параграф
И смъртта аз вярвам не е само скоба
Е. Е. Къмингс
Edited by henna iv, 28 октомври 2007 - 11:41 .
#99
-
- Енориаши
-
- 39 posts
послушник
Posted 28 октомври 2007 - 12:18
henna iv, on Oct 28 2007, 11:30, said:
магЕсница ли си
...нещо такова...
#100
-
- Енориаши
-
- 226 posts
s'duh
Posted 28 октомври 2007 - 13:45
Хм, след доста дълго безплодно търсене, днес открих оригинала на старо любимо стихотворение на една моя много интересна събеседничка от близкото минало. То стана и на мен много любимо, ето го:
"... и мислех си за плажове и за поля,
за сълзи и за смях...
мислех си за разрушени домове,
от бурите отвяни...
мислех си за срещи
и как срещите завършват със сбогуване.
мислех за самотните звезди,
за двойките авлиги
и за залеза на ранна смърт,
печална смърт.
и исках да потегля и достигна
и другата звезда,
последната звезда.
и молех се за малко смях.
и молех се за малко сълзи..."
Карл Сандбърг
Нямам представа кой го е превеждал, но ето и оригинала, само за сравнение, за да видите, че понякога поезията звучи по-добре в превод:
I have thought of beaches, fields,
tears, laughter.
I have thought of homes put up-
And blown away.
I have thought of meetings and for
Every meeting a good-by.
I have thought of stars going alone,
Orioles in pairs, sunsets in blundering
Wistful deaths.
I have wanted to let go and cross over
to a next star, a last star.
I have asked to be left a few tears
And some laughter.
"... и мислех си за плажове и за поля,
за сълзи и за смях...
мислех си за разрушени домове,
от бурите отвяни...
мислех си за срещи
и как срещите завършват със сбогуване.
мислех за самотните звезди,
за двойките авлиги
и за залеза на ранна смърт,
печална смърт.
и исках да потегля и достигна
и другата звезда,
последната звезда.
и молех се за малко смях.
и молех се за малко сълзи..."
Карл Сандбърг
Нямам представа кой го е превеждал, но ето и оригинала, само за сравнение, за да видите, че понякога поезията звучи по-добре в превод:
I have thought of beaches, fields,
tears, laughter.
I have thought of homes put up-
And blown away.
I have thought of meetings and for
Every meeting a good-by.
I have thought of stars going alone,
Orioles in pairs, sunsets in blundering
Wistful deaths.
I have wanted to let go and cross over
to a next star, a last star.
I have asked to be left a few tears
And some laughter.
Someone's gonna love me...
1 user(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users
