292 replies to this topic

[war]

гледах до шестата страница, за да видя кой, какво е пускал. после се отказах.

Към висини

С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.

Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.

Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.

В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"

Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.

А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"

любимо.

[Ясмина]

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
зАлудо пилееш дни и нощи,
Божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
вкъщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.

Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

в чашка от текила пийвам разни други подобни неща и си чета Елисавета Багряна. имала е ДУХ тази жена, макар да не ми е сред любимите...

[King of a Shadow]

Едно време,докато умеех да си се депресирам(за съжаление сега не мога вече) пишех стихотворения...днес случайно си намерих едно и ще го постна тука

Кралица на Драмата

Имаше една жена,
интересна беше тя!
Чаровна хубава мома,
а в душата й-тъма!

Сама ли бе израсла тя-незная,
малтретирана била ли е-гадая!
Адски тъжна бе горката,
с тялото продаваше си тя душата!

Бой тя много пъти беше яла,
физическата болка бе преодоляла!
Но психиката нейна крехка и чуплива бе,
желание нахлу във нея,досущ като страха в дете!

Да живее ли-живот ли бе това?
С нетърпение тя очакваше смъртта!
Агонията властваше над нейния живот,
и тя реши да разчупи този хомот!

Най-добрият й приятел,това бе самотата!
Раздели се тя с него и пръсна си главата!

Кой ли забеляза таз нищожна липса?
Сама бе тя в живота,сама и след това!

Имаше една жена,незнам защо изчезна тя,
самозаличи се от света!
Какво за нея бе животът?
Със сигурност ще кажа-преход към смъртта!

[Kristin]

King of a Shadow, on Dec 23 2007, 01:28, said:

Много ми хареса!
Същността му е ... директна!

[King of a Shadow]

На мен пък ми се щеше да е малко по-заобиколно,но не стана...не съм писал от 3 години,а трябваше да добавя някои неща тука...

Аз не разгледах цялата тема,но май не е за лично творчество??

[Ясмина]

King of a Shadow, on Dec 24 2007, 10:29, said:

Аз не разгледах цялата тема,но май не е за лично творчество??

напротив, личното творчество много се толерира тук

[little'circle]

Прегази ти сърцето ми
тъй както в планината
овчарите нехайно
с краката си прегазват
самотен карамфил
и пада на земята
окървавен
червеният му цвят...

Сафо

Сякаш е изпреварила епохата си и е преминала във времената по-благосклонни към чувствата на индивида. За съжаление са се погрижили да не покварява младите умове с творбите си, та само незначителен брой фрагменти от стихотворения са достигнало до жадното ни съвремие

[Hela]

...още от серията Георги Господинов

В началото...

На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отсъства.

Гаустин



В началото

кокошката и яйцето седят

една срещу друго

едно срещу друга

мълчат и не знаят

кое първо

коя първа

да каже думата

(или думата още я няма)

и никой

не казва

Мамо



Перипатетики


Представи си как, докато се разхождаме из Ликея

двайсет и пет века след перипатетиците,

перя патетично ръце за ужас на птиците



и в разрез с етимологията, с добрата реторика

и не на последно място с поезията, казвам така:

историята е Дисниленд, не е река.



Всеки може да влиза колкото пъти иска,

нещо повече (тук опитвам сентенция),

историята е измислица на туристическите агенции.



Но един ден тя ще си отмъсти, подозирам как -

ереси като вируси скапват програмата

и живакът на дните се пръсва по мрамора.



Римски легиони срещу армията на Вермахта.

На път за Америка Колумб среща Титаник

и тъй нататък, но има и частни драми. Накратко



дъщерите и майките са връстници

и играят на майки и дъщери,

първо аз те родих, сега ме роди ти;



синовете търчат със бащите си

на стражари и апаши

и някой утрепва баща си.





Перипатетиците тътрят сандали умислено

и се смесват с туристите.

[Kristin]

duende, on Jan 4 2008, 17:29, said:

Абсолютно!

Така ли?
Тогава да продължавам да поствам сухите си стихове...

[Kristin]

Техните очи

А зад нея стои ли пак той?
Пясъка отново ли си отива с вятъра?

А зад него стои ли пак тя?
Пясъка топи ли се в ръката?

Студ. Крах. Лято. Трудно е.
Време. Място. Дъжд. Любов.

Искам, искаш, вярваш, тръгваш, гониш.
Обичаш, обичам, вярвам, пътувам, радвам.

Дълъг път. Закъснели сълзи. Усмивки.
Радост до полуда. Полет по-висок от мечти.

Река. Планина. Море. Тъга.
Слънце. Есен. Листо. Сън.

Оранжево и зелено. Черно и червено.
Кафеви и сини. Тя и той – техните очи.


Това е мое. И да му се невиди - не е повлияно от песен на Графа!

[King of a Shadow]

Мм,много обичам хаотични стихотворения .Много интересно е написано

А и аз днеска драснах едно текстче,защото много се повлиях от една тъжна статия във вестника за една жена,която при раждането изпада в кома и плаче насън,мъмрейки за бебчето си и така вече 2 години

Една жена при раждане изпаднала във кома.
Все пак бебето излязло от нейната утроба!
Оживяло то горкото,плачело за мама,
но за него досега майчина прегръдка няма!

Тя спи-и на сън крещи!
Малкото бебче до нея лежи!
Но няма сили тя да го прегърне...
Тя спи...(Припев)

Животът й сега е тъмнина
и на кревата си отново е сама!
Лежи и няма сили клепачи да помръдне,
а в съня си се мъче бебчето да прегърне!

(П)

Нейните роднини тъжни продължават да се молят.
Репортери със светкавици опитват очите й да отворят.
Синът й вече е навършил две години,
а на нея,може би,остават още мрачни дни.

(П)

Тя е още в капана на съня!
Не може тя да се измъкне-даже през деня!
Спи дълбоко тя и бебчето сънува
и на глас плаче,щом близките си,сякаш от отвъдното чува...

[MartinOwaR]

Петимата От Моби Дик - Делфинът

За някои случаят е странен, делфин от бурята спасил
един човек. Но той бил гладен и същия делфин убил!

И в един прекрасен ден, на някакъв забравен остров,
човекът бил открит спасен и награден за мъжество.

А пред десетки журналисти, запитан как е издържал,
той отговорил просто: "Жив съм". А за делфина премълчал!

[wiktory]

MartinOwaR, on Jan 8 2008, 11:57, said:

запитан как е издържал,
той отговорил просто: "Жив съм". А за делфина премълчал![/i]

делфинът сигурно изобщо не му се сърди.))


при мен днес -


един пълнолунен въпрос
е седнал върху комина:
Луната е портокал-албинос
или тебеширена диня?



странни символни заигравки предлага Николай Мирчев. затварям очи и започвам да си представям
ами нека е.... намигващо сочно жълто резенче пъпеш. не ми харесва някак албинос

[Hela]

MartinOwaR, on Jan 8 2008, 11:57, said:

Петимата От Моби Дик - Делфинът

За някои случаят е странен, делфин от бурята спасил
един човек. Но той бил гладен и същия делфин убил!

И в един прекрасен ден, на някакъв забравен остров,
човекът бил открит спасен и награден за мъжество.

А пред десетки журналисти, запитан как е издържал,
той отговорил просто: "Жив съм". А за делфина премълчал!

Трогателно е Това също:

БДИН*


Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът,
на своята ръждива "Украйна",
често минава,
така че противно на всички закони
ще имаш вести
от мен.
Честно да ти кажа
и тук не постигнах много,
понеже не знам езици.
Останах поет.
Но да си поет сред неми
е все едно да си гробар
в Отвъдното.
(Между другото,
видях гроба на Левски и Ботев.)
Моите връстници
отдавна станаха класици,
а аз люпя семки
на ръба на Канона.
Иначе, паса овцете на Царя
и така си изкарвам прехраната.
Срещнах два вида хора.
Едните викаха -
"Оттук ще мине лехата!"
Другите викаха -
"Оттам ще мине лехата!"
Бях раздвоен,
седях по средата.
Върху мен
се изля водата.
Както преди,
нямам другари.
Ходя сам на брега на реката.
Гледам нагоре,
чакам да донесе
я някой скрин,
я някое кандило
или гнездо, което да свия,
или да срещна жената,
която обичам.

* Старото име на град Видин (б.а.)

Иван Христов

[Ясмина]

Улицата бяла, като котешка опашка
искам да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.....

с този стих на Петух казвам добро утро и аз

[wiktory]

Ясмина, on Jan 9 2008, 10:55, said:

казвам добро утро и аз

понякога така адски ми се спи и искам постоянно да е наполовина добро утро, наполовина време за ставане.
на неспането и несъбуждането обаче се противодейства и с Мога на Ина Григорова. днес двете с Флорин ме разсейват. позволявам

Мога да летя.
Мога да спра на ръба.
И да се науча да плача.
Мога хиляди неща,
и без тебе мога,
само че искам с теб!

Мога да върна всякакъв жест.
Мога да спя на шумни места.
Мога да върша чудеса със празни ръце.
Да имам каменно лице,
да пазя страшни тайни.

Мога да казвам "не"...

Мога да чувствам лека вина,
да чуя до край всяка страна.
Мога да пазя до теб тишина,
да те променя,
да се шегувам с някой друг
и да убивам с поглед.

Мога да спра дотук...


хубав ден

[clear]

wiktory, on Jan 9 2008, 13:35, said:

Ина Григорова

Тя знае дяволски добре,
кога и колко.
Само поглед и стига,
за да прецени дали да спре самолет
или да продължи пеша.
Има време, знам, казва тя,
за любов и за война.

Тя слага лек, вечерен грим
и тънка рокля.
Знае точно
кога да плисне своя смях
и кога да спре,
и кога да отрони две сълзи;
да пристегне кок
и кога да е с пуснати коси.

Има време, знам, казва тя,
има време за любов.
има време, знам, казва тя,
има време за война.
Време за любов,
Време за война...

от толкова време държа този стих отворен.. нямам си идея, защо го преписвам)

[marillion]

За последните две стихчета в темата човек би си помислил най-малкото три неща:

1. Те са две части на едно и също стихотворение.
2. Разказват историята на две сестри или пък майка и дъщеря - младост и мъдрост слети в едно цяло.
3. Студеното време навън предполага топли помисли изразени в недоизказани слова.

И аз мога да спра дотук, ама нали съм си драка не искам...

Сега, сериозно. Харесаха ми и двете. Добре е отвреме навреме да се попрочита и нещо подобно. Особено в това тежко време предразполагащо към следобедна дрямка...

Благодаря!

[wiktory]

marillion, on Jan 9 2008, 14:20, said:

За последните две стихчета в темата човек би си помислил най-малкото три неща:
.....
Особено в това тежко време предразполагащо към следобедна дрямка...

*прозяв*

кафе,
сок за разсъннване?
имам и спам, който започва с fuck off, dragon lady, така че всичко е наред.
топли помисли.... недоисказани слова....
драков, не е смешно, ама никак не е смешно да спиш на стиховете на Ина Григорова

по темата няма ли да участваш с нещо свое?