292 replies to this topic

[henna iv]

Regen, on Nov 7 2007, 07:08, said:

Не се връщай никога по онези места,
забрави оня пък, който води нататък,
не си спомнай адреси,не изпращай писма
и не чакай да се върнат онези приятели!

Не се връщай не нагазвай отново в тревите,
не откъсвай отново презрелия залез,
този път ще горчи и в очите на птиците,
вместо обич ще срещнеш страшна омраза!

Не търси повторение няма такова,
прекалено слаби сме пред безвъзвратното.
Дори тази илюзия наречена спомен
ще умре щом решиш да се върнеш обратно!

Mхмм..

знаех си аз, че не мога да уча стихчета



човеко Regen, аз... просто...абе...баси



благодаря

[wiktory]

скоро не съм пила толкова ароматно кафе по обяд....
подсети ме за сладкарница

Сладкарница Мария-Антоанета

Да говорим сега за това
не му е времето и мястото
кара й се той
докато тичат разперили ръце
като хвърчила с дрехите над главите
не може ли някой друг път
когато не вали дъжд и….не, не може
казва му тя
и очите й стават толкова големи
че вече е невъзможно да се чете по устните
тогава на него не му остава друг избор
освен да се приготви да слуша
над дългото кафе в близката сладкарница
да оближе цигарата си и да я запали
да гледа как тя оплита тънките си пръсти
и изпуква
с тях
капките навън да се избистрят постепенно
да заприличват на стафиди
от слънцето
и докато тя разказва
това което той отдавна знае
да му се прииска да я люби
с коса провесена надолу
да свършва два пъти върху гърба й
да я гледа
с най-непоносимата жестокост
на мига
защото знае
навън локвите като огледала
ще се чупят под краката им
дрехите ще са застанали отново чинно
по местата си
и на него внезапно ще му се прииска
да я пази
от разгневената тълпа


Марица Колчева

[marillion]

Няколко пъти вече, като чета част от стиховете в тази тема, си задавам въпроса къде е границата между чиста поезия и еротика?

[henna iv]

marillion, on Nov 7 2007, 13:38, said:

къде е границата между чиста поезия и еротика?

на нивата

или в главата ти някъде

[wiktory]

marillion, on Nov 7 2007, 13:38, said:

Няколко пъти вече, като чета част от стиховете в тази тема, си задавам въпроса къде е границата между чиста поезия и еротика?

а имаш ли идея защо асоциацията "романтика - еротика" е толкова близка у разни хора?
всъщност по-горе сам си си отговорил

но, ок. предлагам експеримент.
еротика или романтика са следните -

*****

Жюстин Томс
...защото нагоре...


по Елин Рахнев


"Ти чукал ли си пеперуда ...
Опитай ... лесно
Е ..."




...защото нагоре
леко ефирно
тя те понася
забравяш за болката
тежестта ти далече от тебе остава
светло е и прозрачно
приятно дълбоко
и топло

тялото й е божествено
кристално меко
умерено равномерно
в такт
тя те носи
люлеееее

не устояваш дълго...

да лесно е
да чукаш пеперуда

*****

очите му са бели
като нощите във Петербург
не съм била във Петербург
но съм била в очите му
и знам
бих тръгнала на север
от гръдния му кош
бих тръгнала на юг

Красимира Джисова

*****

Да ме любиш боса означава
да обичаш смуглите бедра,
дълги и заоблени като лъжици,
стъпалата ми като деца,
пуснати да си играят голи.
Тези непонятни изтърсачета –
волните ми смугли десет пръста.
Ноктите. И “Бабо, дай ми сиренце –
“Мини, чедо по-нагоре.”
Дълги смугли пръсти и прасци,
а нагоре, още по-нагоре
женското напира да разкрие
тайните си, малкия си дом –
- шепнешком –
със мънички езичета.

Сам – сами сме с тебе в тази къща.
Тук земята вдава се в морето.
А морето носи на корема си
мъничка камбана. Цяла седмица
аз съм твойта босонога курва.
Искаш ли салам? Не искаш? Или пък
чаша скоч? Не пиеш? Пий от мен.
Гларусите умъртвяват рибите,
с писъци досущ като дечица.
Като в унес и вълните нощем
все повтарят: “аз съм, аз съм, аз съм”.
Босонога стъпвам на гърба ти.
в утрото играя си на гоненица.
Мигом ти улавяш ме за глезена,
плъзваш се нагоре, по-нагоре
и в жадната мишена ме пронизваш.

Ан Секстън

******

Вратата на банята е отвътре заключена,
но слънцето влиза отвън през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влязло слънце в окото.


Жак Превер

[marillion]

Не бе аз от добро чувство питам. Харесва ми този тип поезия. Въпрос на символика, а аз харесвам символиката в нещата. Иначе, по-скоро исках да поставя въпроса за разликата в усещането за еротично при мъжа и при жената. Тази тема е била винаги интересна за мен. Както и да е, красиви са тези неща, дето ги споделяте. А дали всъщност, бихте ги споделили наживо, или по-скоро интернет средата е най-благоприятна за този вид скрита еротика в диалога?

[wiktory]

marillion, on Nov 7 2007, 14:46, said:

Не бе аз от добро чувство питам. Харесва ми този тип поезия. Въпрос на символика, а аз харесвам символиката в нещата. Иначе, по-скоро исках да поставя въпроса за разликата в усещането за еротично при мъжа и при жената. Тази тема е била винаги интересна за мен. Както и да е, красиви са тези неща, дето ги споделяте. А дали всъщност, бихте ги споделили наживо, или по-скоро интернет средата е най-благоприятна за този вид скрита еротика в диалога?

--------------------------/--/
-----------------------o/---/o
----------------------o/----/o
---------------------o/-----/o
---------------------|------/
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||
----------------------||||||----------*
----------------------||||||--------*-*
----------------------||||||------*---*
----------------**---||||||----*-----*
----------------*-*--||||||-*------*
----------------*--*-||||||*------*
----------------*-----||||||------*
-----------------*----0000----*
------------------*---0000---*
------------------*---||||||--*
------------------*---0000-|*
-----------------*----0000/--*
----------------*-----||||||-----*
---------------*-----(-----)------*
--------------*-----------------O--*
-------------


свириш ли на китара (ако можеш, разбира се)?
или я държиш само в ръце, наслаждаваш й се в някой ъгъл, позабърсвайки прахта от време на време и я показваш на поредната сбирка с приятели като поредната придобивка, безценна, ммммм

[Ясмина]

Regen, on Nov 7 2007, 07:08, said:

Не се връщай никога по онези места,
забрави оня пък, който води нататък,
не си спомнай адреси,не изпращай писма
и не чакай да се върнат онези приятели!

Не се връщай не нагазвай отново в тревите,
не откъсвай отново презрелия залез,
този път ще горчи и в очите на птиците,
вместо обич ще срещнеш страшна омраза!

Не търси повторение няма такова,
прекалено слаби сме пред безвъзвратното.
Дори тази илюзия наречена спомен
ще умре щом решиш да се върнеш обратно!

Mхмм..

вие ме убихте! ...и аз го знам това наизуст, даже ще си позволя да направя малка поправка - в очите на птиците е "стаена", а не "страшна" омраза....даже си го бях преписала в една тетрадка това, с името на автора, но сега не ми е подръка, за да видя кой е. хехе

[KoTe]

Eто нещо и от великия Атанас Далчев:

Мълчание

Мълчах години непрестанно,
с опустошен от мисли лоб
и днеска от това мълчание
излизам аз като от гроб.

Над моя дух витае още
безименната пустота
на миналите дни и нощи,
неразличими от смъртта.

И вцепенени от тревога,
макар свободни тоя път,
все още мислите не могат
от клетката да излетят.

Като човек от болест станал,
пристъпва моят стих едва,
но с гняв безсилен, мъка странна
са пълни моите слова.

И кратки са като словата,
които пише в порив смел
осъденият по стената,
преди да иде на разстрел.



Надпис

Всички паднали за свободата,
дето и да е, са наши братя -
пак по кръв, само че пролята.



A eто и едно стихотворение, чийто автор не зная, но очевидно много ме е впечатлило, щом вече 2 години го помня наизуст.

Когато бях дете във къщи
си имах коте за другар -
то беше черно, дявол същи,
с две очи от кехлибар.

Не, не можа да се опази
и участ го застигна зла -
пред мен в тъмното го сгази
една забързана кола.

Видях парцалче с четири крака,
с муцунка в кръв и кал,
и сам не зная де в мрака
по улиците съм вървял,

но още спомням си, това че
в разплаканите ми очи
бе всяка лампа котараче
с два мустака от лъчи.

[henna iv]

Ясмина, on Nov 7 2007, 20:21, said:

вие ме убихте! ...и аз го знам това наизуст, даже ще си позволя да направя малка поправка - в очите на птиците е "стаена", а не "страшна" омраза....даже си го бях преписала в една тетрадка това, с името на автора, но сега не ми е подръка, за да видя кой е. хехе

казах ти аз за допирателните, ти никакво внимание не ми обърна



поправката ти е вярна и по моите спомени, казах му на господин Реген-а



а за убиването - ето ти съвет - с Хеличка и Реген не играй! ще ходиш все отстреляна

[Ясмина]

henna iv, on Nov 7 2007, 20:41, said:

казах ти аз за допирателните,...

дам...и онова на Стефан Цанев, което беше написала преди време - познай дали и него нямам преписано в онази стара тетрадка

а пък списание "Родна Реч" ми е любимо. все още пазя повечето си броеве, бях абонирана като ученичка, купувах си го от една сергия на Славейков като студентка. даже ходих в националната библиотека да го разлиствам, там са събрани всички броеве по години и подвързани накуп като дебели книги. ...специално ме интересуваше развитието на Петя Дубарова там...дори и смъртта й я има отразена. ..а и други "Първи Стъпки" помня - на Ина Григорова, когато все още беше Радостина, на Никола Кицевски, на Ирен Леви....изобщо - много истински неща, адски любима рубрика. всъщност - предимно заради нея си го купувах.

Edited by Ясмина, 07 ноември 2007 - 21:14 .

[clear]

wiktory, on Nov 7 2007, 14:13, said:

а имаш ли идея защо асоциацията "романтика - еротика" е толкова близка у разни хора?
но, ок.
еротика или романтика са

*****

да чукаш пеперуда...

Лесно е

*****

очите му са бели

****

Да ме любиш боса означава


******

защото
му е влязло слънце в окото.

да познаем. оставени на пустинен остров кое ще се възвърне първо- романтиката или еротиката?)))
с псих. свърших отдавна. но да помислим

по 1 - "земното притегляне" от и над себе си
по 2 - доверието
по 3 - себеотдаването
по 4 - умението да загубиш

а, ние бригадата анти-романтици какво да правим?!)))))))))))

[wiktory]

clear, on Nov 7 2007, 21:22, said:

а, ние бригадата анти- ... !)))))))))))

забравяш часовата разлика
)))))

след часове съвсем непознат континет, непростимо е.)


въх?! как ли пък се възприемаАм ерика...

[marillion]

Може ли някой да ми преведе последните два поста на литературен български език? Казах, че символизмът не ми е чужд, но ясновидските ми способности са придобити единствено от любимия Канал 2001...

[KoTe]

Ето и нещо мое - едва ли имат стойност, но ги писах, когато бях на 13. Пък и никога не ме е бивало в тия рал'ти Аз съм математик!



Молитва

Пищя с все сили.
Тиха ли съм?
Опънати жили.
Грешка ли съм?
Тишина.

Не искам прозак,
а небелязани ръце.
Не искам облак,
а красиво лице.
Махнете този мозък!
Махнете нежното сърце!
Удължете ми краката,
тяло - леко като перце,
а между колената -
цял живот побран.

Нека лягам със разврата,
нека ставам с махмурлук,
и любовта в мен да пратя
в най-забутания кът.

Научи ме, Боже, ти, на злоба,
Като другите да съм, желая.
Остави ме сама на този свят,
не искам вече да ридая.



Глухарче (Жълтурче)

Тревистозеленото платно
на немия и сляп художник,
опръскано с цветя влакно,
дело на невеж безбожник.

Подава се малко, тъй страхливо,
там насред високомерни шарки,
жълтото петънце срамежливо -
глухарче с краски диви,жарки.

Южняка смелост му вдъхна -
разгъна листенца без срам,
със лъвска смелост разцъфна
и слънце второ грейна там.

Вечерта в приказно бяло засия -
малка, но тъй ярка звездица
със северняка леден то полетя
зарея се - същинска птица.

Сто слънца след тихата нощ изгряха,
с мечти дариха утрин нежна
огнените си лъчи за миг сляха
превърнаха се в сноп надежда.

Edited by KoTe, 07 ноември 2007 - 23:02 .

[clear]

wiktory, on Nov 7 2007, 22:20, said:

се възприемаАм ерика...

ай ем Ерика ) - много добре
обичам те.

[henna iv]

marillion, on Nov 7 2007, 22:40, said:

Може ли някой да ми преведе последните два поста на литературен български език? Казах, че символизмът не ми е чужд, но ясновидските ми способности са придобити единствено от любимия Канал 2001...

те СА на литературен български, МерилиънСКИ



някой да ти преведе? сърцето ти спи ли?

марш в темата... в коя тема да те изгоня я...

[Kristin]

Пътници

Тътен в тъмната нощ, спиращ на гарата влак,
Шум на тишина и скърцащи релси...
В далечината чува се болезнен, глух плач.

Листо от вятъра носено пада...
Сякаш сълза от око на сбогуващ се пътник.
Влакът е последен – как да го изпусне? Трябва...

Прегръдката нека е последна,
Защото ще пази топлината на тялото любимо.
Усмивка слънчева пробягва – тя ще е поредна,

Тук тръгва, но там ще остане,
Дълбоко скрита в нечий спомен.
Желание, по-силно от всякога ще пламне.

Нова среща, нова раздяла и така,
Само че ще издържи ли този порив и докога?
Разстоянието не ще ли се срещне с времето,

И как могат те да бъдат спряни?
Пътничето плахо ли ще признае или неговата съдба?
Край да сложи или да продължи така...


Мое. Дали струва? Не ме интересува чак толкова. Просто е преживяно. А по-голяма болка от реализма няма. Все още се питам... а мина толкова време... и все още се питам, дали това пътниче ще продължи?