292 replies to this topic

[Ясмина]

ПОД КРИЛОТО НА ЛИСИЦАТА

И се хвана момичето,
здраво
за опашката на лисицата.
А тя, разперила червени крила,
се хвърли в потока на чувствата.
Дали знае, че
между етажите в стратосферата
има много химери.
Една от тях, приела образ,
нежно целува.

Други разравят пръстта
в градината.
Поникват рози с очила.
Тръгват на работа.

Артериални спазми.
Кръв кълни от вените.
Свири линейка.
И вкарват слънцето в
операционната -
самоубийство
от опит.

А над гора от погледи
разкъсала митове
лети лисица.

Човек с чадър,
който дълго я наблюдава,
се превръща.

Това чакат плъховете.
Вкусно желе. Топло минало.

Аз и като гледах
от прозореца,
казах си:
"Дано се е хванала по-здраво".
Но не се надявах.

А един град
бе изпълнен с хладно цвърчене.
Може би нашият.
Пред всяка клиника
тълпи от прилепи.
Открили средство за проглеждане,
получили поглед те, малките,
и се мислят за птици.
Летят с ципите си
засенчват от всичкото
един град.
Може би нашият.

А тя, разгънала
червените си крила,
разпръскваше сместта от прилепи.
И покапаха
жълти капки...

"Не, няма място
за циганска сантименталност.
Поне тук в мойта игра от кубчета"
си каза новият син.
"Те ме мислят за малък.
Но аз видях лисицата".

През пламъка на обкръжението
като по плазмени стълби
се изкачва пратеникът.
На хибридите.
Стъпалата под краката израстват
все нови.
Докато той
достигнал височината на земята
пониква трева.
Висока над облаците.
За да види и той червената.

На хиляди капки разстояние.
Един мъж,
просто мъж с розова брада
плаче.

Това е бъдещето.

А тя остана минало.
Но е в сънищата ми.
За опашката й
се е хванало момичето.

5.05.86

Митко Воев

[Нещото което вие в нощта]

И както малки кози
тъжно пеят
преди заколение,
така тя копнее
да върне и нашето лято.

А стражарите
в тъмница пазят
ключът на новото време.

И никой не знае
нейния ден
го отнасят летящи коне.
Тя не може да ги спре.
И никой светец няма
в чудо силата си да излее.

Никой.
Огънят още тлее.

[Hela]

ЕДНО ЖЕНСКО ПИСМО


Тя пише от негово име. Как се пише име тогава...
Ето. Тя: (А как ноздрите, които не миризливят цвета,
ще разберат божието чудо?
О, светловзрачни зениците твои пъстреят в искри.
И устата, която не присмуква сладкото в доволна слюнка
вкаменява лигавицата.
И трепетите на връхчетата (обезлистените дървета са
им противоположност) утежняват слоговете със своето осмогласие
както и виделината приижда от Теб.
Е, девойко, прийди към мене. "Положи се леко."
Срамът, който ме обхваща е детският срам преди Причастието,
нека ме болят стъпалата тогава.
Нека се ... от вървежа на душата ми към теб.
Искам да сме твърде чисти и тихо да е...
И когато блудствам със словото се защитавам от Теб,
...а ето: "искам ли момиче като Теб?")
И боли я мъртво(то).
("пишейки от негово име
става все по-малка"; все по-чуплива.)
Искам ли момиче като Теб?. ("тямълчинепише!").
и надрежда безполови числа:
("а не може да смята", от Числ. 1:2; 5:2-31):
и тогава (върху) почва: пише цифри...

[henna iv]

Regen, on Oct 30 2007, 10:25, said:

Девойко, това което ми беше пейстнала в КЮ-то беше..
Това, само че орязано.. Нямаше букви, цели редове.. И си помислих, че ме бъзикаш..
А така вече е.. Ми..
Миии..

алоуууу, Флюбените

как ш`съ разберем сега за магЕсното Хели м? дуел ли? наздраве ли?



на уважаемата Фълшебница още вчера исках да кажа, във връзка с тоя от-къс...

Quote

Искам да сме твърде чисти и тихо да е...
И когато блудствам със словото се защитавам от Теб,
...а ето: "искам ли момиче като Теб?")
И боли я мъртво(то).
("пишейки от негово име
става все по-малка"; все по-чуплива.)
Искам ли момиче като Теб?. ("тямълчинепише!").

стига ве!

спри да ми ровиш из таванския етаж!

[dave]

henna iv, on Oct 30 2007, 11:48, said:

алоуууу, Флюбените

Кхъ, кхъ, кхъ
Я да видим какво е казал поетът по случая:
Три решени на лиризъм
съществуващи души,
ме поканват на вечеря,
в която аз ще се нахраня
с мойте предстоящи дни.
Няма никакво съмнение,
че изисква полов акт
всяко ново взаимоотношение.
Да! Няма никакво съмнение.

Затова ела с мен при шивача ми,
за да ушием с теб децата си.
Свали си роклята под коляното,
краката си вдигни над рамото.

Четири милиона жени
в нашата република
ме направиха онанист,
но аз си развих китката
и станах добър китарист.
Няма никакво съмнение,
че аз съм малко извратен,
но, мила, ела под моята
шевна машина,
за да видиш колко радост има.

Edited by dave, 30 октомври 2007 - 12:36 .

[henna iv]

dave, on Oct 30 2007, 12:14, said:

Няма никакво съмнение,
че изисква полов акт
всяко ново взаимоотношение.
Да! Няма никакво съмнение.
...

Няма никакво съмнение,
че аз съм малко извратен,
но, мила, ела под моята
шевна машина,
за да видиш колко радост има.

бориш се за място сред магЕсниците ли, Дави

изглежда в този кръжок става все по-интересно...
и аз ще опитам

ЛЮБОВ

Когато стъпалата пред нейната врата
ми подсказаха, че е по-добре да си вървя,
нещо силно изкрещя и по вените вода
се понесе към сърцето да удави слабостта.

Любов, любов, любов....

На чувствата ръката здраво сграбчи за момент
мойта мисъл и опита да я върне във плен.
Мозъкът извади меч във отрова потопен
и замахна в тъмнината от сълзи наранен.

Любов, любов, любов....

Махнах леко за сбогом, но никой не видя,
само сянката й на стената леко се спря.
Бавно тръгнах по пътя, за да стигна във страна,
в която голи великани брулят гроздови зърна!

Любов, любов, любов....

От покрива на рай-съвета вечер гледам как
семейната ми жилка се опитва със мерак
да стигне на върха, на който аз съм роден
и от който преценявам дали съм победен.

Любов, любов, любов....


поетът е друг, "стихосбирката" - същата
има ли магия?

Edited by henna iv, 30 октомври 2007 - 12:33 .

[Hela]

henna iv, on Oct 30 2007, 11:48, said:

стига ве!

спри да ми ровиш из таванския етаж!

Ех, този Васко...колко непоколебимо и невъзмутимо нахлува на таванския етаж Гений е Васко! (жалко,че не остана с добри впечатления от мен...ма къде се бутам и аз де...тоест ако въобще е останал в впечатление от мен )

Както и да е....да говорим за любов,че нали както е казваше някъде без либов човек бил само къс хартия с няколко дати и едно случайно име,записано на нея

....отново Цочо...
Опит за оправдание


Изглежда,
че такава е съдбата ми,
любима -
да съм пастир на думи.

Добре си спомням как вълнуваха душата ти.
И даже тялото ти засияваше под ласките им
като окъпано в роса.

Недосегаема си днес за тях.
Но аз събирам
из сухата пустиня на тъгата си
разпръснати отломки от онези
всесилни някогашни изречения:

хълм привечер... следа от дъжд...
път между слънчогледи... мирис
на догоряващ огън... звън
на камбана в ниското... пчела,
влетяла в притъмнялата ни стая...
потръпването в съня ти...
моя...
един [ствена]...
люб [ов]...


Хехъ

[dave]

henna iv, on Oct 30 2007, 12:32, said:

бориш се за място сред магЕсниците ли, Дави

По един друг поет:
Един живот, една БОРБА:
"Бира и шкембе чорба"

[wiktory]

dave, on Oct 30 2007, 12:56, said:

По един друг поет:
Един живот, една БОРБА:
"Бира и шкембе чорба"

хайде, хайде... оправдания, хахаха
но ме сети за моят добър приятел Венцището от Тутурутка и "незабравимата" -

Майстор най-голям си ти,
правиш чудни скулптури.
Сувенири от дърво
радват женското око.

Работата ти спори -
влажни бляскави очи
гледат как въртиш теслата -
най-добър си в занаята.

Инструмента я им покажи -
как въртиш го много здраво ти.
Майсторе, сега им покажи
как въртиш теслата здраво ти.

Припев:
Защото всички знаят -
Дръжката, дръжката,
на т'слата дръжката,
как влезе мъжката
на т'слата дръжката.
Дръжката, дръжката,
на т'слата дръжката,
как влезе мъжката
на т'слата дръжката.

Не е само майсторлък,
всичко е до пазарлък -
щом доволна е жената
хич не пита за цената.

Здрави хубави ръце,
яки мъжки рамене -
гледат как въртиш теслата -
всъщност там е занаята.

Инструмента я им покажи -
как въртиш го много здраво ти.
Майсторе, сега им покажи
как въртиш теслата здраво ти.


но продължаваме за Любов. няма да се излагаме сега, Я

Edited by wiktory, 30 октомври 2007 - 13:13 .

[marillion]

Абе тука много еротика, много нещо бе...

[wiktory]

marillion, on Oct 30 2007, 14:35, said:

Абе тука много еротика, много нещо бе...

Най-силно те обичам, когато нямам накити,

със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,

без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам

любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам

как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,

или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,

във нощите, когато не ни трябва сън.


Джорджия Скот

[reader]

marillion, on Oct 30 2007, 14:35, said:

много еротика

Ще трябва да се съглася с Дейв обаче, мдам.

[clear]

reader, on Oct 30 2007, 16:18, said:

Ще трябва да се съглася с Дейв обаче, мдам.

фиеста

и чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото - широко открито.
и безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
и аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце...

жак превер

)))))))

[reader]

clear, on Oct 30 2007, 17:07, said:

а ти беше пияна и жива

Шейна

Напразно е.
Снегът и тази зима е красив, усмихва се.
Аз тегля северната си шейна
понякога забравям и не бързам.
Следите ми са от тръби на изтърбушено легло
в бежанска квартира,
където се сънуват най-лошите кошмари.
Сънували сме ги - едни и същи -
само със сестра ми.
В това не вярват даже майките.
Двукраки са следите ми, по-ниски от снега.
Заспи до мен и тази нощ.
Без теб съм побесняло хъски
с детски нрав отмъквам чехлите и себе си,
заспи до мен, защото иначе остава черна козина
и побеляло чело,
безсилни под злината им, крещящи над утехата им.
Без теб не мога да измия даже лещата,
съсипват ме снегът и гордостта на слънцето.
Заспи до мен и тази нощ,
когато всичко е напразно.

Несрин Исмаил

[reader]

О, този го познавам, срещала съм го.

[Hela]

СССР

…всяко начало си има разказ, всеки разказ -
уста, а в моята уста има "Идеал" -
дъвката на социализма…



Роден съм в НРБ.
До котешкия двор. Сутрин излизам и
тайно се качвам бос на тавана - при корабчетата
от стиропор. И вадя от нощните си ръкави
моливи, войници и копчета. Там скривах
личните си лозунги, влюбените бележки,
и чертежи на околните дворове.
Имах и няколко нарисувани карти вместо домашно…
И после отивах на детска градина.
И после отивах на училище.
И после отивах на кино.



СССР - и той така…



Внезапно
излязоха на улиците баби със сини коси.
С предвоенни спомени и стари нишки.
И "Христос возкресе"…
А аз спешно се качих на тавана,
за да си прибера детството.
Но вътре няма нищо.
Освен "Р"-то, което пак ми се търкаля напосоки.
Рррррррррррррррр…



И до днес ходя по покривите и таваните - търся
своята вътрешна земя и все дълбая дупки:

[henna iv]

имаше навремето една глупава задължителност - да се абонираш за определени вестници и списания

аз си бях харесала, съвсем напосоки, списание РОДНА РЕЧ и го намирах твърде тъпо, да...

но книжките се трупаха всеки месец и един ден от нямане какво да правя, взех че ги заразгръщах...

излишно е да казвам, че намерих интересни неща ...

не е излишно да подчертая, обаче, че никога не съм можела и не съм обичала да уча стихчета наизуст
колко са ме мъчили разни другарки по празненства, е не ставаше и туй то, та все нямах думички в карнавалите

супер странен е за мен самата фактът, че помня, без да съм полагала каквито и да е усилия, едни навързани думи, незнам чии, от някой си брой на "тъпото задължително списание"... вече...20-тина години няма майтап

единият ред само ми се губи, но не мога да го възстановя... а списанията са на вторични суровини предадени май...

извинете ме за дългото (навярно скучно) предисловие... ето стихчето


Не се връщай никога по онези места
Забрави онзи път, който води нататък
Не си спомняй адреси
Не изпращай писма
и не чакай да се върнат онези приятели

Не си спомняй
.......................
Прекалено сме слаби пред безвъзвратното
Дори тази илюзия, наречена спомен
Ще умре,
щом решиш да се върнеш обратно.

Edited by henna iv, 06 ноември 2007 - 22:25 .