Гледах го отново. Спомних си пак за този красив музикален момент от отиващата си година.
Качеството на звука беше ужасно, но това не би трябвало да е изненада за някой. Все пак българска телевизия, български озвучител, българска зала...
Картината според жена ми обаче беше прекрасна, защото на няколко пъти камерата я улавя в мигове на екстаз.

Същото сигурно ще потвърдят и Вайли и Дуенде, които също са запечатани за поколенията.

Аз след моите любими архаични парчета кротко си стоях на мястото чак до бисовете. Както и да е, винаги е добре да си спомниш отново за някой концерт след време. Робин Гиб е голяма работа! Думите, които употребих преди два месеца бих употребил и днес, за да опиша личността му. Респект!!