
HEAVY HEAVY Gamma Ray !!! Категорично мога да заявя че това е най-доброто творение на немците от далечната вече 1998, а именно от Powerplant насам.Феноменален албум!!! Отдавна не бях слушал толкова "пълна" творба на любимата ми немска група.Трябваха им цели 16 години, 4 студийни албума,3 концерта и няколко EP-ta за да дойде този специален момент, който само един истински фен на Лъчите може да усети.
Явно доста добре се отрази на гения Kai Hansen работата му в Unisonic, която съвместно с последното турне на Gamma Ray го измъкна от повтарячеството, самоцитатите и дори плагиатството в последните няколко тави на основната му банда.И няма как да е иначе - от целия Empire Of The Undead лъха на вдъхновение.Лично аз мисля че турнето (от което имаме прекрасния лайв Skeletons & Majesties) с всичките тези подценявани през годините песни на Ray оказа страхотно влияние върху това което чуваме в тавата...
И това си личи още от откриващата Avalon.Сигурно в някой друг албум на немците тази песен щеше да заеме почетната последна позиция в подредбата, защото поради неясни за мен причини Хансен и компания винаги оставят най-многопластовите си композиции за финал на албумите си.Тук обаче много подходящо с нея се започва истинска вихрушка! Просто този албум можеше спокойно да се казва и The Best Of Gamma Ray.Защото наистина в тези 10 композиции е събрано най-доброто от тях.
Важно е според мен да се отбележи високото качество на звука и определеното втежняване - не мисля че имат по-тежък албум от този.И ако слушайки Avalon се усъмните в това, то в следващите две песни и най-вече Pale Rider ще ви убедят в това твърдение.Pale Rider си е като извадена от последните три албума на Accept примерно, а Hellbent е power metal образец.
Master Of Confusion и едноименната Empire Of The Undead са ни вече познати от EP-то което миналата година имахме възможността да чуем.
Born To Fly и Seven са си типични Ray класики, а баладата Time for Deliverance е с характерните Queen забежки за групата.
Истинският шедьовър за мен е I Will Return - абсолютно най-обобщаващата и изчерпателна песен на тема "Какво обичам в Gamma Ray".Наистина е като извадена от Power Plant или Somewhere Out In Space.
Няма как да отмина и абсолютно скандалния бонус Someday - Техно/Рап/Електро/Денс/Метъл - нещо което много (даже никой) малко групи в иначе строго стеснения жанр power metal биха си позволили да запишат. Но не и Kai Hansen - той е над всякакви жанрови и стилови определения.Доказвал го е милиони пъти!
В заключение ще кажа само че друга такава група в моя живот няма - отново ми предстои ежедневно слушане на албума в продължение на минимум година.Такива емоции и чувства каквито предизвиква тази група в мен са рядкост.Не може да ги "вземеш" от всички.Силно се надявам Empire of The Undead да е новото начало на Gamma Ray.И повече от всичко искам а ги видя на турне сега!!!