361 replies to this topic

[HeathenHeart]

violator, on 14 февруари 2014 - 10:16 , said:

Пънкът не е бунт, а простота. Регрес. Той е цикличен вирус, който се появява в рока тогава, когато последният започне да губи човешката си същност. Пренатрупал се е и качествено, и количествено. И нещо трябва да го свали на земята.
Рокът преболедува пънка сравнително бързо и той влияе единствено на екстремните (периферните) му стилове. Пънкът не влияе на базата на рока. Която не е бунт, а триакордието/пентатоника (блус, буги-вуги).

Това е много добре казано, но само по себе си мнението доказва, че рокът (в случая пънкът като част от рока) е бунт.

[violator]

HeathenHeart, on 14 февруари 2014 - 12:38 , said:

Това е много добре казано, но само по себе си мнението доказва, че рокът (в случая пънкът като част от рока) е бунт.

Единственото изражение на рока, за което мога да се съглася, че в действителност е синоним (символ) на бунт, това е ъндърграундът. Некомерсиалният ъндърграунд.
Комерсиално ли е един вид изкуство, демек - прави ли се за пари, докарва ли прехрана, това автоматично изключва да е бунтовно.
Откакто е излязъл от памуковите плантации, рокът се прави за пари. Сори!

[HeathenHeart]

violator, on 14 февруари 2014 - 14:08 , said:

Единственото изражение на рока, за което мога да се съглася, че в действителност е синоним (символ) на бунт, това е ъндърграундът. Некомерсиалният ъндърграунд.
Комерсиално ли е един вид изкуство, демек - прави ли се за пари, докарва ли прехрана, това автоматично изключва да е бунтовно.
Откакто е излязъл от памуковите плантации, рокът се прави за пари. Сори!

Парите и бунтът изобщо не се изключват. Не знам защо бунтът и революциите се приемат от някои, че са се случили с "идеална цел". Има толкова (под)купени революции, особено в последно време.

[Змей Горянин]

violator, on 14 февруари 2014 - 14:08 , said:

Единственото изражение на рока, за което мога да се съглася, че в действителност е синоним (символ) на бунт, това е ъндърграундът. Некомерсиалният ъндърграунд.

Тъй, тъй, върнахме се на първия ми пост още на първата страница

[Satyr]

violator, on 14 февруари 2014 - 11:47 , said:

^

Аз също, спорейки, не разглеждах понятието "синоним" непременно в правия му смисъл. Разглеждах го и като "символ".

Това е много добре.
А разглеждайки го като символ - като еднозначен символ ли го разглеждаш или допускаш, че, освен на бунт, рокът ми могъл да бъде символ и на други неща и да има и други функции?

violator, on 14 февруари 2014 - 11:47 , said:

Според мен, след всичките тези обяснения, трябва чисто и просто да се пусне анкета. Рокът синоним (символ) ли е на бунт или не е. И нека всеки, който си е изградил мнение, прочитайки тази тема, да гласува.
Аз ще се съобразя с резултата от анкетата, защото вече ми омръзна да споря по въпроса. А и нямам какво повече толкоз да кажа.

Анкета би могло да се пусне с въпрос "За вас рокът синоним/символ ли е на бунт?" Но на мен ми е аналогична на анкета "За вас кенгуруто символ ли е на Австралия?"

[violator]

Satyr, on 14 февруари 2014 - 16:31 , said:

А разглеждайки го като символ - като еднозначен символ ли го разглеждаш или допускаш, че, освен на бунт, рокът ми могъл да бъде символ и на други неща и да има и други функции?

violator, on 08 февруари 2014 - 13:55 , said:

Да, рокът има косвена връзка с разни бунтове, но той има косвена връзка с хиляда други неща и теми.

[Satyr]

Не бих нарекъл тази връзка "косвена". Почти всички примери, които посочих, са за пряка връзка. Вкл., но не само и не основно, и с истински бунтове. Това, което на английски е "riot".

[Geddy]

Satyr, on 14 февруари 2014 - 11:19 , said:

По никакъв тук не говорим за "синоним" в речниковия смисъл на думата. Говорим за синоним много повече като символ.

Ясно ми е това, но...като символ/синоним на бунта може да се посочат много различни видове изкуство - не само музиката (и в частност рока). Само че има изкуство и изкуство. Има изкуство правено само за парите, има изкуство правено по някаква мода или просто ей така за чесане на краста и т.н. А има и изкуство рушащо някакви рамки, някакви общоприети норми, независимо дали говорим за нормите вътре в самото изкуство или някакви политически, социални и т.н. норми. И колкото и да спорим и да привеждаме едни или други доказателства, и в този спор най-важния критерий е субективен - кой как възприема изкуството - като символ на нещо или просто като изкуство.

[satanicart]

Satyr, on 13 февруари 2014 - 20:54 , said:

Моите доказателства са публикации на "Гибсън", "Британика", Кеймбридж и др. Ако се разровя, всеки ден мога да вадя сутрин, обед и вечер по три подобни статии.
Кой определя синоним ли е рокът на бунт? Не аз, не ти, не ние тук. Определят го критици, учени дори, автори на документални публикации и филми и т. н.
Защитавайки тази теза, аз се позовавам на авторитета на горепосочените издателства и институции. Спорейки, ти спориш и с тях

Въпросните статии са възгледи, не доказателства. Лесно може да се зададе въпросът "Британика и Кеймбридж синоним ли са на рока?" (или ако предпочиташ - "Имат ли си изобщо понятие от рок?") и мисля, че по този въпрос разногласията ще бъдат далеч по-малко.

Иначе темата за бунта винаги е интересна на повечето хора и е съвсем естествено много от тях да са готови да обърнат света наопаки, само и само да могат по някакъв начин да се почувстват част от някакъв бунт. И млади, и стари ще се обединят безпроблемно около една такава теза - ние изпълняваме или слушаме даден вид музика и би било страхотно да имаме усещането, че по някакъв начин това ни прави бунтари. Много е готино да съм бунтар, дори и само страничен - ще ходя на работа костюмиран, ще се прибирам от работа у дома, ще се държа възпитано с хората около мен, а вечер преди да заспя ще си пускам първия Burzum. И ще имам страхотното усещане, че съм истински бунтар, свързан пряко с истински бунтарски действия. И ще се гордея с това. Нищо, че никой няма да подозира какъв бунтовник съм.

Само че рокът/метълът и всяка друга музика са просто изкуство. И когато аз и приятелите ми слушахме такава музика през 80-те години го правехме само и единствено по една причина - харесваха ни песните, т.е. изкуството. И се обличахме по определен начин пас само по една причина - защото дрескодът на групите, които харесвахме ни беше допаднал, впечатлил ако искаш, и го приехме за наш собствен. Метъл феновете в България в края на 80-те и началото на 90-те били бунтари защото изглеждали по определен начин и правили определени неприети от обществото неща? Ни най-малко. Щяхме да сме бунтари ако ходехме с къси коси и костюми и ако не докосвахме капчица алкохол

Edited by satanicart, 15 февруари 2014 - 12:09 .

[Satyr]

Geddy, on 15 февруари 2014 - 09:47 , said:

Ясно ми е това, но...като символ/синоним на бунта може да се посочат много различни видове изкуство - не само музиката (и в частност рока). Само че има изкуство и изкуство. Има изкуство правено само за парите, има изкуство правено по някаква мода или просто ей така за чесане на краста и т.н. А има и изкуство рушащо някакви рамки, някакви общоприети норми, независимо дали говорим за нормите вътре в самото изкуство или някакви политически, социални и т.н. норми. И колкото и да спорим и да привеждаме едни или други доказателства, и в този спор най-важния критерий е субективен - кой как възприема изкуството - като символ на нещо или просто като изкуство.

Ти правиш изкуство заради самото него. Пишеш любовна песен, но не е балада, а по-твърдо хеви метъл парче.
Това парче стига примерно до Саудитска Арабия. Група младежи, без изобщо да разбират и без да се интересуват за какво точно пееш, почват да се бунтуват срещу ограниченията, които им налага обществото, под звуците на това и други подобни парчета и ползвайки музиката като една от основните движещи сили на бунта си.
Подобни примери в различни държави по цял свят, с различни песни, нямащи нищо общо като замисъл и текст с бунт, има много.
К'во пра'им тогава?

[Satyr]

satanicart, on 15 февруари 2014 - 12:07 , said:

Въпросните статии са възгледи, не доказателства. Лесно може да се зададе въпросът "Британика и Кеймбридж синоним ли са на рока?" (или ако предпочиташ - "Имат ли си изобщо понятие от рок?") и мисля, че по този въпрос разногласията ще бъдат далеч по-малко.

Така ли? Фактите, че публиката масово е потрошавала киносалоните след прожекцията на филма "Rock Around the Clock" са възглед, а не доказателство?
Това, че Джон Ленън е отишъл на рок концерт и се разочаровал, че не става свидетел на бунт, е възглед, а не доказателство. Т.е. Джон Ленън е имал очакването за бунт, понеже се е бил напушил, а не защото в онези години масово рок концертите са свършвали с размирици. Брех, този Джон Ленън.
Историческите свидетелства са възгледи, а не доказателства?
Масово и тотално общоприетото мнение, че пънкът е бунт, е възглед, а не доказателство? До-о-обре
Иначе, те, "Британика" и Кеймбридж не са синоним и нищо не разбират и от обществени и хуманитарни науки, може би дори и от точни и приложни науки не разбират и не са им синоним, м? Ще чакам ти да ми кажеш. Или пък, ако са синоним на "химия", не могат да са синомим на "математика"?

satanicart, on 15 февруари 2014 - 12:07 , said:

Иначе темата за бунта винаги е интересна на повечето хора и е съвсем естествено много от тях да са готови да обърнат света наопаки, само и само да могат по някакъв начин да се почувстват част от някакъв бунт. И млади, и стари ще се обединят безпроблемно около една такава теза - ние изпълняваме или слушаме даден вид музика и би било страхотно да имаме усещането, че по някакъв начин това ни прави бунтари. Много е готино да съм бунтар, дори и само страничен - ще ходя на работа костюмиран, ще се прибирам от работа у дома, ще се държа възпитано с хората около мен, а вечер преди да заспя ще си пускам първия Burzum. И ще имам страхотното усещане, че съм истински бунтар, свързан пряко с истински бунтарски действия. И ще се гордея с това. Нищо, че никой няма да подозира какъв бунтовник съм.

Ще трябва за 18209836537635 път специално и изрично да подчертая, че
Синонимността на рока с бунт не означава и не задължава по никакъв начин, навсякъде, където има рок, да има и бунт, ерго - всеки фен на рока задължително да е бунтар.
Още повече в наши дни в Европа. Това около сто пъти го казах

satanicart, on 15 февруари 2014 - 12:07 , said:

Само че рокът/метълът и всяка друга музика са просто изкуство.

Че то и поезията е просто изкуство. Никой никога не е наказвал или убивал поет, заради изразявани с творчеството му възгледи, щото това нали си е просто изкуство? Никой и никога не е наказвал композитор заради негово произведение?

satanicart, on 15 февруари 2014 - 12:07 , said:

И когато аз и приятелите ми слушахме такава музика през 80-те години го правехме само и единствено по една причина - харесваха ни песните, т.е. изкуството. И се обличахме по определен начин пас само по една причина - защото дрескодът на групите, които харесвахме ни беше допаднал, впечатлил ако искаш, и го приехме за наш собствен. Метъл феновете в България в края на 80-те и началото на 90-те били бунтари защото изглеждали по определен начин и правили определени неприети от обществото неща? Ни най-малко. Щяхме да сме бунтари ако ходехме с къси коси и костюми и ако не докосвахме капчица алкохол

За колко приятели говориш? Двама-трима? 10-20? 100-200? И ако са повече от 10 - гарантираш ли, че това е така?
И ако гарантираш дори за 100-200 - обясни как ви е приемало обществото? Дали като просто някакви фенове или и като бунтари? И ако е само първото - защо властта, органите на реда в определени ситуации са преследвали, а по-рано дори и забранявали рока? Не за забранявали блус и джаз, а само рок.Защо има смазан от милицията концерт на Сигнал и последвала забрана на групата да изнася концерти за една година, но няма подобна случка с джаз концерт?

И, все пак, да приемем, че ти и приятелите ти не сте се бунтували през 80-те. Ето пък какво е казал навремето един от другите хора, които сега не поддържат тезата, че рокът е бунтовен:

Quote

Защото в онези години това беше единствения възможен начин, да кажеш на тоталитарния режим, в който живееш: "Не! Аз не съм един от вас! Не, аз не слушам вашата музика, вашите честушки, вашата соц естрада! Аз слушам Рок! Метъл! Уейв! Аз съм различен, независимо от това, че вие се опитвате да ме смачкате!" Това беше ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН на протест. На някаква форма на бунт.

К'во пра'им тогава?
За едни хора е бил бунт, за други - не. Значи не е
То тогава и Априлското въстание не е въстание, защото доста много народ не е въстанал.

[satanicart]

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

Така ли? Фактите, че публиката масово е потрошавала киносалоните след прожекцията на филма "Rock Around the Clock" е възглед, а не доказателство?

Това не е дори възглед, това е най-обикновен вандализъм.

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

Масово и тотално общоприетото мнение, че пънкът е бунт, е възглед, а не доказателство? До-о-обре

Значи приемаме тотално общоприетото мнение. Т.е. вървим с тълпата без дори да мислим. Хм, странна проява на бунтарство...

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

Иначе, те, "Британика" и Кеймбридж не са синоним и нищо не разбират и от обществени и хуманитарни науки, може би дори и от точни и приложни науки не разбират и не са им синоним, м? Ще чакам ти да ми кажеш. Или пък, ако са синоним на "химия", не могат да са синомим на "математика"?

Ще кажа само това - свидетелствата на тези хора по отношение на разискваната тема далеч не са от първа ръка. Политиката на нарочване на някого/нещо за изкупителна жертва далеч не е тяхно изобретение.

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

Ще трябва за 18209836537635 път специално и изрично да подчертая, че
Синонимността на рока с бунт не означава и не задължава по никакъв начин, навсякъде, където има рок, да има и бунт, ерго - всеки фен на рока задължително да е бунтар.

Това го разбрах от първия път. И тук опираме до най-важното - каква част от дадена група хора трябва да отговаря на дадено условие за да можем да причислим цялата група хора към даденото условие? Както и да го гледам, лично за мен няма как да поставя знак за равенство между дадена група индивиди и дадено определение (каквото и да е то) за тях ако минимум 50 % от тези хора не отговарят повече от еднозначно на въпросното определение. Т.е. за да мога да сложа този знак за равенство между рок изпълнителите и рок феновете от една страна и бунта от друга, трябва поне половината от тези хора да са буквално символ на бунт. Нека не гледаме настоящето, а миналото - 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век. Е, така ли е наистина? Ама наистина?

Дори ти да си прав, ограничаване на периода за който говорим посочва само едно - дори някога да е бил, в наши дни рокът вече не е бунт. Т.е. синонимът много отдавна вече не е валиден. А първоначалният въпрос не бе "Рокът бил ли е някога синоним на бунт?"...

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

Че то и поезията е просто изкуство. Никой никога не е наказвал или убивал поет, заради изразявани с творчеството му възгледи, щото това нали си е просто изкуство? Никой и никога не е наказвал композитор заради негово произведение?

Какво имаме тук? Даване на определение за това изкуство от други хора, не от автора на поезията.

Satyr, on 15 февруари 2014 - 14:18 , said:

За колко приятели говориш? Двама-трима? 10-20? 100-200? И ако са повече от 10 - гарантираш ли, че това е така?
И ако гарантираш дори за 100-200 - обясни как ви е приемало обществото? Дали като просто някакви фенове или и като бунтари? И ако е само първото - защо властта, органите на реда в определени ситуации са преследвали, а по-рано дори и забранявали рока? Не за забранявали блус и джаз, а само рок.Защо има смазан от милицията концерт на Сигнал и последвала забрана на групата да изнася концерти за една година, но няма подобна случка с джаз концерт?

Кравай, Попа, Синьото, Петър Берон, Кръглото, баня Мадара, борсите за музика, бит пазарът - малко повече от двама-трима души. Интересното е, че тогава ни свързваше музиката. Сега, на стари години, пред телевизионни камери, една малка част от тези хора решиха, че едно време всъщност са водили партизанска война срещу милицията и изобщо властта и изпадат в истинско умиление по тази тема. Да, имаше и разговори на всякакви други теми, имаше и някои действия, но всичко това беше една съвсем, съвсем мъничка част от това което ни свързваше. 99 % от разговорите и действията се концентрираха върху музиката, алкохола и секса. Буквално никаква разлика с всички други младежи.

Как ни е приемало обществото? Така както приема почти всички млади хора по всяко време - като някакви хаймани, които не знаят какво правят и които изглеждат ужасно.

Темата за "преследването на рока" е толкова преекспонирана, че няма накъде повече. Да не мислиш, че милицията не ходеше и не биеше диско фенове?

Кво праим? Нищо. Опитите да надмогнем собствения си "аз" като преувеличаваме величието на собствените си постъпки в миналото е често срещано явление. През 1990 г. ме уволниха от работа след един малък скандал и бой с милиционера на входа на фирмата където работех - заради дългата ми коса. Няма нищо по-лесно от това да кажа "Скапаната власт се саморазправи с мен защото си бях пуснал дълга коса като знак на протест и бунт срещу нея". Само че не беше така - бях с дълга коса защото така ми харесваше и защото на момичетата им харесваше. Нищо повече.

Edited by satanicart, 15 февруари 2014 - 15:23 .

[Geddy]

Ами нали и аз по-рано казах че рока е синоним (символ) на бунт само от определена гледна точка. Субективна гледна точка. Тоест ти си написал песен за любов и за теб това не е бунт. Група младежи се борят (и те не знаят за какво), но са приели твоята песен като символ на своя бунт. За тях твоята песен е символ на бунта и точка. И понеже стана дума за Джон Лоутън - навремето някоя си група Юрая Хийп написала някаква песен July Morning ей така, без (доколкото знам) да влагат някакъв символ в песента и без идея тази песен да се превърне в някакъв символ. Е да, ама ей така някаква групичка хипари в България (държава за която Мик Бокс и компания чуват едва години по-късно като идват на турне) решава да прави неформални сбирки (неодобрени от тогавашното обещество и партия), с основна цел пийване, секс и зяпане на изгряващото на първи юли слънце. По някаква причина песента July Morning се превръща в символ на тези сбирки (нищо че в песента не става дума конкретно за първи юли). Традицията става достатъчно популярна, че на Джон Лоутън не би му хрумнало да каже че July Morning няма нищо общо/не е символ на тази традиция или на хипарското движение у нас (то отдавна не е такова, ама това е друг въпрос). А защо не би му хрумнало? Защото на всеки "Джулай", срещу някакъв хонорар Джон Лоутън пее July Morning, нищо че оригинала на тази песен е изпят от Дейвид Байрън.
Е, песента July morning символ ли е на Джулая (първоюлската традиция у нас) или не?

[Satyr]

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Това не е дори възглед, това е най-обикновен вандализъм.

Предивзикан от рок музиката. Масово. Това е форма на бунт.

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Значи приемаме тотално общоприетото мнение. Т.е. вървим с тълпата без дори да мислим. Хм, странна проява на бунтарство...

Разбира се. Говорим за общоприета представа за социално явление, свързано с изкуството. Така, както има общоприета представа за Ренесанса, за нашите Златен век и Възраждане - приемаме я. Извинявам се, че приемам общоприетите представи за Ренесанса, Възражаденто и пънка, без да мисля.
Но не ми е проблем да постъпя и иначе. Може да изфабрикувам някой трактат за Ренесанса с противоречащи на общоприетите възгледи и после даже да кажа "В този форум има обективни анализи на Ренесанса, в сравнение с които публикациите на "Британика" и Кеймбридж са като "Лека нощ, деца"

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Ще кажа само това - свидетелствата на тези хора по отношение на разискваната тема далеч не са от първа ръка. Политиката на нарочване на някого/нещо за изкупителна жертва далеч не е тяхно изобретение.

Как го изчисли, че не са от първа ръка? Авторът, написал книгата за 60-те на Запад, не е западняк и не е бил свидетел на съответните явления ли? Напротив - от по-първа ръка не могат да бъдат тези свидителства.

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Това го разбрах от първия път. И тук опираме до най-важното - каква част от дадена група хора трябва да отговаря на дадено условие за да можем да причислим цялата група хора към даденото условие? Както и да го гледам, лично за мен няма как да поставя знак за равенство между дадена група индивиди и дадено определение (каквото и да е то) за тях ако минимум 50 % от тези хора не отговарят повече от еднозначно на въпросното определение. Т.е. за да мога да сложа този знак за равенство между рок изпълнителите и рок феновете от една страна и бунта от друга, трябва поне половината от тези хора да са буквално символ на бунт. Нека не гледаме настоящето, а миналото - 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век. Е, така ли е наистина? Ама наистина?

Предостатъчно е малка част от дадената група да отговаря на условието. Стига това да се случва постоянно в продължение на половин век и стига да няма друго нещо, което да отговаря повече на условието. Т.е. да няма друг музикален жанр, който периодично и постоянно да е асоцииран с бунт.
Винаги бунтовете и въстанията се вдигат от малцинство, най-малкото първаночално, и са насочени срещу мнозинството/срещу общоприети порядки.

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Дори ти да си прав, ограничаване на периода за който говорим посочва само едно - дори някога да е бил, в наши дни рокът вече не е бунт. Т.е. синонимът много отдавна вече не е валиден. А първоначалният въпрос не бе "Рокът бил ли е някога синоним на бунт?"...

Това също неколкократно поясних. Има възходи и спадове. На Запад възходът отдавна е минал. В бившите соц страни - след това. Сега се измества още по на изток - в ислямските страни.
Ето доказателство. Възниква на Запад. Синоним е бунт. Просмуква се на Изток - синоним е на бунт. Отива в Азия - пак е синоним на бунт. Какво повече? Да стане синоним на бунт и Луната и Марс ли?

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Какво имаме тук? Даване на определение за това изкуство от други хора, не от автора на поезията.

Точна за това говоря. Може едно произведение на изкуството да е замислено и създадено със съвсем различни цел, отколкото хората го възприемат. И точно при изкуството това се случва в най-голяма степен. В науката и в техниката няма. Не може да създадеш и произведеш телевизор, а някой да го ползва за автомобил.
Но адски много произведения на изкуството се разбират по различен начин, а за много и никой не знае точните мотиви и мисли, с които ги е създал автора им.

satanicart, on 15 февруари 2014 - 15:22 , said:

Кравай, Попа, Синьото, Петър Берон, Кръглото, баня Мадара, борсите за музика, бит пазарът - малко повече от двама-трима души. Интересното е, че тогава ни свързваше музиката. Сега, на стари години, пред телевизионни камери, една малка част от тези хора решиха, че едно време всъщност са водили партизанска война срещу милицията и изобщо властта и изпадат в истинско умиление по тази тема. Да, имаше и разговори на всякакви други теми, имаше и някои действия, но всичко това беше една съвсем, съвсем мъничка част от това което ни свързваше. 99 % от разговорите и действията се концентрираха върху музиката, алкохола и секса. Буквално никаква разлика с всички други младежи.

Как ни е приемало обществото? Така както приема почти всички млади хора по всяко време - като някакви хаймани, които не знаят какво правят и които изглеждат ужасно.

Темата за "преследването на рока" е толкова преекспонирана, че няма накъде повече. Да не мислиш, че милицията не ходеше и не биеше диско фенове?

Кво праим? Нищо. Опитите да надмогнем собствения си "аз" като преувеличаваме величието на собствените си постъпки в миналото е често срещано явление. През 1990 г. ме уволниха от работа след един малък скандал и бой с милиционера на входа на фирмата където работех - заради дългата ми коса. Няма нищо по-лесно от това да кажа "Скапаната власт се саморазправи с мен защото си бях пуснал дълга коса като знак на протест и бунт срещу нея". Само че не беше така - бях с дълга коса защото така ми харесваше и защото на момичетата им харесваше. Нищо повече.

Пак не си ме разбрал. Естествено, че музиката е свързващото. И основното. Не е нужно събиращите се да заговорничат срещу властта, за да кажем, че това е форма на бунт. Точно затова правим уточнението "форма на бунт". Това е дори бунт без да го съзнаваш. И ти не можеш да знаеш със сигурност какво са си мислели всички други по тези места. Това, че не са го изразявали гласно, не значи, че не са имали мисълта за него. Просто то не е било основна тема на разговор.
Чудесен пример за дългата коса! Ти си я носил заради музиката. Но милиционерът го е приел като бунт. Точно това е формата на бунт, която се опитвам да обясня. И имаше хора, които го правят и заради музиката, и за да са различни. А съзнателно да искаш да си различен е също форма на бунт.

[Satyr]

Geddy, on 15 февруари 2014 - 15:41 , said:

Ами нали и аз по-рано казах че рока е синоним (символ) на бунт само от определена гледна точка. Субективна гледна точка.

Не е субективна, когато редица авторитетни научни и др. подобни източници я споделят.

Geddy, on 15 февруари 2014 - 15:41 , said:

Тоест ти си написал песен за любов и за теб това не е бунт. Група младежи се борят (и те не знаят за какво), но са приели твоята песен като символ на своя бунт. За тях твоята песен е символ на бунта и точка. И понеже стана дума за Джон Лоутън - навремето някоя си група Юрая Хийп написала някаква песен July Morning ей така, без (доколкото знам) да влагат някакъв символ в песента и без идея тази песен да се превърне в някакъв символ. Е да, ама ей така някаква групичка хипари в България (държава за която Мик Бокс и компания чуват едва години по-късно като идват на турне) решава да прави неформални сбирки (неодобрени от тогавашното обещество и партия), с основна цел пийване, секс и зяпане на изгряващото на първи юли слънце. По някаква причина песента July Morning се превръща в символ на тези сбирки (нищо че в песента не става дума конкретно за първи юли). Традицията става достатъчно популярна, че на Джон Лоутън не би му хрумнало да каже че July Morning няма нищо общо/не е символ на тази традиция или на хипарското движение у нас (то отдавна не е такова, ама това е друг въпрос). А защо не би му хрумнало? Защото на всеки "Джулай", срещу някакъв хонорар Джон Лоутън пее July Morning, нищо че оригинала на тази песен е изпят от Дейвид Байрън.
Е, песента July morning символ ли е на Джулая (първоюлската традиция у нас) или не?

Точно това обяснявам и аз ен пъти. Песен, албум, жанр, каквото и да е произведение на изкуството, може да стане символ на нещо, с което формално няма общо. А когато това се случва изключително често и постоянно, е ли това нещо символ на другото нещо или не е?

[Satyr]

Искам да се извиня за една сериозна неточност.
Говорейки за публикации и книги, подкрепящи моята теза, неведнъж споменавах Кеймбридж. Това беше така, тъй като видях, че книгата на която се позовават в "Уикипедия", за заключителната си част в статията за рока, където се твърди, че той се асоциира с бунт, е издание на "Кеймбридж Прес".
Сега потърсих специално тази книга.
Ето я:
 rm.jpg   64,96K   14 downloads

После потърсих информация за автора.
Извинявам се [или не, вж. най-долу]. Самият той не е преподавател в Кеймбридж, а в Хумболтовия университет в Берлин.
Така че "Кеймбридж" да се чете "Хумболтовия университет". Последният няма подобна световна слава, но не мисля, че е за подценяване.
А ето и авторът:
Професор д-р Петер Вике


Неговата биография:

Quote

Professor for the Theory and History of Popular Music and the Director of the Centre for Popular Music Research at Humboldt University's Seminar for Musicology. He studied musicology in Berlin until 1974 and received his doctoral degree in 1980 with a thesis on the aesthetics of popular music. He qualified as a university teacher in 1986. 1988 he was appointed as Adjunct Research Professor at the Department of Music at Carleton University in Ottawa, Canada.
He is a member of the International Association for the Study of Popular Music and was its Secretary General between 1987 and 1991. Between 1986 and 1992 he was the European Director of the International Communication and Youth Culture Consortium at UNESCO, 1993-1997 he was member of the Executive Committee of the Cultural-Politcal Society in Germany, since 1998 he is member of the German Music Council. He is member of the Editorial Board of the acedemic journals Popular Music (Cambridge University Press) and Popular Music History (Equinox London) and a member of the Advisory Board of the International Institute for Popular Culture (University of Turku).
He published numerous articles and books that were translated into more than fifteen languages. Guest lectures and tours led him to many universities abroad, including Great Britain, USA and Canada.

Та, видите ли, въз основа книга на този човек се твърди, че "от създаването си рокът се асоциира с бунт", наред и с други асоциации, разбира се.

Ами, не знам, сега неговите твърдения "възгледи" ли са, не от първа ръка ли са, или са като за "Лека нощ, деца"

Наистина не знам и започвам да се чудя


Edit:
Опа, да, ама не:

Quote

He is member of the Editorial Board of the acedemic journals Popular Music (Cambridge University Press)

Сега видях това.

Остава валидно и "Кеймбридж"

[violator]

^

Ако някой наистина твърди, че "от създаването си рокът се асоциира с бунт", това означава, че гледището му за рока е изключително повърхностно и да - възгледите му са като за "Лека нощ, Деца".

Най-малкото, в първите години от съществуването си, рокендролът се е асоциирал с "танц".

[Satyr]

^
Което означава, че хората дали докторска и професорска титла на този човек, поканили го за член и директор на редица академични, международни, вкл. и към ЮНЕСКО, организации за изследване на популярната музика и т. н. и техните възгледи и разбирания и те са като за "Лека нощ, деца".

Еми, сигурно пък е така. Щом ти казваш

[violator]

^

Аз познавам хора с докторска и професорска титла, членове на академични общности и прочие, които искрено вярват, че Вселената е направена за шест дни от говорящ дух с еврейско самосъзнание.

Да, АЗ казвам, че това са едни глупаци.

Също казвам, че човек, който твърди, че "от създаването си рокът се асоциира с бунт", не разбира от рок.

[Satyr]

Но явно не познаваш и/или не си общуваш с нито един професор по логика
Щото по твоя начин на разсъждение - тези ти познанства компрометират всякакви хора с титли. Вкл. и доктори по медицина. На лекар или знахарка ходиш, когато ти се наложи? Не би трябвало да ходиш на лекар, защото там са хора с титли, а ти познаваш "хора с докторска и професорска титла, членове на академични общности и прочие, които искрено вярват, че Вселената е направена за шест дни от говорящ дух с еврейско самосъзнание".
Шах с пешката!

Quote

Също казвам, че човек, който твърди, че "от създаването си рокът се асоциира с бунт", не разбира от рок.

Но този човек някак си е станал професор по популярна музика и е оглавил една камара организации, инициативи и др. в тази област. А ти не притежаваш ценз в нея.
Т.е. твърдението ти тежи точно толкова, колкото да кажеш, че професор по ядрена физика не разбира от ядрена физика, такъв по филология не разбира от филология и така нататък, и така нататък.
Еми, сори.
Откак свят светува професорите хващат повече дикиш, отколкото ...... непрофесорите