Във връзка с разговора (както и с идващия голям религиозен празник, честваш случай на възкръсване

) искам да ви разкажа една история, която чух скоро и щях да падна от смях. Според участниците в нея, случката е напълно действителна.
Група приятели наемат вила в планински район и отиват да разпуснат сред природата. Няколко дни ядене, пиене, купон. На спокойно и диво място. Най-близката къща била достатъчно далеч, за да не се чуват издевателствата им.
Късно през нощта, в разгара на купона, нашите герои чуват дращене по вратата. Отварят и какво да видят - кучето на единия (което били взели да потича по поляните) стои на прага, стиснало в устата си мъртъв заек. Очевидно питомен. Кален, одърпан, в ужасно състояние.
"Кучето е издивяло, влязло е в двора на възрастните съседи и е сдавило заек", констатирали юнаците и въпреки че били много пияни и развеселени, се почувствали ужасно неудобно от случилото се. Веднага започнали да се чудят, като как да се справят със ситуацията. Един предложил да занесат животинката на собственика, да му разкажат всичко и да се извинят. Друг предпочел да го скатаят и да си траят - един заек, голяма работа, какво толкова. Трети съчинил екзотичен план, който групата, къде заради алкохола в кръвта, къде заради тръпката, в крайна сметка решила да изпълни. А именно - да върнат тайно животинката в двора на съседите и ни лук яли, ни лук мирисали. Без разправии.
Взели зека, изтупали го, измили го, изсушили го със сешоара, тихо се промъкнали в двора на хората и го оставили в този му вид в клетката.
Сутринта, на трезва глава, осъзнали какво са направили и решили да отидат и да сторят единственото адекватно нещо, което ситуацията предполагала. Да разкажат всичко на съседите и да им заплатят щетата.
Тръгват те и какво да видят - в къщата ги заварва драматична суетня. Бабичката се хванала за главата, обикаля из двора, плаче, нарежда, вие към небето и се кръсти. Дядото стои до нея и той кърши китки.
- Какво толкова е станало, дядо? - гузно пита компанията.
- Оставете се, момчета - започнал плахо дядото - онзи ден се разболя и ни умря едно зайче. Аз го погребах вчера в гората. А сутринта бабата да вземе да го намери пак в клетката.
Воистина Воскресе!