320 replies to this topic

[Тигър]

Не помня точна формулировка, нито подредбата.

1. Аз съм Господ, бог твой, да нямаш други богове, освен мен.

2. Не си прави кумир.

3. Почитай баща си и майка си.

4. Не прелюбодействай.

5. Не пожелавай жената на ближния, нито имота му, нито квототам беше.

6. Не кради.

7. Не убивай.

8. Не лъжесвидетелствай.

9. Не споменавай напразно името Божие.

Да му се не знае, десетата ми се губи. Сега да видя какво съм изтървал...

[Ozzy]

^
10. Джоката е мой представител на Земята - почитайте го и го възхвалявайте.

[satanicart]

Тигър, on 11 април 2013 - 20:58 , said:

Не помня точна формулировка

Именно. За всички девет написани от теб мога да направя един и същ коментар - "Няма такава божа заповед". Както вече казах няма нищо лошо в това, че не ги знаеш - ти сам каза, че не изповядваш тази религия и съответно те не са ти необходими. Но на тези които твърдят, че са християни са необходими, дори жизнено необходими (и то за доста дълъг живот - във вечността), а 99 % от тях няма да се справят по-добре от теб. Така че...

Novak Djokovic, on 11 април 2013 - 21:07 , said:

10. Джоката е мой представител на Земята - почитайте го и го възхвалявайте.

[Overhate]

Не беше ли нещо за Сабат десетата?

[marooned]

^
^
"Осветявай седмия ден, Неделята!"

За да ги допълним до десет

[violator]

satanicart, on 11 април 2013 - 20:38 , said:

По отношение на престъпленията бих вмъкнал, че престъпленията при диктатура (била тя религиозна или не) винаги клонят към абсолютен минимум, при развита демокрация винаги към потресаващо висока цифра, а при псевдодемокрация като нашата действителност - към безкрайност. И всъщност в това няма нищо чудно или необяснимо.

Това е точно така. Въпреки че:

- бих изключил понятието "религиозна диктатура" от уравнението, защото в новата история на цивилизования свят такова животно не е имало и не можем да знаем, като как би стояло държавно управление от този род в съвременните условия. Подобни има в някои арабски и африкански държави, но това аз го нямам за "цивилизован свят".

- ако системата, която действаше преди 89-а година в България, е "диктатура", то познавайки дефиницията на това понятие, нашето трябва да е някакъв олекотен хибрид. Нещо като "Light Dictatorship".
Атеистичен строй, по време на който манастирите цъфтяха и бяха пълни с народ, повечето църкви бяха действащи, имаше активно духовенство, Патриарх, семинария и Синод.....хехехехехе, каква ти диктатура!? По моите лични представи, това е много далеч от действително атеистичен строй. Но такъв, разбира се, е утопия.

[Ozzy]

marooned, on 11 април 2013 - 21:20 , said:

^
^
"Осветявай седмия ден, Неделята!"

За да ги допълним до десет

Бъркаш. Това е по католическото. Сърбите са източно православни. Десетата в източноправославното си е за Джоката.

[Ozzy]

^
Ето и доказателство за думите ми. Докато попът суче ракия, Той пие натурален сочец и държи червено яйце!



Неслучайно, Той вече е и в народното творчество:

[HeathenHeart]

violator, on 11 април 2013 - 21:27 , said:

Атеистичен строй, по време на който манастирите цъфтяха и бяха пълни с народ, повечето църкви бяха действащи, имаше активно духовенство, Патриарх, семинария и Синод.....хехехехехе, каква ти диктатура!? По моите лични представи, това е много далеч от действително атеистичен строй. Но такъв, разбира се, е утопия.

Спомените са ти от последните години (80-те), когато се гледаше вече доста през пръсти. Преди това не беше така.
Църквите и манастирите действително се поддържаха като паметници на културата.

[marillion]

Novak Djokovic, on 11 април 2013 - 21:07 , said:

10. Джоката е мой представител на Земята - почитайте го и го възхвалявайте.

Е, поне цитирай коректно:

10. Джоката е мой представител на Земята - почитайте го и го възхвалявайте, за да се възрадвате щом откриете, че неговото истинско име е Ноле Белами.

[Ozzy]

^
Няма такъв филм. Само в мечтите ти. А и бъркаш религиите. За Белами съм чувал само следното изречение:

"Един е Аллах и Белами е неговият Пророк"

[marillion]

Както казва един познат:

"Patience my tinsel angel, patience my perfumed child
One day they really love you, you'll charm them with that smile
But for now it's just another Chelsea Monday
Chelsea Monday..."

[Ozzy]

^
Както казах по-горе - само в мечтите ти

[marillion]

Колко да са мечтите ми? Ей го, няколко титли и Голям шлем...

И, за да не съм съвсем офтопик, как така все още никой от участниците в този своеобразен теологичен спор не е потърсил връзка между религията и рок музиката?

[whiplash159]

[Ozzy]

marillion, on 12 април 2013 - 09:24 , said:

как така все още никой от участниците в този своеобразен теологичен спор не е потърсил връзка между религията и рок музиката?

Тази връзка съществува отдавна и за никого не е тайна:

[Jimmy Pop]

violator, on 11 април 2013 - 18:31 , said:

1. Страх от Бога (очевидно не върши работа)
2. Страх от органите на реда (очевидно върши работа)

Не виждам как точно атеизмът е подпомогнал ниските нива на престъпност по време на комунизма. Напротив - мисля, че в някакъв по-абстрактен смисъл дори тъкмо атеизмът е предпоставка за по-висока престъпност в съвременните общества. Според мен има два основни фактора при зараждането на идеята за извършване на престъпление - вътрешен (личностен морал) и външен (репресивни механизми). Ако приемем, че моралът на отделния индивид не се влияе от отношнието му (или липсата на такова) към религията, то вторият фактор се явява ключов. И тук аз виждам два варианта (всъщност основаващи се на точно тези два, които ти си посочил по-горе):

1. В условия на тоталитаризъм вярващият би бил сериозно разколебан да извърши желаното престъпление заради страха си от милицията, концлагерите и т.н. и заради страха си от Бог. В условия на демокрация евентуално страхът от милицията бива преодолян, но вторият страх остава константен - страх от божие наказание, което според него като вярващ е неизбежно и вовеки веков.

2. В условия на тоталитаризъм атеистът би бил сериозно разколебан да извърши желаното престъпление заради страха си от милицията, концлагерите и т.н. В условия на демокрация обаче страхът от репресивните органи у индивида по презумпция е много по-занижен, а единственият друг страх (този от неизбежно свръхестествено възмездие) напълно липсва.

При това положение на един атеист със съмнителен морал би му било в пъти по-лесно да извърши престъпление, отколкото на един вярващ със съмнителен морал.

Разбира се нещата са много по-комплексни, но на базисно ниво, мисля, че в тези мои разсъждения има логика. Вярно, че Кръстоносните походи и Испанската инквизиция разклащат една такава логика, но затова казах, че говоря за ситуацията в съвременните общества. А и реално погледнато тези два средновековни акта на клане не са се приемали за престъпление, дори обратното - за джъстис фор ол.

Edited by Jimmy Pop, 12 април 2013 - 11:23 .

[satanicart]

marillion, on 12 април 2013 - 09:24 , said:

как така все още никой от участниците в този своеобразен теологичен спор не е потърсил връзка между религията и рок музиката?

Edited by satanicart, 12 април 2013 - 12:00 .

[Satyr]

Ще върна малко темата назад. Казвал съм и пак ще го напиша - През соца престъпността, че беше по-ниска - беше. Но съвсем не беше толкова ниска, каквото впечатление се създава. Просто не й се даваше гласност. Нямаше "черни хроники" по медиите, убийства и грабежи не влизаха във водещите новини. А сега всичко това се набива пред очите на хората, даже прекалено.
Все още най-големият, че и май единствен, сериен убиец в България е от времето на соца. И в Украйна така

[HeathenHeart]

^

HeathenHeart, on 11 април 2013 - 18:14 , said:

Винаги е имало какво да се краде. Страхът беше единтвената причина да се краде по-малко.
Не забравяйте, че сега се дава и много по-голяма гласност на престъпленията, а тогава се потулваха да не развалят имиджа на строя и (донякъде) да не се всява паника сред населението.

Satyr, on 13 април 2013 - 18:46 , said:

Все още най-големият, че и май единствен, сериен убиец в България е от времето на соца. И в Украйна така

Жоро Павето и Чикатило.
Тъй като в Уикипедия информацията за Жоро Павето е много малко, ето малко повече:

Quote

През 1968 година започват нападения над жени в различни квартали на София - винаги по тъмно, сутрин преди изгрев слънце, между 5,30 и 6 часа. До началото на ноември жертвите стават седем, шест от които са ударени в гръб с тежък предмет в тила. Нападателят ги доближавал в пълно мълчание. До една от тях е намерено увито в носна кърпа паве.
Въпреки че официално съобщение за това няма, слуховете бързо обикалят града и шегобийци кръщават неизвестния нападател Жоро Павето. Той очевидно е сексуален маниак, защото нападнатите са съблечени, но не са изнасилени. Шест от жените оживяват, но седмата, пенсионерка на 69 години, умира в болницата.
От мрак до зори улиците на столицата опустяват, жените и момичетата, на които се налага да излязат по тъмно, са изпращани и посрещани от свои близки мъже, а десетки цивилни ченгета, преоблечени в рокли, кръстосват улиците като живи примамки.
Разследват се всички случаи на странно сексуално поведение. На 11 май 1968 г. след полунощ е заловен 25-годишен младеж, който бяга чисто гол по улица "Узунджовска" в самия център на София. Оказва се, че работи в научен институт. Той обяснява, че е зле с нервите.
На 6 ноември 1968 г. към 21,30 часа някакъв младеж е забелязан да наднича през прозореца на жена на 58 години, която тъкмо се събличала да си ляга. Воайорът се качва на наредените под прозореца дърва, но купът се срутва и жената го забелязва. Тя писва, а младежът напира да влезе при нея. Привлечен от виковете, зетят на жената подгонва воайора, който хуква да бяга. В преследването се включва полугол съсед, работещ в криминалната милиция.
Преследваният влиза в общежитието за глухонеми на улица "Козлодуй" 187. Криминалистът го спипва в едно легло, където той се прави на заспал, и го отвежда във Bторо районно управление на милицията.
Задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов, глухоням от софийското село Ракита, който работи като мебелист в предприятието за хора с увреден слух "Тих труд". Той удивително прилича на описания от трима видни психиатри профил на неизвестния престъпник. Извършителят е млад човек с абсурден характер на деянията си - обясняват профайлърите. Според тях той има садистична, психопатна перверзност, което дава основание престъпникът да бъде търсен в регистъра на такива личности.
Миланов е средният син в обикновено селско семейство. Като бебе на шест месеца заболява от менингит, в резултат на което остава глухоням. Родителите му разбират това едва когато той става на две години. На седем го записват в специализираното училище в София, но той няма интерес към уроците и едва завършва седми клас. Прави впечатление на околните като човек със слаби задръжки и повишен интерес към секса. Безцеремонно опипва момичетата. Освен това е много ранобуден - чистачката в общежитието често заварвала леглото му празно в шест сутринта. При обиска под дюшека му намират едно италианско порнографско списание, което Миланов откраднал от бригадира си.
Всичко това веднага превръща Милчо Миланов в заподозрян №1. В арестантската му килия е поставен камерник - агент на криминалната милиция под прикритие, чиито родители са глухонеми. Благодарение на това той научава езика им. Пред Милчо се представя за арестуван за изнасилване и така сексът става главна тема на разговорите им.
Подпитван от него, Миланов започва да разказва за своите нападения, като ги украсява с измислени сексуални подвизи. "Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление" - докладва камерникът.
Пред следователите Милчо отрича всичко. Но детският му мозък не може да устои на изкушението: той е запален левскар, а на 17 ноември предстои футболното дерби с ЦСКА. Обещават да му разрешат да гледа мача, ако признае всичко. Миланов разказва за пет нападения, включително и завършилото с фатален край. Обяснява, че ненавижда жените, които не са глухонеми, затова ги нападал.
Три следови кучета разпознават неговата миризма по кърпата, в която е намерено паве - предполагаемото му оръжие. Накрая е извършен и следствен експеримент - плащат на една доброволка по 10 лева, за да изиграе ролята на жертвите, и Милчо Миланов демонстрира петте си нападения. Всичко е заснето от единствената тогава държавна телевизия.
Милчо е щастлив - не само му дават да гледа мача, а Левски печели рекордна победа със 7:2. Следователите също са доволни - те смятат за доказано, че именно той е Жоро Павето. Прокурорът внася делото срещу Милчо в съда. Общественото мнение настоява за смъртно наказание. Делото се провежда през февруари 1969 г.
Според съдебнопсихиатричната експертиза Миланов е вменяем - той е дефектна личност, но не душевно болен в тесния смисъл на думата. На 19 февруари е произнесена присъдата - 20 години лишаване от свобода при усилено строг режим. Съобщението на БТА носи заглавие "Справедливо наказание" и звучи като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран:
"Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов - извършителя на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. През време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм, има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления.
Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува."
Милчо Миланов е изпратен в затвора, където се откроява с доброто си поведение. Става бригадир на дърводелския цех и всява респект у останалите затворници. След 14 години е помилван, но му е забранено да живее в София и да пътува сам. Пет години всеки ден се подписва в кметството. Оттогава е овчар в родното си село. По-големият му брат е кмет там.
В Ракита не вярват, че Миланов е Жоро Павето. Несъмнено в наши дни той нямаше да бъде осъден въз основа на такива доказателства. Ако на разпитите присъстваха адвокати, едва ли щеше да бъде подлъган да признае вината си. В най-лошия случай би бил признат за невменяем.
Освен това Миланов е осъден за пет нападения с павета, а те са били шест. Единственото убедително доказателство за вината му е, че след неговото арестуване престъпленията секват. Няколко години по-късно се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен - извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство. През 1975 г. залавят престъпника - 25-годишния Георги Йорданов. Осъждат го на смърт и го разстрелват.
Въпреки че подобни престъпления са извършвани и след това, Жоро Павето е станал емблематична фигура и всички серийни изнасилвачи са наричани негови наследници.