Posted 04 юни 2013 - 08:35
Не съм от най-редовните посетители на феста в Каварна (което явно ще бъде променено!) и определено не знаех какво да очаквам.Последното ми ходене там беше на концерта на Robert Plant.
Купона стартира още в 13:00 на 01.06. където редом до паметника на Dio бе открит и такъв на Гошо Минчев.Фереджето ни загряха стабилно, а накрая се появиха и всички от Accept, щедро раздавайки автографи, снимки и усмивки.
Не знам до колко се вписаха в цялата ситуация Черно Фередже, но тази група определено няма аналог в България.Винаги вдигат нивото на партито до максимална степен!
Ария така и не успях да ги харесам, но представянето им на сцената бе умопомрачително.Страхотен звук, чудесно сценично поведение и невероятно добре балансиран сет лист.Определено приликите с Мейдън са явни, но за мен е учудваща любовта на българските фенове към тях.
Thunder са едно истинско бижу - доказаха го и на Kavarna Rock Fest 2013! Гледал съм доста техни концерти и клипове и на сцена британците са доста сковани - нещо, което в Каварна го нямаше.И в най-смелите си мечти не съм предполагал, че ще получат такъв топъл прием от родните фенове.И това видимо ги зарази.Умопомрачителен хард рок (какъвто вече не се прави!) и тотално рок енд рол шоу.Смазващата River Of Pain, класиките Back Street Symphony и Love Walked In.. Една моя отдавнашна мечта се сбъдна - гледах Thunder на живо!
Някъде по това време мернахме на една от "спирките" за бира Don Airey, стоящ най-спокойно и радващ се на Thunder, който не отказа снимка, автограф и прегръдка!
Изключително съм щастлив от факта, че най-накрая успях да видя и Accept.Все ми се изплъзваха тези възможности, но този път, въпреки цялата умора, се заредих максимално пред сцената и зачаках смазващото им шоу.Немците излезнаха със смазващ звук, който ярко контрастираше с всички останали банди и от двата дни.Наистина впечатлението, че гледаме концерт на Волф Хофман се затвърди, но може би така е и редно.Чудесен сетлист, може би ми липсваха само някои неща от Blood Of The Nations (Beat The Bastards или Тhe Abyss), както и любимата ми пънкария I'm A Rebel, но трябва да сме доволни и на това което видяхме!Марк е шибан изрод - глас от дъното на зеямта и чудесен фронтмен.Не много късно установих, че е и убийствен пияница и много хареса съчетанието на бира с ракия, което му костваше пълна концентрация...
Леко поудълженият сет на Accept като че ли поизмори част от феновете и имаше оттеглящи се още преди края на концерта, подобаващо завършен с химна Balls To The Wall.Емоциите свършиха и зачакахме трепетно вторият ден на Kavrna Rock Fest 2013.
Всичко започна с неочаквана снимка с Doro и в този даден момент краката ми изневериха - докато тя ме беше прегърнала и аз и обяснявах как за мен това е сбъдната мечта, нямах никаква идея къде се намирам в този момент.Обичам тази жена!
Няколко минути по-късно в шатрата на момчетата от Аналгин стабилно подгряхме с нужните количества алкохол и на излизане отново се засякохме с Doro (нещо, което щеше да продължи до ранни зори на следващият ден) и просто се убедих, че наистина има невероятни рок звезди - не бих се посвенил да я нарека женският аналог на Dio като отношение към колеги и фенове!
Поради неясни за мен (а и не само) причини, руснаците от Алиса явно бяха решили,че те са най-важните на феста и близо двучасовият им sound check изнерви абсолютно всички! Звезди и компания разполагаха само с десетина минути за чек и вече трябваше да се появяват на сцената.Някъде в този момент бяха отворени и вратите и феновете се втурнаха на спринт за място пред сцената.
Аналгин ни смазаха! Гледам тази група вече за 789 път, но с всяка следваща изява момчетата все повече мачкат и взимат монопол на българската метъл сцена.Явно неслучайно в днешният брой на вестник Стандарт ще може да се прочете, че според журналистът писал за феста Аналгин са били най-яката банда вторият ден.
Мощно начало със смазващата Дето е текло, последвана от Яко се кова.Време за почивка с Тя.. беше ангел, която явно е добре позната на родните фенове.Някъде по това време вече се видя значителен брой хора пред сцената, което не убегна на Аналгин и с видимо приповдигнато настроение бандата смаза с новата си песен Супер Герои, класиките Нов Монолог и Мухоморко моя.Финалът на сета им беше сложен с умопомрачително изпълнение на We Rock и пречупената през призмата на AC/DC Бира, секс и рок едн рол.
Алиса се появиха бързо след Аналгин и честно казано ме отегчиха доста бързо.Доста от феновтее им се зарадваха, но те не бяха моята кръвна група.Няма как и аз да не спомена, че групичката от около 30-на руснаци, които бяха доста добре екипирани с мърч на Алиса създадоха типичната фестивална атмосфера с димки и факли, което не се понрави на някои от феновете, а явно и на охраната.
В един даден момент си помислих, че тая група няма да спре да свири.Слава Богу и това се случи.
И настъпи най-чаканият за мен момент от двудневният фестивал - изявата на Метъл Кралицата Доро Пеш! Не мисля, че мога да бъда обективен относно нейното представяне - твърде съм пристрастен, но професионализмът на немската певица е завиден.Още от откриващото парче заигравките с публиката започнаха и не спряха до самия край.Топлият прием на БГ феновете "ужили" бандата и те ни запокитиха обратно в 80-те - годините на най-качественият метъл.С леко поспаднал глас, но все така очарователна, Доро показа защо е толкова обичана години наред.На края на сета им публиката просто не искаше да ги пусне, а Метъл Кралицата определено не искаше да си тръгне.Ясно се видяха сълзите в очите на Доро...
Дойде и дългоочакваният момент - поредната изява на Deep Purple в България.Не се наемам да кажа колко хора имаше на стадиона, но е сигурно че само те и Металика гарантират пълен стадион в България!
Честно казано, наслушах се на изключителен брой глупости - от малоумното "Изсвириха най-слабите си парчета", през "Много кратък концерт" до вечно преекспонираните "Ричиту, Смоука, Бляк Найт, Златния блус и Хайвей стар-а"...Не се научи родният фен на уважение.Явна е Пърпъл манията в родината ни, но 95 процента от тези хора едно си знаят, едно си баят.Това не са феновете на Deep Purple! Феновете са тези, които знаят всяка песен, радват се на всяка песен и не реват за едно и също.Свикнахме да ги гледаме навсякъде и може би заради тях е този лек негативизъм към почитателите на британската легенда.Как човек може да се оплаче от присъствието на класики като Hard Lovin' Man, Into The Fire, The Mule или No One Came? Аз лично бих се оплакал само от липсата на повече парчета от новата тава, но и на това съм доволен.Групата даде максимума от себе си спрямо възрастта,навъртяните километри и моментни възможности.Нима можем да сме недоволни от вечно усмихнатият Roger Glover, от неустаряващият гений на Ian Paice, от извънземният Steve Morse, от изключителният Don Airey или от неповторимият фронтмен и певец Ian Gillan? Тоя не бил във форма, оня вече не можел да пее, не изсвирили Highway Star...Айде стига вече! Единственото лошо при Deep Purple е че колкото и да свирят винаги ми се струва малко!
И накрая - тези два дни бяха прекрасен празник на рок музиката, на рок феновете! Не мисля, че в нашата страна някой друг фестивал може да се конкурира с този като емоция, изживяване и атмосфера.С нетърпение очаквам да дойде моментът за следващото ми посещение там!
What we need right now, is a miracle on earth
Let out hearts cry out, so our voices can be heard
Let us walk away together
From the never ending rain,
'Til the sun will shine for all of us again