@Ozzy:
Сър Пол Макартни!
За мен е истинският "Сър"! А не вече бившия мениджър на Юнайтед

Но като по-голям музикален фен, отколкото футболен, съм пристрастен по въпроса
Преди няколко дни публикувахте интересен материал, озаглавен "Живите мъртви"!
Дали, Пол, си прави пластични операции или не, не мога да кажа!
Това което мога да кажа със сигурност е, че бих си пожелал да изглеждаме като него на 71!
Не само това! Но и да сме запазили присъствие на духа!
Ако "Живите мъртви" ползват ауто-кюта, то за почти 3 часа на сцената и 39 песни, Сър-а, почти не ползва пищови, освен когато се обръщаше на немски към австрийската публика.
Изключителна физическа форма за възрастта си! Не се скри нито веднъж зад сцената, освен около двата биса.
За първи път присъствах на концерт, при който "главното действащо лице" подгряваше самия себе си!
За около 40 минути по екраните се появиха кадри от неговите младини, от годините с "легендарната четворка", от годините с Линда и т.н.
Цялата тази "изложба" бе съпроводена с негови изпълнения - от времената с Beatles, от времената с Wings и т.н.
Докато вървеше „подгрявката“, се сетих за един друг корифей - Валентино.
На почти всички мои приятели е известно, че съм голям почитател на Виенската филхармония и на Новогодишния концерт!
Преди години (става въпрос за Новогодишния концерт на 01.01.2010), Валентино, беше поканен да направи костюмите на балетистите, чиито танци се излъчват в паузата на Новогодишния концерт! Танци, които само телевизонните зрители могат да гледат.
Въпросните кадри включваха и интервю с големия моделиер. По време на цялото интервю, което показаха, той говореше за себе си в "трето лице, единствено число":
“Valentino is well known for his red!”
Малцина са хората, които могат да си го позволят.
По същия начин, Пол, чрез „подгрявката“, говореше за себе си в "трето лице, единствено число".
Последва 3 часа невероятна еуфория!
Сет-листът от самия концерт бе, както следва:
Encore:
Encore 2:
Трудно е да се излеят всички емоции от концерта, затова ще споделя още, че: с Live and let die, Пол, се опита да събори стадиона; а след края на Hey Jude публиката продължи да пее добре познатото:
“Na na na na na, na na na, hey Jude...”
И така до появата на групата за първия бис.
На Helter Skelter ми омаля вратлето от мятането на „гривата“!
Добрата акустика на стадиона (Ернст Хапел) също допринесе за невероятното преживяване.
Няколко думи за организацията и цените на билетите.
Цените на билетите варираха от 70 до 125 евро (имаше и ВИП пакети, но не обърнах внимание на цените им). Всеки може да си направи сметка къде сме ние спрямо Западна Европа.
Организацията беше перфектна. Метро в непосредствена близост до стадиона. Влизане до зоната пред сцената, където бяхме, за около 2-3 минути. Излизане от стадиона, след края на концерта, също за около 2-3 минути. Около 5-10 минути чакане на опашките, които се бяха извили на входовете на метрото. Все пак 45-50 хил. души не могат да се изнижат мигновено. Влакове – в интервал на 2- 3 минути.
Да е жив и здрав, Пол!
Мога само да си пожелая да го видя поне още веднъж!