829 replies to this topic

[incarnate]

И аз си го поръчах. Още го чакам. Това е първия албум на тази група, който си купувам. Притеснявам се да го чуя предварително, да не се окаже боза, за която съм дал едни пари Все пак мисля, че няма да се стигне дотам.

[marillion]

Възходящата линия на развитие продължава, затова написах, че "пътуването продължава във вярната посока". Истината е, че Arcade Fire са коренно различни във всеки един от своите албуми и този не прави изключение. След второ прослушване: Reflector е достатъчно добър, за да затвърди възходящата линия на развитие на групата...

[Geddy]

Това е баси гениалния и зарибяващ албум! Докато си чакам официалното издание, свалих някакъв торент и не мога да спра да го слушам постоянно от няколко дни. От първото слушан ме грабна толкова силно...отдавна не ми се беше случвало.
И лайнъпа е един път...

[marillion]

Airbag
The Greatest Show on Earth



Браво на норвежците!
Продължават да се развиват в положителна посока...

[Velvet Thorns]

The Inheritance (с или без аналогии с Heritage )- новата опера на Dan Swanö с Ragnar Widerberg под името Witherscape, издадена от Century (които напоследък ми станаха много противни покрай Парадайз... но пък си имат други достойнства, но това е друга тема) ... с настъпването на есента и започва силата, макар че излезе така неуместно в разгара на лятото... слушам и чета едно от многобройните интервюта, разказващи историята: "..."The…story takes place in a remote village in northern Sweden in the late 1800's. The central character .... has inherited a large estate up north. ... and once he's there "all kinds of weird shit happens…"

[incarnate]

^За тва горното ми попаднаха много позитивни отзиви, но не съм го преглеждал...


Moon Safari - Himlabacken vol1

По темата ^:

Това носи някаква специфична мелодичност, характерна за поп-рок и арт-рок бандите през ’75-’85. Професионално изпълнена, с много полифония и адски демоде. Толкова демоде, че ме праща в детството, но не онова детство, през което куфеех на ACDC, Металика и Айрън Мейдън, а още по-отдавна, когато обикалях около грамофона на родителите ми. Защото зад всеки припев в тоз носталгичен албум, сякаш АББА ще пропеят “Хепи ню ииииииъър” или „Соооу ай сеееей, тенкю фор дъ мюзик, дъ сонннгс айм сингиин”. Страхотно е... просто детство!

Което не значи, че албумът ми харесва. Не обичам да се връщам толкова назад.

Новия Аркейд Файър върви добре. Влиза по-бавно от The Suburbs, но е добре.

[stef_lp]

Единствения 'рапер', който признавам. Доста силен албум, достойно продължение, добра работа и на Rick Rubin.

Edited by stef_lp, 06 ноември 2013 - 21:28 .

[Mephistofel]

Scar The Martyr - "Scar The Martyr" (2013)

[The Crimson Idol]

Children Of Bodom - Hatebreeder (1999)

[Velvet Thorns]

Tragic Illusion 25::Paradise Lost с поредния як артуърк на Metastazis

[man on a mission]

Ню уейвът е жив!!! Лично за мен това се превърна в една седмица непрестанно слушане!Много важно е да кажа, че това което ще напиша е базирано само на факта, че това е единственото творение на Arcade Fire, което до момента съм слушал и нямам никаква база за сравнение с по-старите албуми.
Няма как този албум да не те "зариби".Не знам дали влиза трудно, лесно или по някакъв друг начин.Лично мен ме грабна буквално на първо слушане.Категорично не мога да го нарека сензация, тъй като не намирам нещо което да не сме чували и преди.Но ме изуми огромната палитра от многообразие на Reflektor.Все едно са взели една раница и са я напълнили с всичките си влияния, но така претворени, като че са лична изработка.Още от откриващата (hidden rack) се усеща накъде отиват нещата.За някои може и да е доста странно, но смятам че това е най-интересното парче в Reflektor.Отдавна не ми е въздействала "песен" по този начин.Защото това не е песен, а вихрушка от теми, настроения и чувства сбрани в 10 минути.При всяко слушане онемявам.Има дори елемент на дразнение.Вътре са събрани толкова "подхвърляния" и аха песента да тръгне нанякъде и очакваш нещо да се случи, когато нещата тръгват в коренно различна посока.Много ми напомня на откосите на Sigur Ros, но някъде там се долавя и тънка Anathema.BTW, това за Anathema го "чувствам" на доста места през цялата тава.Не като структура, а по-скоро като настроение или атмосфера.В едноименната песен се връщаме рязко в магическите времена на 80-те.Ако слушах парчето по радиото щях да се закълна, че някъде по средата се включва Bowie.Гениален припев между другото!
We Exist е интересен прочит на ранните U2, докато съм сигурен че (макар и в рамките само на 2 минути) Flashbulb Eyes е най-доброто парче, което Depeche Mode не са записали! Here Comes The Night Time е истинско бижу!Парчето се превръща в нещо като лайт мотив в Reflektor.Какво начало само! Истински ураган,който рязко прелива в много приятно диско (че и реге) парче с припев-запазена марка отново на Depeche...
Няма как да не отделим внимание на Normal Person.Това си е истинска "тупаница".Определено най-рокаджийското парче в албума, но моментът в който се включват детските вокали, ако поне малко имаш някакъв слух няма как да не настръхнеш.Едно от двете най-добри попадения в тавата за мен!
You Already Know започва с интродукция като от поп предаване от 60-те.И след това получаваме поредна доза класически Depeche Mode.И идва любимото ми! Joan Of Arc още на първо слушане ме хвана за гушата и още не ме е пуснало!!! Пънк вакханалия в началото, която израства в една доста клиширана музикална тема, която обаче е предадена по такъв "идентичен" начин, че съм склонен да кажа, че Arcade Fire са открили нещо ново на музикалния хоризонт.С това попадение приключва и първият диск.
Here Comes The Night Time II колкото е излишен пълнеж, толкова е и необходимо.Прелюдия към едно музикално изживяване.Песента имам чувството, че е отпаднала от сесиите за Ultra.Вторият диск има определено по-меланхолична насоченост.Това се усеща още от феноменалната Awful Sound (Oh Eurydice).За тази песен може да се напише цяла книга! Толкова чисто влияние от The Beatles отдавна не съм чувал.Да не говорим, че чисто вокално не съм срещал такова претворение на Lennon.Ако някой от великата четворка беше написал тази песен, тя спокойно можеше да се впише в легендарните Revolver или The White Album.Логичното и продължение It's Never Over (Oh Orpheus) запазва тази линия за да може в следващата Porno отново да бъдем захвърлени отново в ню уейвът от 80-те.Абе човек трудно може да каже, че албумът е записан през 2013!
За Afterlife няма какво толкова да кажа.Така и не ме грабна тази песен.Може би единственото парче, което имам смелостта да нарека слабо в един толкова пълен с качество албум.За разлика от Supersymmetry обаче! Общо взето както започва тавата, така и свършва.Само че Supersymmetry категорично съдържа най-великият припев в Reflektor! Ето тук влиянието на Anathema ме блъсна като бърз влак! Бих казал и Muse.Впечатляващ завършек на един невероятен албум! Със сигурност от тук нататък започва голямото чакане за следващата тава на Arcade Fire, а докато дойде този момент ще запълним глада с останалата им дискография.

[incarnate]

Това е е*ати амбициозния албум. Е*ати попмозно-грандиозния амбициозен албум!

[2+2=5]

The Flower Kings - Desolation Rose (2013)

[marillion]

man on a mission, on 09 ноември 2013 - 07:15 , said:

Ню уейвът е жив!!!

По-скоро диското в неговата чиста форма от края на 70-те и началото на 80-те. Иначе, както във всеки свой албум, Arcade Fire отдават почит на голяма част от любимите си музиканти. Освен всевъзможни препратки към David Bowie (не случайно неговото име е споменато на първо място в благодарностите към кредит листа), този път имаме и умерена доза ранен DM, различни форми на ранен Peter Gabriel, по традиция много The Beatles (на практика цялата втора част на албума е поклон към творчеството на ливърпулската четворка), поредните умело вплетени в ритъма на композицията хаитиянски препратки на все повече заприличващата на Йоко Оно като влияние Régine Chassagne, но този път омесени с типични заемки от The Cure и изненадата, поне за мен, поклон пред делото на Steve Harley & Cockney Rebel към края на веселяшката "We Exist". Определено пореден много силен албум на формацията и май вече е крайно време да посетя техен концерт...

[wolfy]

Lord Vampyr 2009 Carpathian Tragedies

[Envy]

Nick Cave & The Bad Seeds - "Live from KCRW" [2013]

[Envy]

White Lies - "Small TV" [EP 2013]

[Agent Orange]

Insomnium - In the Halls of Awaiting (2002)

Красота, идеално пасваща с времето навън.

[ping_pong_bitches]

Хич не ми е скучно, даже ми е доста динамично и намирам време да слушам, специално "тази" музика, само сутрин, като тренирам. Прибявям факта, че от доста време не се беше случвало нови издания да ме развълнуват до степен, да вляза във форума, за да споделя впечатлението и възхищението си от тях - не излизат от mp3-то в последно време. Нуждата от оптималност, във всеки аспект от живота ми, явно намира за мен албуми, в които получавам накуп, всичко което нямам време да чуя обстойно. Което е супер, всъщност:



Bring Me The Horizon - Sempiternal (2013) Намерих, за себе си, тази група преди няма и месец покрай негативни коментари вече-не-помня-къде. Хаха, явно карам криза на (пред)средната възраст и слушам това, което днес 17-годишните слушат. Покрай този албум, разбира се, си набавих и нещата назад - там тепърва ще се запознавам.



Rotting Christ - Kata Ton Daimona Eaytoy (2013) За тази група знам, още от преди 12-13 години, но блек метъл никога не съм слушал, а и определено никога не съм бил ангажиран религиозно, в която и да е от двете посоки, и продължава да е така (ако, разбира се, приемем, че да харесваш група с подобно име, е ангажиращо по какъвто и да е начин, било то и религиозно). Но в този албум, който чух за пръв път преди няколко дни, ситуацията е чудовищна. Не мога да опиша точно какво ми харесва, свързано е с тестостерона, в това съм сигурен. Слушах и предния им - Aealo, но него тепърва ще откривам като достойнства. Не смятам да се впускам назад в дискографията им. Единственият минус от двата албума сякаш, за мен - имам нужда от мааалко повече мощ в китарите сякаш, но не е фатално.



Korn - The Paradigm Shift (2013) Албумът ми харесва и е интересно в каква посока ще поемат след този.

Поздрави, агенти!

Edited by ping_pong_bitches, 29 ноември 2013 - 10:32 .

[violator]

Symphony X --> "Accolade II"

Тази пиеса е едно от най-хубавите неща, които са се случвали някога в музиката. Съвършена неокласическа композиция.
Ако Сергей Рахманинов имаше възможността да я чуе, би ръкопляскал възторжено след края и.