829 replies to this topic

[whiplash159]

Digimortal - Сто Ночей


Дъ рашън пауър!

[dav]

^{Много свежи}

[Envy]

Coheed and Cambria - "The Afterman: Descension" [2013]



Не е по-слаб, но не е и по-читав от Ascension-а. Накратко - не ме touch-на. Не че съм изненадан, но някак си таях известни надежди...

[whiplash159]

По случай новината си пускам:

Ария - Игра С Огнём


Оглянись назад
Там застыл закат
Черно-красной застыл полосой
Впереди - туман
Позади - обман
Что вы сделали с вашей мечтой?

[whiplash159]

Аз продължавам на Арийска вълна с:

Ария - Ночь короче дня

[violator]

Steven Wilson --> The Raven That Refused To Sing (And Other Stories)




Мощно ме удари в кръвната група. Това е повече от прогресив. Тежка, изискана, перфектна, пряма и дестилирана музика. Без да е прекалено раздута, разсеяна, позьорска...и без излишни флойдско-сайкъделик лирични отклонения и пълнежи. Че аман вече от това Pink Floyd влияние при Уилсън. Не, че и тук не се отбелязва, но е в минимални количества.
Много по-концентриран от предишните му солови албуми. От гледна точка на идейна съвкупност - по-скоро прилича на албум на Porcupine Tree, отколкото на солов на Уилсън.

"The Watchmaker" е новата "The Carpet Crawlers". Първокласни и грабващи вокални и мелодични линии. В класическа стилистика, но достатъчно осъвременени и оригинални.

Евала обложка!!! Направо е стъписваща таз призрачно-опулена луна! Отдавна не си бях пожелавал да имам фланелка с някоя корица на албум. Или дори татус...

[marillion]

За татус не те съветвам, че като гледам ще боли много...

Албумът е брилянтен и както вече отбелязах значително по-хомогенен от предишните два солови проекта на SW. Не бих си позволил да сравня тази творба с Галактиката Porcupine Tree. Там, досущ като във Вселената Pink Floyd, има твърде много материал за изследване. "Гарванът" е чудесен трактат по Robert Fripp. Явно дългогодишното сътрудничество (във връзка с ремастиране на каталога на King Crimson) доведе до буквализъм при SW и след ниските поклони в "Radier II", сега последва цялостно преклонение пред гения на Robert Fripp...

[Envy]

marillion, on 17 януари 2013 - 09:13 , said:

Албумът е брилянтен... чудесен трактат по Robert Fripp.

По темата: Voivod – "Target Earth" [2013]



След това се връщам на "The Raven...". Отново.

[violator]

След десетото поред слушане на "Down In The Hole" на Alice In Chains, реших да се самоизтегля за косата като Барон Мюнхаузен с:

Recoil --> "Incubus"



Учебник по диаболичен трип-хоп! Чудя се, ще спре ли някога да ми въздейства толкова силно всеки път!? Сред най-любимите ми парчета евър и определено най-силното на Alan Wilder. Туй заглавие ми е свидно, защото имам още една "най-любима" песен със същото...


В цитираната стилистика му съперничи само таз хладнокръвна мизантропия:

Ulver --> "Porn Piece (Or The Scars Of Cold Kisses)"



Подгъва колена и настръхва зърна всякакви.

[Ozzy]

violator, on 17 януари 2013 - 23:01 , said:

След десетото поред слушане на "Down In The Hole" на Alice In Chains, реших да се самоизтегля за косата

Смуче!

Следващия път, преди да ришеш да се самоизтеглиш за косата, си пусни десетина пъти това:

[violator]

_^

И Уулдя смуче! Не чуваш Петела ти...

[marillion]

^ То ако ще си говорим за петли:

[marillion]

Riverside
Shrine of the New Generation Slaves



Слушам го за втори път и започвам да се чудя дали харесвам този албум само заради изключителните вокали на Дуда или в него има нещо повече от приятна реминисценция от славните години на "Трилогията". Продължавам да твърдя, че в някои моменти поляците се покланят прекалено ниско пред делото на една доста популярна класическа хард рок група в България. Естествено в това няма нищо лошо, дори не влагам ирония в думите. Със сигурност в следващите няколко дни този албум ще се върти доста от мен, но в същото време съм убеден, че ще ми омръзне доста по-бързо от един друг албум излязъл наскоро, но това е друга тема...

[Envy]

^
Не се покланят, ами направо се надупват...

По темата:

Manii - "Kollaps" [2013]



Все още има хляб в норвежкия untrue блек.

[The Crimson Idol]

Helloween - Straight Out Of Hell (2013)

[Envy]

Our Ceasing Voice - "That Day Last November" [2013]



Не е френско, но и австрийското върши работа, и то доста добра, меко казано.

[Envy]

Hatebreed - "The Divinity of Purpose" [2013]

Първо завъртане. Силно се надявам албумът да е по-интересен от първото парче.

[incarnate]

marillion, on 18 януари 2013 - 12:06 , said:

Riverside
Shrine of the New Generation Slaves

И аз съм на тая вълна. Не лош албум, но не толкова интензивен, колкото предния. Малко по-лиричен, по спокоен, метъл няма, по-скоро тука-там места със стремеж към автентичен звук на седемдесетарски хардрок, които места са ми най-безинтересни. Слава богу, оказа се че парчето, което беше пуснато като сингъл е най-глуповатото от албума. Дийп Пърпъл (такааааа популярната в България група) влиянието, което виждах в началото, някакси го виждам малко по-различно сега. Сега сякаш ми се струва, че Дуда е харесал идеята на Мика от Опет да търси някакво седемдесетарско класик рок звучене. В случая с Дуда има осезаема миризма на Пърпъл, но да си спомним Slither от Heritage на Opeth. Най-„вдъхновяващото” парче от един „вдъхновяващ” албум.
Да кажа и това, че дългите парчета спасяват албума. Ще се слуша още.

[Velvet Thorns]

Target Earth - Voivod

[Envy]

Die Krupps - "Risikofaktor" (MCD 2013)



Би било изключително неприятно, ако целият "The Machinists of Joy" е с такова звучене.