445 replies to this topic

[Geddy]

Panzergrenadier, on 07 септември 2012 - 12:21 , said:

Най-истинската фенщина е, когато чуеш дадена група или групи и решиш да се занимаваш с тази музика, като я свириш. Да овладееш даден инструмент - китара, бас, барабани клавир или да пееш песните на твоите идоли, да създадеш група.Това ще ти отнеме много свободно време в упражнения върху инструмента и овладяване на техниката. Да се опиташ да живееш като своите кумири, като твориш музика...Да промениш начина си на живот. В този случай ти ще се научиш да разбираш от музиката много повече от един обикновен фен немузикант, ще си по-навътре в нея.

Под това спокойно мога да се подпиша, защото в голяма степен важи за мен

Тигър, on 07 септември 2012 - 18:30 , said:

Че какво пречи добра аудиосистема да се върже към компютър?

Без да навлизам в технически подробности - средностатистическия компютър има евтина саунд карта която става за игри и гледане на компресирани филмчета, но качеството и е изключително ниско за да възпроизведе звука, така както ще го направи читав CD плейър...разбира се ако ползваш евтини колонки и слушалки това няма значение, но тогава няма разлика и между CD и mp3. Скъпите и качествени звукови карти пък са професионален клас и са задължителна придобивка само ако си музикант или тонрежисьор (или пък имаш излишни пари и се чудиш за какво да ги дадеш), да не говорим че би било по евтино да си купиш читав плейър, вместо да даваш пари за скъпа аудио карта, на която ще ползваш 10% от възможностите.

[Satyr]

Тигър, on 07 септември 2012 - 20:02 , said:

Аналогията е прекалено повърхностна, мисля, че си наясно с това.
Иначе ставаше дума за всичката бира и, хм, таковането на всички жени в България по два пъти, ако не ме лъже паметта.

Ами, видимо е, че Резнър има разпра със звукозаписната си компания и търси начин да й го върне. С какво това е по-различно от призивите на ДеМайо? Ако Резнър изтегли от магазините всичките си албуми, качи всичко на сайта си за безплатен даунлоуд, тогава можем да си говорим.

Valtyr, on 07 септември 2012 - 19:59 , said:

Да се приказва обаче, че който не си купува оригинални дискове, не е фен, ми звучи развлекателно.

Добре, де - десет или петнайсет пъти написах, че тове един от сбор от критерии. Трябва ли да го пиша още пъти?

[Тигър]

Satyr, on 07 септември 2012 - 20:58 , said:

1. Ами, видимо е, че Резнър има разпра със звукозаписната си компания и търси начин да й го върне. С какво това е по-различно от призивите на ДеМайо? Ако Резнър изтегли от магазините всичките си албуми, качи всичко на сайта си за безплатен даунлоуд, тогава можем да си говорим.


2. Добре, де - десет или петнайсет пъти написах, че тове един от сбор от критерии. Трябва ли да го пиша още пъти?

1. Какви са отношенията на Резнър със звукозаписната му компания не знам. Знам, обаче, че той даваше линкове към торенти с негова продукция. А Ди Майо надали някога би казал нещо против лейбъла, който му издава музиката, при положение, че му е собственик. А и едното е сериозен призив от човек с доста по-сериозни позиции в музикалния свят, докато другото е простотия, изтресена от ненормалник, чудещ се каква точно глупост да измисли, за да занимава публиката, докато - предполагам - техниците оправят поредния технически проблем - помним, че на онзи концерт не бяха малко.

2. Съгласен.

@Geddy
Откровено казано, от звукова техника не разбирам нищо. Знам, обаче, че откакто смених колоните на компютъра с доста по-скъпи, започнах да чувам една огромна част от музиката по коренно различен начин. По-чист звук, по-ясно различаване на отделните инструменти... Тогава започнаха да ми правят впечатление некачествените МР-3-ки, но между хубава МР-3-ка и някакъв формат, при който компресия на звука няма, усещам само при много силен звук.

[Geddy]

Преди 2 страници (брей, интересна се оказа тази тема, хехе), Мерилиън (сори за правописа) каза нещо много важно: Фенството изисква време.
Да не звуча като дъртак, но според мен един по-млад човек все още няма достатъчно жизнен опит, който би му повлиял върху начина по който оценява нещата около себе си.
Прост пример - като малко хлапе постепенно родителите ми ме възпитаваха с малкото (случайно появили се у нас) налични песни на Pink Floyd, при това баща ми беше вкарал нелегално 2-3 касети от една екскурзия в Унгария (нелегално, защото тази музика беше забранена).
Години по-късно (млад зелен тинейджър) при първите си музикални опити с приятелите смятахме че качествената музика е тази която е много бърза и сложна и не може да се изсвири...следователно Флойд не струват, понеже можех да свиря някои бас партии на Роджър
Сега от днешна гледна точка и от (така да го наречем) израстването ми като човек и музикален вкус, знам че Флойд са една от най-гениалните банди евър (казвам го общо, нека не почва спор относно Роджър срещу Дейвид и т.н.)
Ако един млад човек каже същото нещо...не отричам че много хлапета днес са доста зрели, но все пак за да кажеш че една група е гениална, трябва да имаш някаква база върху която да го усетиш и да го кажеш, а не само да повтаряш каквото са казали някои батковци. Разбира се става дума за това сам да вникнеш в музиката и да имаш достатъчно време да я оцениш. Когато си залят с тонове нова музика (на един клик разстояние) и когато целите дискографии на коя да е група също са ти на един клик разстояние, някакси е малко трудно да усетиш развитието на дадена банда. Разбира се някои от нас са съзрявали по времето когато една банда вече е приключвала жизнения си път, друга едва го е започвала, трета е минала голяма част от него, но не това е най-важното - дори да не си бил съвременник на моментите когато дадена банда е издавала всеки свой албум или е правила важни стъпки, то поне за нас хората от пред-интернет епохата музиката идваше постепенно. Така в даден момент получаваш достъп до един-два албума, които слушаш дълго и намираш в тях различни послания, атмосфера, емоции и т.н...с всяко ново търсене...и едва тогава след дълго време до теб достига следващия албум на бандата. Именно дългия период в който до мен постепенно са достигали различни албуми, ми е помогнал да оценя тези албуми и да стана фен на много банди. И обратно - банди които съм чул наскоро ми е трудно да ги усетя, защото за да се запозная с тях, свалям цялата дискография, почвам да я въртя няколко пъти, докато в главата ми стане каша и не мога да кажа кой албум или коя песен ми е харесала и защо точно ми е харесала, нищо че бандата е супер яка и ако чуя отделно парче си казвам че е много яко. Накратко казано - проблема е в пренасищането с информация, дължащо се на интернета...то е същото като да харесваш течен шоколад - ако хапваш по някоя лъжичка от време на време, ти харесва. Ако седнеш и изядеш цяло бурканче ще ти стане лошо и ще ти писне...

Тигър, on 07 септември 2012 - 21:11 , said:

но между хубава МР-3-ка и някакъв формат, при който компресия на звука няма, усещам само при много силен звук.

това усещане е субективно. Дори да имаш най скъпата техника на света може да не го усетиш или пък да имаш средна техника но да го усетиш - въпрос на тренинг на слуха и по важно - чувствителност на слуха, която вече си е физиология и не зависи нито от техника, нито от тренинг.
Аз лично различавам CD от качествена mp3-ка, но все пак трябва да отбележа че ползвам скъпи колони и освен това работя като тонрежисьор, което е някакъв доста добър тренинг (ако не различаваш и най дребния детайл или дефект, просто не ставаш за тази работа)

Edited by Geddy, 07 септември 2012 - 21:17 .

[Satyr]

Тигър, on 07 септември 2012 - 21:11 , said:

Резнър даваше така единствено новия си албум. И това е протест срещу компанията. Ако сам си беше издател, щеше да прави тъкмо обратните призиви.
А и ако тръгнем да си даваме призиви за музиканти, казали "купете си новия ни албум" и такива, казали "откраднете музиката ни" - нямаш никакъв шанс

Прочее - никой тук не говори за регулярно купуване на дискове. Става дума, че - примерно 10 години си фен на еди-коя-си група, а пък да нямаш нито един неин диск, не е като си баш хипер мега гига фен.

[Geddy]

Valtyr, on 07 септември 2012 - 19:59 , said:

Понякога подкрепата не е в покупката, а в самото слушане.

Точно смятах да пиша по този въпрос, защото това мнение се среща често.
Фенството би могло да се опише и като подкрепа на групата (ако не ти пука за групата, просто си един слушател, който харесва някоя песен или клип на дадена банда, но не си фен)
С какво обаче самото слушане подкрепя групата? Разбира се много зареждащо действа да си на сцена, да свириш и да осъществяваш контакт с публиката която ти се кефи, скача, вика и т.н. Това е подкрепа. Когато обаче си вкъщи и слушаш новия албум на еди коя си банда, подкрепата се явява в това че си си купил някой диск (или каквото и да е) и по този начин си дал някой лев. Ако си решил (по каквато и да е причина) да не купиш диск, а да свалиш безплатно, това не дава никаква подкрепа на групата...не говоря да се намирам на приказка - просто съм музикант в група, която хвърля много усилия, време, труд, средства в това което прави и търси начин да го реализира. Това не значи че ако ти си свалиш новия ми албум, аз ще тръгна да те гоня за да ми платиш правата. Това обаче значи че аз няма как да усетя каквато и да е покрепа от твоя страна - ти си просто един анонимен интернет потребител, който е източил новия ми албум (а аз дори не знам че си го източил и че албума го има в някой торент), тоест това че ти слушаш албума ми, по абсолютно никаквъв начин не се отразява върху мен...подкрепа ли е това? ами не...
разбира се ако дойдеш на мой концерт или купиш нещо друго, или рекламираш музиката ми на други хора и т.н., това вече си е форма на подкрепа...каква част от торент потребителите обаче го правят ?!?

Edited by Geddy, 07 септември 2012 - 21:32 .

[Valtyr]

Geddy, on 07 септември 2012 - 21:29 , said:

Точно смятах да пиша по този въпрос, защото това мнение се среща често.
Фенството би могло да се опише и като подкрепа на групата (ако не ти пука за групата, просто си един слушател, който харесва някоя песен или клип на дадена банда, но не си фен)
С какво обаче самото слушане подкрепя групата? Разбира се много зареждащо действа да си на сцена, да свириш и да осъществяваш контакт с публиката която ти се кефи, скача, вика и т.н. Това е подкрепа. Когато обаче си вкъщи и слушаш новия албум на еди коя си банда, подкрепата се явява в това че си си купил някой диск (или каквото и да е) и по този начин си дал някой лев. Ако си решил (по каквато и да е причина) да не купиш диск, а да свалиш безплатно, това не дава никаква подкрепа на групата...не говоря да се намирам на приказка - просто съм музикант в група, която хвърля много усилия, време, труд, средства в това което прави и търси начин да го реализира. Това не значи че ако ти си свалиш новия ми албум, аз ще тръгна да те гоня за да ми платиш правата. Това обаче значи че аз няма как да усетя каквато и да е покрепа от твоя страна - ти си просто един анонимен интернет потребител, който е източил новия ми албум (а аз дори не знам че си го източил и че албума го има в някой торент), тоест това че ти слушаш албума ми, по абсолютно никаквъв начин не се отразява върху мен...подкрепа ли е това? ами не...
разбира се ако дойдеш на мой концерт или купиш нещо друго, или рекламираш музиката ми на други хора и т.н., това вече си е форма на подкрепа...каква част от торент потребителите обаче го правят ?!?

Лот Лориен ли беше групата или бъркам? Много харесвам това, което правите, но никога не съм свалял ваш албум от нета. Имам си принцип: никога не дърпам български групи! Патриотизъм!

Иначе аз имах предвид нещо по-дълбоко като идея, но не го развих. Ти обаче си го направил. Някой не си купува албуми, но винаги ходи на концерти, купува си мърч, разказва на приятели за групата, публикува, гласува в класации и т.н. Именно благодарение на това, че си е свалил албума, а е нямал възможност да го купи, той разбира за групата и нейната музика и започва да я популяризира и подкрепя. Знаеш ли какво каза Мат Хийфи от Тривиъм на Sofia Rocks? "Докато ни обичате и разпространявате делото на Тривиъм, ние ще се връщаме винаги тук!" За това говоря...

[marillion]

Тигър, on 07 септември 2012 - 21:11 , said:

Откровено казано, от звукова техника не разбирам нищо. Знам, обаче, че откакто смених колоните на компютъра с доста по-скъпи, започнах да чувам една огромна част от музиката по коренно различен начин. По-чист звук, по-ясно различаване на отделните инструменти... Тогава започнаха да ми правят впечатление некачествените МР-3-ки, но между хубава МР-3-ка и някакъв формат, при който компресия на звука няма, усещам само при много силен звук.

Ще кажа само, че CD плейъра, който използвам вече пета година струваше 750 лева. Говоря само за плейъра, без усилвател и колони. По онова време толкова струваше и настолното ми PC. Въпреки различните маркетингови ходове няма как да се отрече, че явно зад подобна цена се крие нещо по-качествено и не се налага да бъдеш специалист, за да установиш разликата в звука от подобен плейър и стандартен плейър на персонален компютър. За компресирани формати не искам да говоря, ползвам ги само за прослушване на музика от лаптопа и въобще не разчитам на тях, за да чуя любимата си музика...

[Тигър]

Satyr, on 07 септември 2012 - 21:29 , said:

А и ако тръгнем да си даваме призиви за музиканти, казали "купете си новия ни албум" и такива, казали "откраднете музиката ни" - нямаш никакъв шанс

Знам. Още като я зачекнах темата, си казах, че това е твърде частен случай.

Впрочем, в тази тема надали пише и един човек, който да твърди, че е супергигафен на някого, без да го е подкрепил финансово по някакъв начин - независимо дали става дума за купуване на дискове, дивидита, мърчъндайз или каквото и да е.
Само дето докато едно време купуването на музика е било единственият начин изобщо да получиш достъп до нея - а и тогава пак сте я пиратствали, но по различен начин - сега то е един от многото начини да заявиш уважение към изпълнителя. Значението на купуването на музика се е променило. Дали това е хубаво нямам представа. Едно време баща ми е бил готов на какво ли не за касети на някои групи. Вкъщи имаше купчини както пиратски, така и оригинални албуми на Helloween, Deep Purple, Accept, Black Sabbath и така нататък. Само дето по онова време притежанието на нещо такова е било много по-ценно заради много по-голямата трудност да се сдобиеш с него. Сега купуването е много по-лесно, а и далеч не е единственият начин да чуеш това, което искаш.
Времената са различни.
Дали е за хубаво или за лошо нямам идея, а и не е моя работа да го преценявам.

[Warlord]

Аз се съмнявам повечето групи да разчитат на продажбите си като източник на препитание (колкото и юбер трю купувачи да са им феновете), не е тайна че повечето от тях си имат други професии и че основните доходи от музикалната им дейност всъщност идват от турнета, хонорари, спонсори.. прави впечатление че напоследък всички групи в момента в който излезнат от студиото тръгват на тур и така половин година, фестивалите заникнаха като гъби след дъжд по цяла Европа включително и у нас. А и отделно продуктите на групите се продават много по-успешно на щандовете с мърч на фестивалите, като пак СД-тата са може би на последно място, продават се предимно фланелки или някакви по-шокаритетни артикули, въобще залага се на спонтанност при покупките.
Така че купуването на дискове е незначителен, микроскопичен приход, като по-голямата част от този микроскопичен приход отива за мениджъри, персонал и всякакви други посредници работещи за групата и за достигането на продукта до крайния потребител. С други думи това си е общо взето един символичен жест, който с нищо не се различава от всеки друг символичен жест отправен към някоя група.
Иначе ми се струва че да си баш супер-дупер фен по основният обсъждан тук критерий е практически невъзможно за никой. Сигурен съм, че като мен и вие слушате и харесвате страшно много групи и на теория можете да изкупите всичките им дискографии и мърч до пенсия, ама с тия пари сигурно ше можете да си купите и бентли или айде поне апартамент в Люлин само на 10 минути от метрото

[Geddy]

Valtyr, on 07 септември 2012 - 21:46 , said:

Лот Лориен ли беше групата или бъркам? Много харесвам това, което правите, но никога не съм свалял ваш албум от нета. Имам си принцип: никога не дърпам български групи! Патриотизъм!

Благодаря (да, Лот Лориен). Впрочем и аз самия нямам безплатно теглени албуми на български банди - каквото имам, все е оригинално.

Valtyr, on 07 септември 2012 - 21:46 , said:

Иначе аз имах предвид нещо по-дълбоко като идея, но не го развих. Ти обаче си го направил. Някой не си купува албуми, но винаги ходи на концерти, купува си мърч, разказва на приятели за групата, публикува, гласува в класации и т.н. Именно благодарение на това, че си е свалил албума, а е нямал възможност да го купи, той разбира за групата и нейната музика и започва да я популяризира и подкрепя. Знаеш ли какво каза Мат Хийфи от Тривиъм на Sofia Rocks? "Докато ни обичате и разпространявате делото на Тривиъм, ние ще се връщаме винаги тук!" За това говоря...

Да, и аз исках да кажа че формата на подкрепа не се явява задължително в купване на албумите, може да е в купуване на други неща, реклама, ходене на концерти и т.н.
Иначе това че mp3-ките имат добра роля за реклама, мисля че никой не може да го отрече - не става дума само за това че много групи пускат безплатно музиката си, за да стигне тя до по-широк кръг хора. Става дума и за това че по някакъв начин може да си чул някакви mp3-ки на непозната за теб група, да си се зарибил и в последствие да станеш фен (съответно да се интересуваш от оригинални дискове, мърч, концерти и т.н.) Предполагам че всеки тук има някаква подобна история - моята история с едни от основните ми любимци Rush (както си личи по аватара и никнейма ми), започна с 2 презаписани (при това неоригинални) касетки и един диск, защото тогава просто в България не се намираха оригинални издания, а пък Rush не бяха някаква популярна банда като да речем Бон Джови, Металика, U2 и т.н. Едва когато интернета започна да се развива по-силно имах възможност да чуя по-голямата част от дискографията на тази банда, на която вече бях голям фен - въпреки че нямах никакви оригинални издания, нито бях ходил по концерти, тази банда ме накара да се заема по сериозно със свирене и да погледна на музиката по друг начин. А няколко години по късно вече имах възможност да започна да си купувам постепенно оригинални издания (част от покупките благодарение онлайн магазина на Катехизис) и днес имам абсолютно всички оригинални издания (албуми, концерти, DVD-та и 1-2 компилации, както и разни фанелки и друг мърч), а миналата година най-после можах да ги гледам наживо. Това с изброяването на колекцията ми не иде да покаже "вижте какъв голям фен съм, имам цялата дискография", то е просто част от фенството ми към тази група, така както го разбирам и както вече казах по рано - обичам и имам възможност да слушам оригиналните дискове на качествена апаратура.
...използвах много думи да кажа нещо просто и кратко - слушах пиратски копия на бандата, а днес имам много оригинални неща и я обичам страшно много.

[marillion]

^^ Отново ще дам пример с Мерилиън. "Pre-order" кампанията за новия албум започна на 02.04.2012 г. и завършва след няколко дни. За този период от време 12 000 души от цял свят заплатиха по 32,41 британски паунда, за да получат Sounds That Can't Be Made (Deluxe Campaign CD Edition). Това по мои сметки прави сума в размер на 388 920 британски паунда. Тази сума е постъпила в банковата сметка на групата "на зелено", за продукт, който е в процес на производство. Мерилиън е изцяло професионална група. Музикантите не работят нищо друго. Освен петимата в студиото на щат работят още трима души - мениджър, сейл мениджър и тонинженер. По време на кампании наемат и допълнителни хора. За периода от издаването на новия албум до стартиране на "pre-order" кампанията за следващия се очаква този продукт да бъде продаден в още поне 10 000 бройки. Тук включвам, както стандартното "retail" издание, така и продажбите през големи вериги като Amazon. За следващите няколко години се предвиждат световно турне, концертен запис на CD и DVD, както и различен мърч посветен на новия албум. От физическите продажби групата по всяка вероятност ще спечели още 500 000 британски паунда. За приходите от концерти е трудно да се каже със сигурност, но обикновено Мерилиън свирят в зали с капацитет между 2000 и 3000 души, при средна цена на билета от около 35 евро. Едно турне на групата е съставено средно от 30-40 концерта. Това означава, че може да се разчита на приход от концертна дейност в рамките на 2 800 000 евро. Всичките споменати от мен ориентировъчни суми дотук са преди облагане с данъци и без да бъдат приспаднати присъщите разходи, а те по време на турне не са никак малко и няма да се изненадам ако в крайна сметка чистата печалба не е сведена до стандартните 10%. Вярно е, че най-голяма част от приходите се пада на частта "концертен тур", но не съм съгласен, групата може да се лиши от 1 000 000 британски паунда, които представляват физически мърч и в този смисъл всяка продажба на CD, DVD, t-shirt и т.н. от каталога на Мерилиън е от жизнено значение за предприятието...

[Geddy]

Warlord, on 08 септември 2012 - 08:06 , said:

Иначе ми се струва че да си баш супер-дупер фен по основният обсъждан тук критерий е практически невъзможно за никой. Сигурен съм, че като мен и вие слушате и харесвате страшно много групи и на теория можете да изкупите всичките им дискографии и мърч до пенсия, ама с тия пари сигурно ше можете да си купите и бентли или айде поне апартамент в Люлин само на 10 минути от метрото

Това е абсолютно точно. Бях чел някъде едно изследване че държавите (между които и ние) с най-процъфтяващо пиратство са такива с нисък стандарт на живот. Едва ли има смисъл да се коментира повече - въпреки сравнително евтина цена на дисковете (и т.н.), заплатите са преобладаващо ниски, така че повечето потребители се замислят на първо място за сметки, храна и т.н. и едва тогава за (така да ги наречем) духовни продукти - книги, дискове, филми и т.н.

[Warlord]

То разходите по турнето не се ли поемат от организаторите, поне престой, храна и др. такива? Изключваме пътя айде, ама то за път имаш разходи и почти всеки ден като ходиш на работа примерно или където и да било на повече от една автобусна спирка разстояние, така че това си го има и в ежедневието.

А Мерилиън все пак са голямо име, а и свирят поп-рок или там както се води, с други думи популяни са, имат много фенове. Докато аз слушам предимно скандинавски и по-ъндърграунд групи, не че някои от тях също нямат много фенове, но много от тези групи сами си качват мп3-ките за свободно сваляне, т.е. нямат против по този начин да се сдобиваме с музиката им. Целта е разбира се популяризиране и най-бързо и лесно достигане до крайния потребител (такава е и неговата цел общо взето), защото пазара е доста пренаситен и конкуренцията е голяма.

Едит: сега като се замисля тая година на Brutal Assault-а в Чехия между другото дори не видях някъде да продават СД-та, имаше цели улици с щандове около сцените претрупани с фланелки, знамена, гривни, дрънкулки и квото се сетиш, но за 4-те дена, които бях там дискове не помня да съм видял. Е със сигурност е имало де, ама явно са били на някакво доста забутано място и въобще очевидно дялът им спрямо всичко останало, което се продаваше е бил просто нищожен. Какво иде да рече това - че всичките 20 000 души дето са дошли на тоя фестивал, някои пропътували и по над 1000 км в едната посока (като нас) не са фенове щото не си купуват дискове?

Edited by Warlord, 08 септември 2012 - 09:37 .

[Satyr]

Warlord, on 08 септември 2012 - 09:31 , said:

не са фенове щото не си купуват дискове?

Коментарът ми по това вече направо ще си го запазя в един файл, за да мога да го пействам, да не се налага да го пиша по няколко пъти на ден. Дори може да пусна скрипт, който го пейства автоматично през няколко часа. Както върви темата - неминуемо някой в това време ще е направил "извода", че "който не си купува дискове, не е фен"

Ще повторя и още нещо:
Нисък стандарт - да. Достъпно на една ръка разстояние пиратско съдържание - да. Различен начин на мислене на младите хора днес - да.
Никой обаче не ви говори да си купувате по 10 диска на месец.

Ставаше дума, че ако си лют фен на една група примерно 10 години, за това време все ще си намерил начин да се сдобиеш поне с няколко оригинални нейни издания. И, не, ако не си го направил, никой не ти казва, че не си фен. Казваме ти, че - първо, не си чак толкова голям фен и второ (откъдето тръгна всичко) - че ако аз не харесвам новия албум на Менъуор и няколко мънуориръра тук ме нападнат, че не съм фен - к'во правим при положение, че ги слушам отпреди някои от тях да се родят и имам повече дискове на Менъуор от всичките ми "нападатели", взети заедно. М?

[Warlord]

Прочетох ти коментарите, споко не визирам конкретно теб (по скоро Мерилиън), а и обобщително говоря, ясно е че това не е единствения критерий, но както виждаш е най-обсъждания тук и поне що се отнася до отговорите към мен всичките ме убеждават колко е важно да подкрепяш любимите си групи по този начин, ако искаш да им се пишеш баш фен
А да ви питам като ходиш по концерти или фестивали, особено пък в чужбина, разходите по всичко останало освен билета за концерта и евентуално закупения мърч - пишем ли ги на фенската сметка? Щото те групите от тях нищо не взимат, взимат бензиностанции, транспортни компании, супермаркети, пъбове и тн. Но тези пари си ги дал за да можеш да видиш любимата си група, въпреки че тя нищо няма да види от тях.
Така излиза, че аз например съм бил по-голям фен на Луфтханза (австрийските авиолинии) отколкото, на която и да било група, защото само за последните 3 години съм платил на тях в пъти повече пари отколкото за дискове и мърч на всичките ми любими групи взети заедно но с цел да стигна до тях и да ги гледам наживо, понеже нямат концерти в БГ.

Иначе нямам проблеми с това да съм "не чак толкова голям фен" по вашите или които и да било други критерии, или направо може би още по-точно би било - "стиснат лицемерно-неблагодарен слушател" Някак си счупването на фенометъра не ми е сред най-големите тръпки ама да се намираме на лаф моабет тука.

[Satyr]

В моята теза липсва "купувай дисковете на групата, за да я подкрепяш". Дори застъпвам обратната позиция, а и я прилагам на практика - НЕ купувай дискове на някоя група, само за да я подкрепяш. Купувай, само ако съответните албуми ти харесват. Групата трябва да те накара да купиш изданието й заради неговите качества, а не заради голата подкрепа.

[marillion]

^ Аз едно не разбирам от тезата ти и те моля за малко пояснения. Да не би да си мислиш, че феновете, които имат цялата дискография на дадена група не ходят на концерти на въпросната група? Аз мисля, че за всички е ясно, че едното върви ръка за ръка с другото. И тъй като обикновено така се получава, че рядко се случва да видя концерт на любима група тук в България, лично на мен, както и на много други като мен, ми се налага да пътувам по няколко пъти в годината в чужбина. Тоест, не само, че плащам за оригиналните аудио-визуални физически продукти на групата, но плащам транспортни разходи (вкл. хотел, храна, джобни), за да отида да ги гледам в чужбина. Обикновено от щанда за мърч в залата/стадиона купувам и t-shirt или нещо друго...

Последното ми мнение е към Warlord...

[Geddy]

Warlord, on 08 септември 2012 - 10:02 , said:

А да ви питам като ходиш по концерти или фестивали, особено пък в чужбина, разходите по всичко останало освен билета за концерта и евентуално закупения мърч - пишем ли ги на фенската сметка? Щото те групите от тях нищо не взимат, взимат бензиностанции, транспортни компании, супермаркети, пъбове и тн. Но тези пари си ги дал за да можеш да видиш любимата си група, въпреки че тя нищо няма да види от тях.

Факта че си пътувал и си се изръсил толкова много (и аз съм ходил по фестивали в чужбина и знам какви сериозни суми отиват), говори че си фен поне на част от групите на този фест (е, отчасти и на чешката бира ). Един човек който не е фен на дадена банда може да иде да я гледа в родния си град или някъде наблизо, защото няма да му струва толкова много, но едва ли ще хвърли 1000-2000-3000 лева за да иде да гледа някъде групи които не го интересуват. Е има го и въпроса със забележителностите, разходката, бирата и т.н., но какво ти пречи (ако разполагаш със сумата) да си направиш просто една екскурзия без да хвърляш излишни пари и да си губиш времето и с фест чиито групи са ти безразлични.
Казано по друг начин, ходенето по фестове в чужбина може да се смята за сигурен признак на фенство, дори и да не разполагаш с оригинални дискове. Освен това като ходиш на феста ти всъщност подкрепяш любимите си банди индиректно - най малкото дал си 100-200 евро за билет, който постъпва във касата на фестивала. Вярно е че големите фестивали разчитат повече на спонсори, отколкото на продажба на билети, но все пак билетите са някаква част от бюджета и сигурен признак дали има интерес към дадения фестивал или не. От което следва дали феста има бъдеще или не, и ако феста има бъдеще, това означава че пак ще кани твои любими банди, ще им дава възможност за изява и ще им плаща хонорари. Ето ти я подкрепата.
А що се отнася до дисковете - може някой да е останал с грешни впечатления от предните ми постове, но аз не твърдя че трябва задължително да имаш цялата дискография, иначе не си никакъв фен. По скоро съм съгласен с това което Satyr казва. Притежаването на нещо оригинално (вкл дискове) за мен лично е част от любовта ми към тази банда и притежаването на тези оригинални дискове (без значение 1,2,5 или всички дискове) има същата емоционална стойност, както и хванатото случайно перце на концерт, автографа от любим музикант или нещо подобно, което те е доближило по някакъв начин до любимците ти.

[The Dragon]

Бих желал да се изкажа по повод твърдението, че не може от млади фенове без сериозни приходи да се очаква да купуват дискове. Аз съм ученик пред завършване и живея в средностатистическо семейство. Аз самият нямам друг приход освен джобни за училище, стандартната стипендия за успех (21 лв. месечно) и каквото заработя от редките ми концерти с групата. Всичко на всичко това са не повече от между 100 и 150 лв, с които се храня, придвижвам, излизам и т.н.
Въпреки това в колекцията си имам 80+ оригинални дискове. Всички те са купени с буквално спестени от закуски и кафета пари, пари за различни празници (по Коледа и Нова година се събира една нелоша сума) или пожелани като подарък за същите празници.

Важно е да се адресира и митът, че един диск задължително струва 20+ лв. Пример: харесвам Judas Priest. Те имат чудесно издание с 3 класически албума за 30 лв (самите дискове не се различават с нищо от продаваните отделно, просто са в един пакет). Единична цена - 10 лв. С достатъчно ровене по истинските и онлайн магазините се намират истински попадения - онзи ден си взех Believe in Nothing на Paradise Lost за феноменалните 10 лв, Host за 13. Често има истински находки, които предубеденият пират не може да намери, просто защото няма да потърси. И по 30 лв. съм купувал албуми, но за тези пари получавам страхотно оформен продукт с допълнителни материали. А за български групи да не говорим, които си продават албумите по концерти на символични цени. (@Geddy - едноименният ви албум струва много повече от 5-те лева, за които си го купих)

Получавам доста учудени погледи от връстниците си, но, както вече беше споменато, го правя от вътрешна необходимост. Дори нямам много читава звукова система - CD плейъра на компютъра и що-годе добри слушалки, но за мен е чисто удоволствие да притежавам оригинален продукт на любима група, да мога да разгърна книжката му, да разбера кой член на групата коя песен е написал (информация, която рядко се помества в wikipedia примерно) и т.н. Освен това отскоро съм шофьор и е неповторим кеф да си пуснеш любимата група в колата, което от един пиратски диск или флашка не би било толкова приятно. Всичко е въпрос до приоритети и до колко оценяваш музиката, която слушаш. Защото след като съм изтеглил, слушал и влюбил се в даден(и) албум(и) на една група, ако закупя въпросния албум връщам поне малко от извлеченото. Можеш да си изтеглиш една книга и да я четеш на монитора, но е друго като си я вземеш чисто нова от книжарницата с лъскави корици и ухаеща на ново. Така се чувствам за музиката, която харесвам и подкрепям.