в общи линии, колкото повече чета темата (която се оказа доста интересна), все повече у мен се загнездва мнението че фенството е въпрос на лична себеоценка. За мен някои критерии са важни, за друг обаче не са. И обратно за друг са важни критерии, които за мен са без значение.
И все пак аз ще повторя, макар и с различни думи нещо което и аз и други хора казахме по-рано.
Да забравим за момент дали се сдобиваш легално с музика. Да забравим за момент купуването на дискове и подкрепата на групата.
Самата голяма достъпност на музиката позволява ли ти да я оцениш както трябва и съответно да се обявиш за фен (а как да се обявиш за фен ако не си оценил музиката, ако не си открил за себе си нещо в дадената банда, което я отличава от милионите други банди свирещи същите неща). Въпросът е в това че лесния достъп води до пренасищане. Ще забравя за момент дисковете, ще погледна концертите. Преди години в България се случваха малко концерти. Не съм посещавал много, но съм сигурен че като организация, звук, пропускателен режим, плейлист (и още 1000 фактора) не са били по-добре от днешните концерти (даже сигурно са били по зле в някои отношения заради по-малкия опит в онези години). Бройката на концертите обаче бяха малко и хората ги оценяваха, защото най-важното винаги е било музиката, емоцията, факта че любимците ти са на няколко метра пред теб. Днес това не е така - случват се страшно много концерти, до степен човек да се пренасити и тогава вече не оценява факта че е на концерт на група, за която преди 10 години е плакал и мислил че никога няма да види наживо....вместо това се мрънка че бирата била кофти, имало опашки пред кенефа, едната китара заглъхнала и т.н. Сега не ми се иска да започваме отделен спор - ясно е че човек трябва да получи качествен продукт за парите си, но според мен именно тук може да се разграничат феновете от не-феновете. Не-фенът ще запомни от концерта гадния звук, скапаната бира и т.н..Фенът ще забележи гадния звук (и т.н.), но ще запомни емоцията от концерта на любимците си.
По същия начин нещата може да се кажат за музиката на дадена банда. Без абсолютно никакво значение дали си купил или източил нещо, един човек може да има пълните дискографии на 50 групи и да няма време и възможност да оцени всички по достойнство (и да отдели някои банди над останалите), а друг който има по 2 албума на 3 банди може да ги оцени по достойнство.
Ще го кажа и по друг начин - успявате ли да отделите достатъчно време и внимание на всяка банда и албум от 2 терабайтовате си колекция с mp3-ки? Ако успявате, значи сте гении или пък не спите и не ходите на работа

Забравям за момент какви дискове съм си купил. Имам голямо количество mp3-kи (не съм си правил труда да ги изчислявам колко GB са, а и не в това е смисъла). В тези mp3-ки влизат и такива които съм си свалил от оригиналните си дискове. Въпроса обаче е че от цялата тази колекция слушам около 10-на процента. Това са групите, на които се смятам за фен. Някои банди слушам всеки ден, други поне веднъж седмично...някои веднъж месечно. Другите просто "събират прах" на харда...Факта че ги имам и че съм ги слушал 1-2-5 пъти прави ли ме фен? Не мисля.
Много се разприказвах

Ама не се сдържах - препрочитах пак някои мнения и ми хрумна още едно нещо - може да се разграничат два вида фенове - за едните е важно да покажат привързаността си към дадена банда, да спорят с неверниците и хейтърите и да убеждават колко гениална е любимата им банда и колко ще загубиш ако не я слушаш. (признавам че и аз понякога попадам в тази категория, макар че не обичам да изпадам в крайности). Другия вид фенове са тези които не демонстрират прекалено много фенството си - те просто харесват групата, понякога си купуват някакви неща, ходят на концерти доколкото могат, но смисъла на живота им не е да се борят с неверниците. Те просто се наслаждават по своему на любимата си банда.
Edited by Geddy, 12 септември 2012 - 08:43 .