^
И ще ти докарват още дълго време като фен на Muse, защото за този албум могат да се кажат две неща:
1. Да се свети името на Freddie Mercury, Brian May, Roger Taylor, John Deacon, Bono, The Edge, Larry Mullen Jr. и Adam Clayton (особено на първите четирима). Ако не бяха те, този албум просто нямаше да съществува. Това се чува от 300 километра дори и от напълно глух човек, независимо от това дали има стомашни киселини или не. "The 2nd Law" е правен по проста схема - 60/30/10, и именно за това е успешен.
2. Албумът е добър. Наистина добър. Вече три пъти го слушам и мога да кажа, че почти няма слаби моменти. Самият аз се радвам, че тази група, която принципно не харесвам и която до сега не беше изкарвала нищо, което да е различно от посредствеността и британския поп (с малки изключения, разбира се), записа подобно нещо. До момента ситуацията беше следната: да, професионално записани албуми, да, личи си, че членовете на групата са добри музиканти, да, вижда се, че искат да направят нещо по-така, но... греда. Последните две изречения са си изцяло мое мнение и не ангажирам никого с него.
При "The 2nd Law" нещата определено са в пъти по-добри.
Така ги виждам аз нещата. Поздрави на всички, които мислят по различен начин и явното мега влияние на две велики групи (или поне на едната от тях) им докарва киселини.