Posted 18 юли 2012 - 15:25
Леле, бая неща сте изписали... ще взема отношение само по 2-3, без да цитирам, за да не изпиша цял роман.
Първо - късметът. Когато чуя някой да съчетава в едно изречение думите "работа" и "късмет" в съзнанието ми винаги изниква едно единствено определение - неудачник. Съжалявам, но при работата късмет няма - има придобиване на образование, придобиване на умения, търсене на подходящо работно място и след намирането му полагане на сериозен труд. Всичко останало са извинения на хора, които по една или друга причина не могат да се справят с живота си. Странно как липсата на късмет обикновено съвпада с липсата на елементарни работни умения, нали?
Второ - изразът "Аз за Х лева няма да им работя на тези". В прав текст това означава, че казалият го ще живее по-добре с месечен доход от 0 лева отколкото с тези Х лева, били те и само 400 примерно. Дано тези 0 лева покриват ако не парите за билети за концерти, то поне тези за битови разходи. Очевидно поне за месечната такса за интернет стигат, така че явно и с 0 се живее някак.
Трето - защо няма да им работя на тези за Х лева? Защото заслужавам далеч повече. Странно колко често неповторимите умения на определен тип хора остават загадка за света... Трудът на даден човек струва точно толкова колкото е най-високата предлагана му в даден момент заплата. Имаш качества да работиш за повече - намери къде да прилагаш тези качества. Талантът винаги пробива.
Ще дам и аз един пример за интервю с потенциален работник, само защото той е абсолютно типичен за повечето хора търсещи работа. Добре оформено CV, европейски формат, снимка, ала бала. Езици - отличен писмен и говорим английски, перфектен писмен и говорим немски. Компютърна грамотност - в общи линии включваше умения за работа с всякакъв софтуер, май липсваше само умение за работа с торент клиенти... но пък имаше графичен дизайн. Други умения - десетина на брой, едно от тях "ориентация в сложни обстановки" (каквото и да означава това...). Очевидно обаче сложните обстановки, в които се бе ориентирал до момента пичът не бяха включвали проверка на езиковите и компютърни умения без предварително оповестяване. Превод на половин страничка елементарен текст от български на английски - "Ами в момента не съм готов за това, не съм ползвал езика от 3 месеца". Очевидно език се забравя доста бързо, но както и да е... Работа с Excel - "Съжалявам, но ще може ли да проверите уменията ми след да кажем 1 седмица". Ами не, съжалявам, но няма да може... Графичен дизайн (там съм неук, но ще разберете примера) - за какъв срок приблизително ще можеш да оформиш по даден начин ето този материал? "Амииииии.... около месец вероятно". да, добре, обаче ние имаме човек, който срещу скромно заплащане го прави за 3 дни... "Амиииии... нали знаете как е, отнема време, първо човек трябва да се настрои за работа, бла, бла, бла". Мда, не отричам - и аз имам нужда да се настроя за работа. Всяка сутрин имам нужда от такава настройка - отнема ми около 5 минути с чашка кафе и цигара. Та накратко - бъгът на неверните данни представени в едно CV.
Пак казвам - давам примера не защото е изключение, а защото е ежедневна практика. Някакви хора могат да вършат някакви неща, само дето не могат да ги вършат точно сега, и смятат, че трудът им заслужава еди колко си лева. Липса на елементарни умения. Липса на връзка с реалността. Липса на много неща всъщност, но никога "аз" не съм виновен - все някъде другаде е причината... Управителите са все селяндури и все се държат с теб като с боклук... наистина ли? Всички? Повечето?
Познавам много хора, които са положили сериозни усилия да станат добри в това което искат да работят и (за съжаление) твърде много хора, които буквално не са си мръднали пръста в тази насока. От първите няма нито един, който да се оплаква. От вторите - всички го правят. И винаги вината е в някой друг. Странно съвпадение, нали?