Мили хора, днес имах особената привилегия (както ще разберете) да вляза като придружител, т.е. да се закача за приятел, с което да го компенсирам, че Готсмак отпаднаха от фестивала.

Не искам да съм на мястото на тези, които са си купили билет от 90 лв., за да гледат Гънс. Това е една от най-прецаканите групи от хора, които познавам. Ето защо:
1. Групите от първи ден показаха изключително задружно грухтене, с малки изключения, при които основното изразно средство беше по-обикновено дране или бързичко говорене. Нито една от тези абсолютно неприятни формации не става за слушане от гледна точка на редовия рок (не метъл) фен. С ясното съзнание, че звучи като ерес, мисля че това, с което се срещнаха ушите ми тази вечер, не е по-добра музика от средно статистическа чалга.
2. С най-евтините билети (60 лв. седящи) абсолютно безпроблемно и официално се слиза на терена, където са бирата, храната и тоалетните. Т.е. разлика в пропусквателния режим между билети за 60 лв. и 90 лв. няма.
3. Излиза, че милите хора са платили точно двойна цена за това, което искат да гледат - 90 вместо 45 лв. за късно обявените еднодневни билети.
Изводът е прост: никога не си купувайте билети за подобно събитие по-рано от един ден преди концерта! СМЕ, четете ли?
И една-две думи за специалния статут на "придружител". Всеки закупил билет получава гривничка с различен цвят. За билетите от 60 лв цветът е бял, което осигурява достъп до най-далечните трибуни и до тревата, където други са си купили билети от 90 лв. и са с оранжеви гривнички. Придружителите не получават гривнички. При желание да напуснат стадиона им се дава скъсан баркод от билет, който връщат на влизане обратно. Резултатът от това е, че придружителят е особена персона с неограничен достъп до целия стадион - всички трибуни и фронт стейдж. Докато този, когото придружаваш се пече на слънце, ти като придружител можеш да поседнеш под козирката, например.
Като цяло първият ден на този т.нар. музикален фест, ме накара да се замисля за това накъде отива това изкуство и как изобщо се допускат подобни групи да тровят цели стадиони, вместо да си грухтят в някой вмирисан подземен клуб. Подейства ми донякъде и позитивно, защото ми напомни колко хубава музика съществува. В рамките на няколко часа концертните ми планове се удвоиха, като дори неприятни за мен групи като Guns вече изглеждат като приемлив вариант за добро концертно преживяване.
Edited by Seaborn, 07 юли 2012 - 23:55 .