violator, on Aug 12 2011, 06:45, said:
Това не беше последното взаимодействие на Курабията с метални обекти. След години прекоси Атлантика и се запозна с група бивши миньори от мините за метална руда св. Франциск, които по това време осъществяваха йезуитско дело из Нова Англия. Затова и наричаха себе си Металянки.
По тяхна молба Антоний извая в църквичката на тяхната мисия стенопис с пасторални мотиви под звуците на псалма им: "Онанизмът е зараза, тъй ми мама каза".
Но Курабията далеч не се ограничава с рудниците на Нова Англия. Местните йезуите казват на Антоний, че в Далечния Запад, на брега на Пасифика, има злато, и то какво... Та Курабията, който не е аскет, сериозно се позаинтересува от тези непознати земи и след дълго странстване попада сред испаноезичните заселници там, където днес е Калифорния. Курабията не открива злато, но пък научава испанския език, едно злато само по себе си. По обратния път към Атон и родната му обител, той поспира да зареди с провизии край Лондонския мост и местната крепост. Там се запознава с няколко напористи аристократи, който обичат да
играят на студено (лошо отопление в замъците по Темза, а и локалната "Топлофикация" не търпи длъжници да й се качват на гърба и директно спира кранчето), та оттам и останалите в кралския двор ги наричат така. Тези младежи, несъмнено влюбени в дуелите и фехтовката, знаят какъв е краят на всеки дуелист, и пишат поема "
Смъртта със вси другари". За тях Курабията изготвя един интересен, еуфоричен стенопис, където упражнява познанията си по испански и го нарича "Животът да живей", още "
Viva la Vida".
Уместно е да отбележим, че шпагатa си там Курабията кръстосва с една личност, която Антоний е срещал многократно из странстванията си по света - Бриан дьо Ино, аристократ с многостранни заложби, с когото някои от близките до Курабията артисти обичат да свирят на клавесин, орган и клавичембало.
Edited by Jurisprudent, 12 август 2011 - 15:37 .