117 replies to this topic

[Ozzy]

Belbo, on Jun 13 2011, 09:29, said:

Всичко друго са напъни на хора да си обяснат, как така музика, която не харесват се продава толкова много.

Абсолютно вярно!

[Envy]

ivanko021, on Jun 12 2011, 23:41, said:

Много интересна тема! Освен казаното до момента добавям:

-2-та албума на Портисхед
-Entroducing...
-Mezzanine

Първият не го бях чувал - явно Portishead имат скрити издания в дискографията си, а вторият... Или просто си изредил 4 албума? Сори, ако не съм те разбрал правилно, но не става много ясно от поста ти.

[Roy]

Заглавията са отделени с тирета - тоест автора на поста визира двата първи студийни албума на Portishead плюс "Entroducing..." и Mezzanine. Интересно ми е обаче дали ако под "Entroducing..." се има предвид Endtroducing..... от 1996 година на DJ Shadow, който всъщност е наистина разкошен албум и първият до тогава, който е изграден изцяло от семпли.

Отново се споменава Nevermind на Nirvana като влиятелен албум - на кого по-точно е повлиял този албум, освен на банковите сметки на тримата музиканти (+ тази на Courtney Love) ?

Edited by Rob Roy, 13 юни 2011 - 09:28 .

[jasta]

Повлиял е за развитието на рок музиката и създаването на стил,който все още се слуша малко или много и се помни.И в доста пост-гръндж и алтърнатив банди се усеща влиянието на Нирвана.

[Roy]

jasta, on Jun 13 2011, 10:57, said:

Повлиял е за развитието на рок музиката и създаването на стил,който все още се слуша малко или много и се помни.И в доста пост-гръндж и алтърнатив банди се усеща влиянието на Нирвана.

Това са общи приказки, а освен това и не са верни.

"Повлиял е за развитието на рок музиката..." - точно обратното. Nirvana са пример за изчерпването на изразните средства в рока, но тази тема сме я дъвкали вече и нямам желание и възможност да добавя нещо ново. Ще напиша само, че влиянията на любимците на Кобейн са ушевадни.

"...и създаването на стил,който все още се слуша малко или много и се помни." - и това не е вярно. Грънджа е толкова многолик, че и до ден днешен не съм попаднал на нещо, което да бъде окачествено като класически гръндж. Nirvana, Pearl Jam, Alice In Chains и Soundgarden са достатъчно различни и самобитни помежду си. Да не говорим, че пънкарливо-психеделичното звучене на Nirvana не е нещо ново или уникално за времето си. За справка - Screaming Trees. Една от сравнително популярните банди от този стил. Грънджът впрочем е като готика - в основата е атмосферата и имиджа, но изразните средства могат да са удивително различни.

"И в доста пост-гръндж и алтърнатив банди се усеща влиянието на Нирвана." - за кои банди става въпрос ? Аз усещам влиянието на Nirvana върху някои български рок банди, които съм гледал и слушал през първите години на така наречените "сиатълски вечери" в София, но това не е достатъчно за да се каже, че албума Nevermind е толкова влиятелен. Foo Fighters и Creed - двете най-успешни и популярни пост-гръндж банди са без капка нирванско влияние, а знаем кой е основния композитор в първите.

***

Nirvana са влиятелни като цяло, заради атмосферата на музиката и имиджа на Кърт Кобейн. Nevermind е разкошен албум и с неговото издаване алтернативния рок става популярен, но в чисто музикален аспект, този албум не е по-влиятелен от колкото MTV Unplugged-а на Nirvana от 1994 година, който пък превръща този акустичен формат в популярен. За въпросния акустичен албум беше споменато, че в основата си е авторски, но за сметка на това двете най-известни и култови изпълнения в него са кавъри. Ето защо и този албум, подобно на пазарният шедьорът Nevermind, имат косвено влияние върху музиката чрез своята атмосфера и имиджова страна.

[Jurisprudent]

Първо, поздрави, че вдигнахте темата.

Второ, споделям мнението на Роб Рой. Горе съм писал самият аз за това дали и колко е влиятелна Нирвана и Nevermind. И колко е погрешно да слагаш останалите сиатълски групи на една нога с тях.

Tрето, една бележка. Наистина в Nevermind се забелязва един структурен подход, който е влиятелен - оттегляне на китарата по време на куплетите, които се поддържат от бас и барабани, и мощното и включване на припева. Да, това го има именно в Smells like teen spirit. Но да се има предвид, че Кърт е взел това от групата Pixies, която е наистина влиятелна за времето си и за алтернативната музика, без да е свръх известна. По-късни групи като Radiohead също сочат нея и ползват похвата. Но той не е на Нирвана, а на Pixies.

Четвърто, викам да обсъдим алтернативния рок в специална тема и ако има интерес, мисля да направя така скоро. Повтарям, ако има интерес, за да не правя тема, в която само аз да пиша.

Edited by Jurisprudent, 13 юни 2011 - 11:02 .

[ivanko021]

Envy, on Jun 13 2011, 09:52, said:

Първият не го бях чувал - явно Portishead имат скрити издания в дискографията си, а вторият... Или просто си изредил 4 албума? Сори, ако не съм те разбрал правилно, но не става много ясно от поста ти.

Ето защо не трябва да пиша по това време на денонощието!
Да, в последния си пост говоря за общо пет албума. Два от тях са на Портисхед - Dummy и едноименният Portishead, а следващите два съответно на DJ Shadow (макар до днес, колкото и срамотно да е, да си призная не подозирах за буквичката d в заглавието на първия) и на Massive Attack.

Изненадан съм, че наред със Soul of a new Machine не се споменава и Demanufacture на Fear Factory, чийто звук се среща като че ли твърде често в произведенията на модерните напоследък мелодет и метълкор банди.

Също така 604 на Ladytron заслужава да се спомене, тъй като отново въвежда аналоговия синтезатор с едновременно намигване към 80-те и модерен звук, м акар с малко да не се вписва в 90-те

[Dissonance]

Jurisprudent, on Jun 13 2011, 11:56, said:

Първо, поздрави, че вдигнахте темата.

Второ, споделям мнението на Роб Рой. Горе съм писал самият аз за това дали и колко е влиятелна Нирвана и Nevermind. И колко е погрешно да слагаш останалите сиатълски групи на една нога с тях.

Tрето, една бележка. Наистина в Nevermind се забелязва един структурен подход, който е влиятелен - оттегляне на китарата по време на куплетите, които се поддържат от бас и барабани, и мощното и включване на припева. Да, това го има именно в Smells like teen spirit. Но да се има предвид, че Кърт е взел това от групата Pixies, която е наистина влиятелна за времето си и за алтернативната музика, без да е свръх известна. По-късни групи като Radiohead също сочат нея и ползват похвата. Но той не е на Нирвана, а на Pixies.

Четвърто, викам да обсъдим алтернативния рок в специална тема и ако има интерес, мисля да направя така скоро. Повтарям, ако има интерес, за да не правя тема, в която само аз да пиша.

И аз ще пиша, и аз.

[Jurisprudent]

Dissonance, on Jun 14 2011, 10:55, said:

И аз ще пиша, и аз.

Може да пишеш - http://forums.katehi...?showtopic=2348

[jasta]

PUDDLE OF MUDD и COLD например.И казах,че се усеща влияние,не че свирят класически гръндж.И не е само до звученето,а до цялостно вдъхновение.Дори групи като Staind и Limp Bizkit открито са заявали,че Нирвана са една от групите,които доста им е повлияла.

[Roy]

jasta, on Jun 15 2011, 12:10, said:

PUDDLE OF MUDD и COLD например.И казах,че се усеща влияние,не че свирят класически гръндж.И не е само до звученето,а до цялостно вдъхновение.Дори групи като Staind и Limp Bizkit открито са заявали,че Нирвана са една от групите,които доста им е повлияла.

По-горе попитах на кого по-точно е повлиял албумът Nevermind на Nirvana в музикален план. Не става въпрос за влиянието на групата като цяло - за това вече писах в предишния си пост в тази тема. Puddle Of Mudd и Cold са ми познати само като имена и не мога да коментирам евентуални влияния на гореспоменатия албум върху творчеството им, освен ако не ми посочиш линкове към конкретни тяхни песни из "тубата". Nevermind-ското в Limp Bizkit е може би до някъде сходното продуциране с това на "шоколадовата звезда". Не е тайна, че Fred Durst се възхищава на Kurt Cobain - татуирал си е лицето му на лявата си гръд,посвещава му песен, тук пък се споменава името му, а това е един кавър. Но в това не прозира ясното влияние на Nevermind или пък на Kurt Cobain в композиторски план. А за косвеното влияние вече писах в предишния си пост.

Интересно ми е и защо беше споменат "черният албум" на Metallica като много влиятелен - той пък на кого е повлиял в музикално отношение ? Ако изхождам от логиката, че е споменат като влиятелен заради количеството продадени бройки от него и защото превръща създателите си в пазарен феномен, то по тази логика и Supernatural на Santana е сред най-влиятелните албуми на 90-те, но всички знаем, че това не е така.

[Jurisprudent]

Rob Roy, on Jun 18 2011, 00:04, said:

Интересно ми е и защо беше споменат "черният албум" на Metallica като много влиятелен - той пък на кого е повлиял в музикално отношение ? Ако изхождам от логиката, че е споменат като влиятелен заради количеството продадени бройки от него и защото превръща създателите си в пазарен феномен, то по тази логика и Supernatural на Santana е сред най-влиятелните албуми на 90-те, но всички знаем, че това не е така.

По принцип съм съгласен с твоето съмнение, да не казвам критика, аз самият мислех да го поставя въпроса, но виж едно обяснение:

Залагане не на бързи рифове и скорост, а на по-бавни, мощни и плътни рифове. Примери - Megadeth от Countdown to Extinction нататък; Pantera, в Vulgar Display; някои по-късни неща на Sepultura. Не твърдя, че това е точното обяснение, пробвам се да дам обяснение "за", че Черния се явява влиятелен, а не просто известен и продаван. Това е албумът, който може би дава модата на свалянето на скоростта за сметка на по-бавен плътен тежък звук. Пак казвам, пробвам се и гадая.

[Roy]

Бавният, плътен и тежък (китарен) звук е измислен и въведен преди Metallica да започнат да се занимават с музика. Тук мнозина биха споменали неоспоримият принос и влияние на ранните Black Sabbath, но има и други които са свирели по подобен начин. "Черният албум" не възкресява интереса към този маниер на свирене. Това е просто един хубав албум, който заради пазарният си успех мнозина са склонни да го припознават като влиятелен албум. Че е повлиял на естественият прираст и обмена на телесни течности - повлиял е. И аз съм танцувал с гаджета на двете балади от албума. Но да се споменава в класации като един от най-влиятелните албуми на 90-те ми се струва неоснователно.

[Parabellum]

Попрегледах темата и понеже мнението ми се припокрива с вече посочените албуми няма да досаждам и да ги повтарям отново.
Само една вметка - към най-влиятелните албуми на 90-те бих причислил и саундтрака на филма Judgment Night. Не че е първата заигравка между рап и рок/метъл (Aerosmith и Run-D.M.C. и разбира се Anthrax и Public Enemy бяха проправили пътя, а групи като Rage Against the Machine вече експериментираха), обаче смятам, че този албум оказа голямо влияние за формиране на част от стиловете през 90-те като ню метъла и 90-тарския хардкор.

[wolfy]

Почти всичко е казано вече, като гледам, особено за Нирвана, голямо бистрене е било за албум от 3 акорда. Това в кръга на майтапа, естествено. Песните са опростени, нищо особено от музикална гледна точка, запомнящи се мелодийки с леко нестандартна подредба, но с подходящото звучене и изкрякване на Кърт, този албум успя да отбележи началото на края на олдскуул метъла и идването на новото полупънкарско, полухипарско, полуметълско дживение с подходящото име гръндж. Това чудо изтрая сравнително кратко време, но беше толкова силно и заразително, че успя да преебе много качествено градени с години музикални стилове. Оттам нататък метълът придоби по-нов и (уж) зрял вид и се изроди в какви ли не безумни неща, като така се стигна до сегашния бульон, в който се плацика съвременният метъл-фен. И всичко това от един албум - Невърмайнд. Доста влиятелен, наистина... оказа се впоследствие такъв и върху самия му съзадател. Никога не ме грабна цялата тая работа, но при мен е разбираемо Поне аз така виждах нещата тогава, така ги чувствам и сега.

Влиятелни албуми от стиловете, които предпочитам, вече бяха казани някои, като Bathory - Hammerheart, Mayhem - De Mysteriis Dom Sathanas, Dimmu Borgir - Enthrone Darkness Triumphant и няколко други... Не бяха казани шедьоври, като Blessed Are The Sick на Morbid Angel, който разтресе всичко с излизането си и действително уникалният Necroticism ... на Carcass, с който пък те шокираха всички, че могат да свирят и то как! От този албум тръгна симбиозата между грайнд и дет метъл, оттам тръгна и заиграването с мелодиите, довели до така популярният отдавна мелодичен дет. За траша няма какво да се каже през 90-те, там всичко беше казано предишното десетилетие... с изключение може би на Anacrusis - Manic Impressions - това беше свеж и по-прогресивен опит да се съживи стила, но така или иначе опитите на тези изключителни музиканти останаха недооценени. Може би щеше да излезе нещо, като разклонение на траша в прогресивния вид на Anacrusis, но точно тогава се появи грънджа и прецака всичко. Включително и Слейър! Така или иначе Anacrusis винаги са били недооценена група, на която най-силният албум си остана 88-ма.
Vulgar Display Of Power несъмнено също е епохален албум, въпреки, че аз никога не съм харесвал Pantera, но с него зададоха параметрите на нещо наистина силно и влиянието му се вижда и до днес в не една група.
Някой беше споменал Theatre of Tragedy. Да, Velvet Darkness They Fear e образцов готик с прекрасно съчетание и допълване между дамски и мъжки вокали. Дали не ги последваха един куп банди след това?
Тук бих сложил и A Deeper Kind Of Slumber на Tiamat. Eдинственият им албум, който наистина успя да ме впечатли с тежкото си депресивно звучене и бавните, мрачни мелодии. A Deeper Kind Of Slumber беше различен от другите им неща и си остана единствен. Не че други групи не бяха свирели бавно и тежко и преди. Просто в този албум имаше истинска душа и дълбочина, както и накои новаторски неща, които ме карат да го чувствам, като задължителен за темата.
Rammstein - Herzeleid. С този албум се започна нещо, което нямаше еталон до тогава. Нека му отдадем заслуженото място, колкото и Rammstein да са недолюбвани от тру рокаджии и метъли.

Има, разбира се и немалко други, но те вече бяха казани и няма смисъл да ги повтарям...

Edited by wolfy, 27 юли 2011 - 03:48 .

[Mor-Rioghain]

Ох, изглежда, че пак ще трябва да се повтарям относно Tiamat и Rammstein, така или иначе, не забелязах да сме стигнали до някакъв консенсус по този въпрос...

А що се касае до грънджа, винаги ми е било непонятно как точно, според вас, този жанр има някаква вина за упадъка на други. Струва ми се, че разменяте причината и следствието: фактът, че основната част от феновете са разочаровани или отегчени от глем и хеър рока по онова време, както и от мейнстрийм (поп) музиката, просто създава ниша, в която противоположната идея на грънджа се вмества удобно. Дори бих казала, че, по този начин, китарната музика печели двойно, като намира нови привърженици, но, връщайки се, поне привидно, към "ъндърграунд" корените си, се насища с нова енергия.

Edited by Mor-Rioghain, 27 юли 2011 - 10:01 .

[Jurisprudent]

Edit.

Edited by Jurisprudent, 27 юли 2011 - 11:28 .

[Envy]

Jurisprudent, on Jul 27 2011, 11:41, said:

Edit.

Why?

[Jurisprudent]

Envy, on Jul 27 2011, 03:50, said:

Why?

Бях написал две неща, за които после реших, че едното е ненужно, а другото - неточно, и просто ги махнах.

[Valtyr]

wolfy, on Jul 27 2011, 04:46, said:

Почти всичко е казано вече, като гледам, особено за Нирвана, голямо бистрене е било за албум от 3 акорда. Това в кръга на майтапа, естествено. Песните са опростени, нищо особено от музикална гледна точка, запомнящи се мелодийки с леко нестандартна подредба, но с подходящото звучене и изкрякване на Кърт, този албум успя да отбележи началото на края на олдскуул метъла и идването на новото полупънкарско, полухипарско, полуметълско дживение с подходящото име гръндж. Това чудо изтрая сравнително кратко време, но беше толкова силно и заразително, че успя да преебе много качествено градени с години музикални стилове. Оттам нататък метълът придоби по-нов и (уж) зрял вид и се изроди в какви ли не безумни неща, като така се стигна до сегашния бульон, в който се плацика съвременният метъл-фен. И всичко това от един албум - Невърмайнд. Доста влиятелен, наистина... оказа се впоследствие такъв и върху самия му съзадател. Никога не ме грабна цялата тая работа, но при мен е разбираемо Поне аз така виждах нещата тогава, така ги чувствам и сега.

Ей, да не повярваш, най-накрая си намерих съмишленик в този форум. По-добре за грънджа не бих могъл да се изкажа, може би заради прекаленото ми негативно емоционално отношение към него.
Искам да вметна нещо и за готика. Бях чел някъде, че още през далечната 1987г. с излизането на Into the Pandemonium на Celtic Frost се задават фундаментите на готика, доколкото е възможно да съдим от, все пак, няколко елементи и една конкретна песен- Tristesses De La Lune. Звучи налудничаво, знам. Ще кажете, че съм много пристрастен към Celtic Frost- да, така е. Затова чуйте сами и преценете и се замислете как е звучало това парче тогава спрямо тогавашните вкусове.