243 replies to this topic

[Rozanna]

Музиката няма как да я мразя, не виждам никаква логика в това. Има групи, които избягвам да слушам, както и има стилове и подстилове, които откровено ме дразнят. Въпрос на слухово възприятие е.

Иначе не съм луд фен на Диси или на Стрейтс, обаче харесвам и двете групи, при това по едно и също време.

[marillion]

Jurisprudent, on May 20 2011, 22:49, said:

И аз като Jimmy Pop смятам, че става въпрос за социални феномени, но в последните няколко години все повече ме обхваща неприятното чувство, че рок музиката, която аз и може би много други съформуници смятат за носеща нещо повече от рок звук, а и светоглед, култура, идеи, послание и т.н....хич не се е развила така и ние субективно я натоварваме с такъв смисъл...такъв смисъл може да имат конкретни рок групи, но не и целия стил, и ако го разрежем като буца сирене, оттам ще потече поп в най-лошия му вид, че и много друго навяващо на чалга не само в музикален, но и субкултурен смисъл.

Разбирам тезата и дори споделям части от нея, но ще те помоля да не показваш горното изречение на Jerry Lee Lewis, братовчедка му за която се жени, или пък на някой от живите английски музикални критици от онова време...

Вярвам, този път ще ме разбереш моментално. Рок музиката се превръща в истински феномен при зараждането си и няма причина да се съмняваш в този факт. Винаги е по-лесно да избереш едно измежду три неща, отколкото едно измежду триста. Това обаче е трудно да бъде обяснено на интернет поколението, може би в нарочна тема ще се опитам да изложа собствената си позиция по въпроса...

[Jurisprudent]

marillion, on May 20 2011, 23:06, said:

Разбирам тезата и дори споделям части от нея, но ще те помоля да не показваш горното изречение на Jerry Lee Lewis, братовчедка му за която се жени, или пък на някой от живите английски музикални критици от онова време...

Вярвам, този път ще ме разбереш моментално. Рок музиката се превръща в истински феномен при зараждането си и няма причина да се съмняваш в този факт. Винаги е по-лесно да избереш едно измежду три неща, отколкото едно измежду триста. Това обаче е трудно да бъде обяснено на интернет поколението, може би в нарочна тема ще се опитам да изложа собствената си позиция по въпроса...

Така, така, разбрах напълно с едно изречение. Интересен ъгъл ми даваш за другата тема, когато се осъществи (дано).
Да вметна само, ако е на такива основания, каквито усещам, че имаш предвид, джаза на 20-те години е не по-малко такава музика също. Или греша? Ще разберем някой ден.

[marillion]

Всяко изкуство в определен период от съществуването си има характер на социален феномен, нека да не откриваме топлата вода...

[Jurisprudent]

marillion, on May 20 2011, 23:25, said:

Всяко изкуство в определен период от съществуването си има характер на социален феномен, нека да не откриваме топлата вода...

Не говоря за социален феномен. За бунт. Но и същото важи към тази категория, предполагам.

[didogun]

Аве Cult култова група ли е?



А колкото до ДиСи, разбираемо е доста хора да не ги харесват. За мен голяма доза отговор дава самият Ангъс Йънг преди години.

Интервю на младо репортерче към Ангъс:
- Доста хора ви обвиняват, че вече в 15 издадени албума правите едно и също. Никакво развитие.

Отговор:
- Не си прав, момче. 16 са.

[HeathenHeart]

Jurisprudent, on May 21 2011, 00:33, said:

Не говоря за социален феномен. За бунт. Но и същото важи към тази категория, предполагам.

Само ще спомена, че е бунт не само в соц-блока. Като пример - сексуалната революция през 60-те години.
Без да се сърдиш, вземи прочети в нета и книги - има доста написано за възникването на рока, за историята на музиката изобщо. Препоръчвам, много е интересно!

Rozanna, on May 20 2011, 23:50, said:

Иначе не съм луд фен на Диси или на Стрейтс, обаче харесвам и двете групи, при това по едно и също време.

Те си виден социален феномен.

Edited by HeathenHeart, 20 май 2011 - 23:42 .

[windowpane]

satanicart, on May 20 2011, 20:05, said:

Не, няма. Резултатът ще бъде абсолютно равен. Единствената разлика ще бъде в това, че огромен процент от вторите ще провъзгласяват изключителния си "интелект" и възвишения си "вкус" пред всеки който им обръща внимание, а повечето от първите няма да го правят.

Обобщенията винаги са грешни - това го казвам дори аз, а аз много често поставям под един общ знаменател големи групи хора. Сред феновете на всяка от четирите изброени групи ще намериш както изключително интелигентни хора, така и пълни тъпанари. Вторите разбира се ще преобладават. Същото важи за всяка една произволно избрана група или стил.

Не е така. Има банди, които просто имат адски по-малко тъпанарски фенове от други. Примерно срещал съм адските кретени, които харесват широкоизвестни метъл банди като Slipknot, Iron Maiden, Manowar (най-вече). Не казвам, че всичките им фенове са такива - има и много с адски развит интелект и мислене, но някак си по-големите банди имат по-голям процент фенове с дефицит на интелект и много други качества, кaтo избиват комплексите си за малоценност с това да са фенове на култова и всепризната банда.

Нз за Джетро, но досега тъп фен на Opeth, Porcupine Tree, Devin Townsend не съм срещал. Никога. 1000% тези банди бият Manowar по интелигентност на феновете си като осреднена стойност. Сори, пичове, но е така. Пак казвам - не всеки, който се кефи на Manowar, е тъп, но всеки тъп би се изкефил по-скоро на Manowar, отколкото на изброените от мен банди. Факт.

Не виждам защо хората избягват да си признаят, че могат и да мразят, освен да обичат. Това са двете страни на една и съща монета. Трудно ми е да приема, че в дадена област можеш само да харесваш разни неща, без да се дразниш от други. В университета харесвам едни предмети, но мразя други. На работа харесвам някои колеги, но не понасям други. В бара се кефя на някои жени, но други ме отвращават. Какво толкова странно има да харесвам някои банди, но други да не понасям?

[Jurisprudent]

HeathenHeart, on May 21 2011, 00:40, said:

Само ще спомена, че е бунт не само в соц-блока. Като пример - сексуалната революция през 60-те години.
Без да се сърдиш, вземи прочети в нета и книги - има доста написано за възникването на рока, за историята на музиката изобщо. Препоръчвам, много е интересно!

Не е да не съм чел или да не съм се интересувал по въпроса с историята на рока. Тук не коментирам бунт има или няма. Специално по отношение на рока бунтът редовно се възприема като аксиома. Това е изградена представа и я пише по книги, изобразена е по филми и т.н. Няма тепърва да се запознавам с нея. Не го задавам като въпрос в детската градина "има ли китове в морето" - да или не. Идеята, която имах, е да се пробва дали има основания една противоположна теза - т.е. онова, което типично приемаме, както и аз дълго съм го приемал, е така; дали рокът в частност е бунт, или цялата/голяма част от популярна музика на 60-те? Ако е цялата популярна - къде отиде специалното положение на рока и "мисията" му? Диското е също свързано с форма на сексуална революция. Значи не ще да е форма на бунт само рокът, следоватвателно, доколко е правилно да бъде типично считана за музика на бунта? Но гледни точки повече от една има и marillion ми даде такава. Това, разбираш, в тази тема не са истински, а риторични въпроси. Може да ги обсъдим другаде, не сега и тук. Така отговарям на теб и предлагам да не коментираме повече тук по този въпрос.

[Rozanna]

windowpane, on May 21 2011, 02:40, said:

Не виждам защо хората избягват да си признаят, че могат и да мразят, освен да обичат. Това са двете страни на една и съща монета. Трудно ми е да приема, че в дадена област можеш само да харесваш разни неща, без да се дразниш от други. В университета харесвам едни предмети, но мразя други. На работа харесвам някои колеги, но не понасям други. В бара се кефя на някои жени, но други ме отвращават. Какво толкова странно има да харесвам някои банди, но други да не понасям?

Става дума за омразата - негативно чувство, насочено към обект, на когото желаем нещо лошо.
Някак си ми е невъзможно да изпитам такова чувство към музиката. Още по-малко към жанра, който слушам. Няма как да призная нещо, което не чувствам.
Да, има групи, които не харесвам и ме дразнят - просто не ги слушам, но не ги мразя. Има хора които ме дразнят и са ми неприятни - просто избягвам контакт с тях, поне до колкото ми е възможно, но не ги мразя. И да, в бара се срещат и мъже, които ме отвращават, но не ги мразя.
Съвсем в реда на нещата е да харесваме едни неща, а други да не понасяме - но това не е омраза. Така е и с групите.

и леко офф

HeathenHeart, on May 21 2011, 00:40, said:

Те си виден социален феномен.

Знам, знам

Edited by Rozanna, 21 май 2011 - 10:01 .

[HeathenHeart]

windowpane, on May 21 2011, 02:40, said:

Не виждам защо хората избягват да си признаят, че могат и да мразят, освен да обичат. Това са двете страни на една и съща монета. Трудно ми е да приема, че в дадена област можеш само да харесваш разни неща, без да се дразниш от други. В университета харесвам едни предмети, но мразя други. На работа харесвам някои колеги, но не понасям други. В бара се кефя на някои жени, но други ме отвращават. Какво толкова странно има да харесвам някои банди, но други да не понасям?

Аз ще се самоцитирам.

HeathenHeart, on May 20 2011, 16:51, said:

Според мен омразата е много силно чувство, включва някакъв личен мотив и дълбоко засягане, за да се изпитва към някого или нещо. Някак си не ми се връзва с непознати хора, които си ги чул, видял на сцена и евентуално бегло си се ръкувал с автограф, които нищо не са ти сторили. За група "не харесвам" е достатъчно и по-уместно отрицание. Пък наричането с обидни думи е въпрос на култура.

Rozanna, on May 21 2011, 10:59, said:

Знам, знам

Хихихи, намира се и по някой фен на Диси да знае да чете и пише, ама са рядкост.

Edited by HeathenHeart, 21 май 2011 - 10:35 .

[Тигър]

windowpane, on May 21 2011, 01:40, said:

Нз за Джетро, но досега тъп фен на Opeth, Porcupine Tree, Devin Townsend не съм срещал. Никога.

Ъхъ... Всичките фенове на Opeth, които съм срещал, са бая интелигентни типове. И двамата.
Хайде стига... На всеки би трябвало да е ясно, че процентът малоумници между феновете на една група не е функция на "музикалността" или "интелектуалността" й, а на известността й. И на нищо друго, общо взето. На същото се дължи и това, за което говориш по-натам - че един тъпанар би се изкефил по-лесно на Manowar, отколкото на Opeth, макар че тук роля играе и елементарността на музиката на Ди Майо и компания. Доказано е с немалко сериозни изследвания това, бтв - че хората масово формират своето мнение на базата на чуждото и без изобщо да се заинтересуват от себе си - и това не се отнася само до музиката.

Защото аз ако кажа на какви "флойдаджии" или почитатели на Dream Theater съм попадал, лошо ще ви стане. А тъй като и Dream Theater, и Pink Floyd са известни преди всичко с музикантските си качества, тъпотията на малоумните им фенове(те са подмножество на всичките им фенове, впрочем - не казвам, че всичките са тъпи) е примесена и с огромни количества кух снобизъм, който просто ме вбесява. Именно той ми пречи, не друго. Това някой да се опитва да се поставя над някого заради своите или неговите музикални вкусове, особено ако този някой не знае защо харесва групите, които харесва. По-добре е да си фен на Kiss, който знае защо ги обича, отколкото да си фен на Dream Theater и да не можеш да отличиш китарен таб от диференциално уравнение.

[Jurisprudent]

Аз да вметна нещо по въпроса може ли да се мрази музика.
Може. Ще дам пример. Приемаме, че музиката е проводник на повече от "звук" или мелодия, а на идеи, ценности, култура/субкултура, лайфстайл дори и т.н. Аз, както казах вече, не харесвам пънк. Дори мразя пънк. Смятам, че пънкът, заедна със субкултурата, която носи, е негативен и увреждащ. Лично го свързвам с историята на мои познати, да не казвам приятели, които чрез музиката влязоха в тази субкултура и завършиха зле. Буквално завършиха. Физически завършиха. Ако млад неориентирен човек се колебае дали да се насочи към тази сфера на музиката, не бих го посъветвал да го прави. Не виждам защо да не мразя пънка; музиката му е само средство за представяне на определени нагласи. Рядко музиката е просто музика.

[The Crimson Idol]

windowpane, on May 21 2011, 02:40, said:

Нз за Джетро, но досега тъп фен на Opeth, Porcupine Tree, Devin Townsend не съм срещал. Никога. 1000% тези банди бият Manowar по интелигентност на феновете си като осреднена стойност. Сори, пичове, но е така. Пак казвам - не всеки, който се кефи на Manowar, е тъп, но всеки тъп би се изкефил по-скоро на Manowar, отколкото на изброените от мен банди. Факт.

Ей тва му мразя на прогресива - че хората слушащи го в повечето случай се имат за нещо повече от тези, които не слушат такъв тип музика.Едва ли не "не слушащ прог"=тъп...

[HeathenHeart]

Jurisprudent, on May 21 2011, 12:13, said:

Аз да вметна нещо по въпроса може ли да се мрази музика.
Може. Ще дам пример. Приемаме, че музиката е проводник на повече от "звук" или мелодия, а на идеи, ценности, култура/субкултура, лайфстайл дори и т.н. Аз, както казах вече, не харесвам пънк. Дори мразя пънк. Смятам, че пънкът, заедна със субкултурата, която носи, е негативен и увреждащ. Лично го свързвам с историята на мои познати, да не казвам приятели, които чрез музиката влязоха в тази субкултура и завършиха зле. Буквално завършиха. Физически завършиха. Ако млад неориентирен човек се колебае дали да се насочи към тази сфера на музиката, не бих го посъветвал да го прави. Не виждам защо да не мразя пънка; музиката му е само средство за представяне на определени нагласи. Рядко музиката е просто музика.

То и за грънджарските наркомански истории може да се каже нещо подобно, но чак да ги мразиш. Всеки си има глава на раменете, да мисли. Тия твои приятели явно са си били такива, ако не пънка, друго ще намерят като повод да се друсат.

[Jurisprudent]

HeathenHeart, on May 21 2011, 11:59, said:

То и за грънджарските наркомански истории може да се каже нещо подобно, но чак да ги мразиш. Всеки си има глава на раменете, да мисли. Тия твои приятели явно са си били такива, ако не пънка, друго ще намерят като повод да се друсат.

Те че щяха да завършат в някоя канавка беше предопределено от трите орисници още след раждането им, пънкът само помогна. Не се хващай за конкретния случай. С него илюстрирам принципна позиция. Съвсем спокойно мога да мразя група/стил/музика, която се свързва или изразява някакви виждания, които също ненавиждам. И естествено, че няма и да ги слушам. Омразата е предпоставката към неслушането, а не обратното. И така е с всяко изкуство. Г-н Х сяда и написва антисемитска творба. Не ми харесват идеите му, не ми харесва пропагандирания от него мироглед. Не виждам защо трябва да кажа "то е изкуство, то нищо лошо не ми е сторило". Няма такъв вариант. Спокойно мога кажа, че мразя авторът Х. Значи той може да натовари творбата си с определени внушения, но аз не мога да бъда негативен спрямо тях...Не става.

[HeathenHeart]

Jurisprudent, on May 21 2011, 13:08, said:

Те че щяха да завършат в някоя канавка беше предопределено от трите орисници още след раждането им, пънкът само помогна. Не се хващай за конкретния случай. С него илюстрирам принципна позиция. Съвсем спокойно мога да мразя група/стил/музика, която се свързва или изразява някакви виждания, които също ненавиждам. И естествено, че няма и да ги слушам. Омразата е предпоставката към неслушането, а не обратното. И така е с всяко изкуство. Г-н Х сяда и написва антисемитска творба. Не ми харесват идеите му, не ми харесва пропагандирания от него мироглед. Не виждам защо трябва да кажа "то е изкуство, то нищо лошо не ми е сторило". Няма такъв вариант. Спокойно мога кажа, че мразя авторът Х. Значи той може да натовари творбата си с определени внушения, но аз не мога да бъда негативен спрямо тях...Не става.

Според мен с омраза ще се товариш само ти, защото на г-н Х не му дреме. Той си пише наци творби, дали искрено или да се прави на интересен за пари, кучетата си лаят, керванът си върви, интересът клати феса, а ти си се Абиш залудо да мразиш тоя и оня.

[Jurisprudent]

HeathenHeart, on May 21 2011, 13:32, said:

Според мен с омраза ще се товариш само ти, защото на г-н Х не му дреме. Той си пише наци творби, дали искрено или да се прави на интересен за пари, кучетата си лаят, керванът си върви, интересът клати феса, а ти си се Абиш залудо да мразиш тоя и оня.

Да довършим по въпроса за омразата, защото там няма как да стигнем обективен отговор:
Далеч не съм най-мразещият човек на планетарната повърхност; за мразенето отворих дума, защото windowpane беше писал преди това, и беше сам в позицията до момента, срещу няколко човека с мнение, че не може да има омраза към музика; а аз искам да дам рамо на по-малобройната страна и да има конкуруращи се тези. Не приемай тезата за омразата като някакъв култ, в който човек става и ляга с мисълта, че мрази, и това го осмисля, а пък в очите на трети е форма на неудовлетворен злобар; аз приемам омразата като остро чувство, лично, на неприемане, отхвърляне, безкомпромисно, спрямо дадено явление. Ясно е, че никой не би се трогнал от моя или нечия друга омраза; ако забележиш постовете ми в началото, никъде, освен в заглавието на темата, не съм използвал думата омраза, а само "нехаресване". Нарочно. Да не се привнасят сърцераздирателни чувства. Но защото още от други теми върви въпроса за "хейта", той тече и тук.

A м/у другото по въпроса за градивната страна на омразата е творил г-н Филип Анселмо в Vulgar Display of Power, там той е казал интересни неща.

Edited by Jurisprudent, 21 май 2011 - 13:51 .

[HeathenHeart]

Jurisprudent, сега пък рискуваме да влезем в оффтопик за омразата, кой и как я изпитва или не - много широка тема.
Конкретно за музиката аз не изпитвам омраза и ми се струва невъзможно да изпитам, най-вече поради факта, че почти не изпитвам такова чувство (но тук пак отиваме към широката тема), накратко за музика използвам "харесвам" и "не харесвам".

[Stavrogin]

The Crimson Idol, on May 21 2011, 12:27, said:

Ей тва му мразя на прогресива - че хората слушащи го в повечето случай се имат за нещо повече от тези, които не слушат такъв тип музика.Едва ли не "не слушащ прог"=тъп...

Това че някой е по-интелигентен от друг съвсем не означава, че по-интелигентният е нещо повече от по-слабия умствено....това са съвсем различни неща! Що, ти да не смяташ, че хората са с еднакво ниво на интелектуални способности...И друго... да не би да смяташ, че не зависи от умствените способности каква ще сътвориш и какво ще излезне изпод пръстите ти когато хванеш инструмента.....или си мислиш, че Бетовен и Моцарт не са се отличавали интелектуално от съвременниците си???