347 replies to this topic

[Roy]

Buddy Guy - "Five Long Years"

"...Lord, I finally learned a lesson, I should have known a long time ago
The next woman I marry, she gotta have two jobs
And she gotta go out and work and bring home some dough
I've been mistreated, yeah
And you, you know just what I'm talking about
I work five long years for one woman
And she had the nerves to put me out"

[rodd1ck]

засмукващо

Edited by rodd1ck, 15 август 2012 - 16:41 .

[Jimmy Pop]

Както си гледах прекрасния филм "Being There" от 1979 г. (откритието ми за този месец!) и това чудо ме връхлетя изневиделица. Много фънки, много грууви, много... 2001: A Space Odissey. А филма препоръчвам повече от горещо.

[Roy]

Концертът на Людовико в Роял Албърт Хол от 2010 бе един от най-често слушаните албуми от мен за изминалата половин година. Фин, минималистичен, прочувствен и обогатен с влияния от модерната музика. Конкретно това концертно изпълнение на "Bye Bye Mon Amor" го считам за една от най-красивите композиции в музиката. Доста по-различно е от студийната версия.

[rodd1ck]

Bloc Party - 'Four' (2012)

втежнено и усложнено с по-малко инди лигавене

[Jurisprudent]

[Ясмина]

..и нищо, че е лято..

[Jurisprudent]

[Valtyr]

Rob Roy, on 19 юли 2012 - 08:27 , said:

Ех, този неофолк. Имах едно гадже което много си падаше по този стил и ми беше подарила няколко диска с подобни музика: Forseti, Fire+Ice, O.R.E., Sol Invictus, Darkwood... Лично аз от този тип музика харесвам само Death In June. Би ли предложил още нещо от този стил?

Надявам се, аз да мога да помогна. ORE са подoбни на Triarii и Von Thronstahl. Ако искаш нещо "по-фолкиш" ориентирано- Wongraven, Wardruna,Of the Wand & the Moon, The Moon and The Nightspirit, Лихолесье, Daemonia Nymphe . Neoclassical- Arcana, Dark Sanctuary, Deine Lakaien. Препоръчвам ти и българските проекти- Исихия, Irfan, Bulgara, Svarrogh.

Edited by Valtyr, 18 септември 2012 - 13:49 .

[Roy]

Благодаря ти за включването по темата, макар неофолкът да не ми е особена страст. Не бях чувал за Wardruna, Of the Wand & the Moon, The Moon and The Nightspirit и Daemonia Nymphe. Датският проект и унгарците ме заинтересоваха от това което чух в "тубата". С музиката на другите съм запознат. На Arcana бях голям фен преди. Събирал съм им дискографията на касетки. Първият ми досег с тяхния "Cantar de Procella" бе изключително преживяване в личен план.

В момента при мен звучи един от класическите ранни албуми на джаз пианиста Bill Evans ("Everybody Digs Bill Evans" от 1958, формат - трио), но те поздравявам с песен на любимата ми неофолк група:

[incarnate]

Dave Weckl ’90 – Master Plan

Днес имам повод да го чуя отново. Преди 20-тина години едно момче от Консерваторията (така му казваха тогава) ми подари този диск . Аз нямах още CD плеър. Впоследствие години наред ми беше настолен. Още го намирам за изумително-удивителен. Едно от доказателствата, че барабанистите могат да правят изкуство.
По-долу е една версия на Island Magic, различна от оригинала, с ниско ниво на инструментите за сметка на барабаните (просто Дейв си свири на фона на парчето), но все пак си заслужава да се види.

[Roy]

Версията от компилацията "The Cathedral Of Tears" (1991).

[Ясмина]

..в есенния дъжд

http://www.youtube.c...v=PHyWxsXZ6z8#!

Edited by Ясмина, 04 октомври 2012 - 06:50 .

[eddie]

Rob Roy, on 18 септември 2012 - 21:18 , said:

В момента при мен звучи един от класическите ранни албуми на джаз пианиста Bill Evans

като написа и се сетих - американският саксофонист Bill Evans ще свири на 27-и октомври в Пловдив

[Jurisprudent]

Тая песен ми *** май**** вече няколко дни

[Jurisprudent]

[Ясмина]

[Ясмина]

това наоколо се рее...

Edited by Ясмина, 19 октомври 2012 - 18:56 .

[Roy]

Harald Grosskopff - "Synthesist" (1980)

Harald Grosskopff (участвал в Wallenstein, Cosmic Jokers, Ash Ra Tempel, Ashra и други) е сред големите имена от "Берлинската школа" в електронната музика, макар и славата му никога да не е достигнала тази на Tangerine Dream. "Synthesist" пък може би е най-силното произведение в цялата кариера на Grosskopff и един от най-хубавите албуми с електронна музика които съм слушал някога. Същинско съкровище, останало скрито от вниманието на масите и оценено от малцина. Бих казал, че този албум е един от най-красивите примери за еволюцията на космическия ембиънт от немската електронна сцена на 70-те в ефирния ню ейдж на 80-те.

"Emphasis"

Приятно впечатлен съм и от излезналата миналата година ремиксирана версия на албума - различни изпълнители пречупват оригиналната музика през авторските си виждания.

"Synthesist" (Blondes Remix)

[Jurisprudent]