347 replies to this topic

[Ясмина]

"Събудих се
пет години
след като сме се
разделили.."



коя нова българска група има подобни истински преживяни и непретенциозни текстове?

[Jimmy Pop]

Mozart Duo - A Tribute to Wolfgang Amadeus



Две акустични китари и ехото на Безкрая...

Edited by Jimmy Pop, 20 март 2012 - 20:20 .

[violator]

Herbie Hancock --> "Man-Child"




In funk we trust!

[Roy]

"The best guitarist alive" (Jeff Beck about John Mclaughlin, 2010)

Shakti - Isis

Слънчевото време ми напомни за колаборациите на John Mclaughlin с индийски музиканти. Трите албума на проекта Shakti са сред първите завършени и издадени записи в world fusion жанра. Изключителна музика!

[rodd1ck]

не знаех за това нещо и всъщност не е никак лошо





Twin Shadow - Forget (2010) - приятна хипстърска музика

Edited by rodd1ck, 24 март 2012 - 16:18 .

[Jurisprudent]

[Jurisprudent]

[Roy]

Christopher von Deylen (едноличният композитор в проекта Schiller) има уникален усет за пропорция между chill out, dance и ambient. Малцина композитори на електронна музика създават толкова фино звучене.

[Jurisprudent]

violator, on 08 март 2012 - 16:04 , said:

Гледай ти каква работа. Zaz щяла изгрее в Зала 1 през май, а моя милост да не знае досега!

Предчувствах аз, че ще ни се срещнат пътищата с нея в скоро време!

Голяма работа е "зазката"
http://www.youtube.c...1&v=-F_9fgtEKYg

[rodd1ck]

Sleep Party People - We Were Drifting on a Sad Song(2012)

като че ли по-раздвижен и дори тежък от дебюта

[Jurisprudent]

http://www.youtube.c...n&v=JzZ-Mgi1My4

[Roy]

rodd1ck, on 10 април 2012 - 16:26 , said:

Sleep Party People - We Were Drifting on a Sad Song(2012)

като че ли по-раздвижен и дори тежък от дебюта

Обложката ми напомня за сюреалистичните видения на Наото Хатори, чието визуално изкуство, предполагам, би оценил високо. А музиката ме подсеща за едноличния френски проект M83. Албумът "Saturdays=Youth" е истински диамант. *препоръч*

***



"This music feels like two friends getting together after all the years.
The talk between the bass and the guitar is sheer genius.
A perfect rendition of rhythm and melody. And of both in beauty."

(из коментарите в YouTube за това изпълнение)

Edited by Rob Roy, 12 април 2012 - 16:38 .

[Roy]

Дъждовното време навън ме подсети за един от апостолите на фрий джаза - Ornette Coleman.



В момента слушам двойния му концертен албум "In All Languages" от 1987 година. На всеки един от двата диска има по един отделен концерт с различен поддържащ състав. Първият диск е с акустичен сет, а втория - с електрически. Именно вторият диск ме накара да се разпиша в темата - разкошен фънказиран фрий джаз. Чудесно е, че някои от песните биват изпълнени и в акустичен, и в електрически вариант. Страхотен албум.

Ornette Coleman & Prime Time - Biosphere
(за съжаление из "тубата" няма много изпълнения от този албум)

[rodd1ck]

Това е първото нещо, дето ме впечатли наистина, но то все още не е толкова фрий, колкото по-нататъшни пост-психеделични преживявания през годините. Иначе наскоро открих Derek Bailey, мъчи някакви китари къде по-успешно, но е труден за опознаване с множество колаборации. С Anthony Braxton ми допадна.
М83 ги знам от прослушвания в ютуб, ще им обърна повече внимание. Такова и подобно звучене са застъпени в съвсем различни жанрове последно време или чак сега ми прави впечатление.

[Roy]

^

Слушал ли си албума "Om" на John Coltrane? Това е половинчасова импровизация, вдъхновена от "Тибетската книга на мъртвите" (албумът започва и завършва с напеви от въпросната книга, един от припяващите от които е самият Coltrane), а според някои слухове и от ЛСД-то (спорен е въпроса дали музикантите не са били под въздействието на "киселината"). Според някои критици това е най-слабият му албум, но лично аз го считам за едно от най-гениалните произведения в музиката. Изключително въздействащ запис. Страхотни дуели между саксофоните и невероятно атмосферични партии на пианото. Ритъмът на ударните е мантричен и зловещ. Саксът на Trane в един момент хрипти подобно старец, а в друг пък наподобява бебешки плач. Този албум си е цяло преживяване.

***

Моето последно музикално откритие бе басистът Charnett Moffett. Виртуозен инструменталист с широко отворено съзнание за нови вдъхновения в изразяването с дебелите струни.

[rodd1ck]

Чух го, крайно си е. Подобно нещо няма и как да се хареса на критици, защото е импровизация, а не музиката, която да донесе подобни преживявания. Цялото нещо ми звучи съвсем логично и много интересно.
Най-добрата съпътстваща психеделична музика е може би гоа/псайтранс, не знам дали си слушал, но е малко трудно да се разбере в нормално състояние.

[Roy]

Творческият пик на Trane е в последните четири години от живота му. Борбата му с хероиновата зависимост, интересът му към източните религиозно-философски системи, както и приемането на исляма, са били изключителен катализатор и дразнител за творческата му натура. Високо ценя неговата артистична дързост. А концертните му изяви в този период са като спиритически сеанси, където човек забравя, че всъщност слуша музика.

Goa-та и psytrance-ът имат сходна честота на трептения с тази на мозъчните алфа вълни, които от своя страна са свързани с усещането за отпуснатост и отпочиване. Именно това сходство е причината точно тази музика да звучи релаксиращо. Харесва ми, макар да я слушам рядко и предимно като допълнителна съставка в нечия музика. Дали е най-добра за състоянията които визираш е спорно. Все пак имат отношение и индивидуални характеристики, както и моментни нагласи. Лично аз ценя най-високо разнообразието.

***



...но Trane има и по-нежна страна.

[Jurisprudent]

[Roy]

B.B. King - Live In Japan (1971)

Слънчевите дни от тази седмица ме провокираха да наблегна на музиката на B.B. King. Предпочитам ранните му албуми, но концертните му изпълнения също заслужават внимание, независимо от годината на изпълнение. B.B. King е от онези музиканти които на сцена подчертават най-ярко разликата между музика и Музика с главно М, заради своята страст и талант. В YouTube от този албум има само ето този инструментал, но бих препоръчал целия албум. "Live In Japan" е възможност да се чуе дяволски добър блус с едва доловим намек за джаз.

[Roy]

Jan Garbarek - The Picture

Честит международен ден на джаза!