И аз любопитствам относно блус страната на Хю Лори:
Само да отбележа, че аз може би съм от малцината, които са му фенове (като актьор), без да са фенове на "Др. Хаус" (не съм гледал дори една цяла серия). Някак си ми е трудно да го възприема в подобна светлина. За мен може би най-добрата си телевизионна роля прави в "Черното влечуго", където е просто велколепен (наред с всички в този сериал).
Понеже дълго отсъствах от форума, да отбележа мимоходом и две неща, които ми влязоха под кожата напоследък.
Едното не е абсолютно никаква изненада и съвсем логично новото отроче на
Kultur Shock -
Minisrty of Kultur ме хвърли в музикалния си зандан от раз. Гарнирано и с посещение на софийския им концерт, изживяването културно-шоково очаквано беше едно от пиковите събития този месец в личната ми музикална галактика. Безспорно това е един от най-добрите албуми на интернационалната шайка от Сиатъл, с най-яките китари въобще, и сериозно вплетен в безмилостна битка с бижуто от 2006 г. "We Came to Take Your Jobs Away" за челната позиция в моята Култур Шок класация. Както казва един мой приятел - тази група не се слуша, тя се изживява!
Другото впечатлително нещо пък е общо взето изненада за мен, защото не съм особено голям фен на
Б.Т.Р., но три години след излизането й, най-сетне се реших да чуя кавърмата им
"Дежа ву", главно заради сполучливия кавър на "Пак ще се прегърнем", който чух по време на Ловеч Парти Фест 2009 (ако не се лъжа). Е, грабна ме тоя албум като стой та гледай. Безкрайно изтъркани парчета (ако може това въобще да се каже в контекста на рок музиката) ми зазвучаха страхотно свежи и нови. Момчетата са барнали аранжиментите по доста интересен начин и почти не открих слабо място в тавата. Личните ми фаворити се очертаха въпросната песен на ФСБ (много любима и в оригинал), "ХХ век" и "Следи". Но слушам целия албум с удоволствие.