829 replies to this topic

[marillion]

duende, on Mar 29 2011, 21:37, said:

Така ми се иска за новия албум Pendragon да са потърсили вдъхновение в старото си творчество.

Надявах се с времето тази твоя носталгия да отмине и да "прогледнеш" за красотата на Believe и Pure. Уви, при теб отношението към групата е трайно изградено и явно нещата са непоправими в това отношение...

Честно да си призная, именно последните два албума на групата възвърнаха вярата ми в тях. За мен албумът The World ще си остане най-любим, може би защото беше първият, който чух на Пендис. През следващото десетилетие тази група буквално запълни огромната дупка в сърцето ми оставена от раздялата на Фиш с Мерилиън. По същото време се борих и с приемането на H, като новото лице на една от любимите си групи. Pendragon ми дадоха много в онзи период през 90-те, но истината е, че с твърде личната изповед на Ник, нарисувана в Out Of This World нещо се пречупи в мен. Този албум все още считам за най-слабия в историята на групата. Повторенията и най-вече автоцитатите в тази тава са действително прекалено много. Осъзнавам, че съм един от малцината фенове на Пендис, който не харесва Out Of This World, но това е положението...

Believe беше като нов лъч надежда. Покрай излизането на албума се запознах с Ник и групата. Може би разговорите "за живота, вселената и всичко останало" с Барет ми повлияха, но все още обожавам Believe и считам, че това е най-важния албум в историята на Pendragon. Важен е, защото въведе групата в ХХІ-ви век с един нов звук и различна, модерна визия. Pure продължи възходящата линия, а Скоти се оказа изключително попадение във всяко едно отношение!! Пожелавам ти в най-скоро време да имаш възможност да видиш Пендис на живо. От начина, по който Ник свири и пее новите неща, по всяка вероятност ще "прогледнеш" за значението на този нов етап в развитието на групата върху този необикновен човек...

Аз също чакам, предложиха ми mp3 рип на албума, но не желая да го слушам - имам нужда от физическото копие, физическа нужда...

Дотогава:

[Jurisprudent]

marillion, on Mar 29 2011, 22:44, said:

Ха, в момента именно него слушам.

marillion, on Mar 29 2011, 22:44, said:

огромната дупка в сърцето ми оставена от раздялата на Фиш с Мерилиън.

Аз след толкова години продължавам да не приемам Марилиън без Фиш. Просто не мога. Кривя си душата, но не мога да чуя песен на Марилиън без гласа и текстовете на Фиш. Ти, нормално, сигурно си го преживял, ама за мен ще минат още доста годинки дотогава. И, точно както каза ти, ама буквално, Пендрагон сега ми пълнят душата така както Марилиън и Фиш могат. И се готвя за концерти и на двете групи (музиканти де, в случая с Фиш) с тяхната музика.

[duende]

marillion, on Mar 29 2011, 22:44, said:

Надявах се с времето тази твоя носталгия да отмине и да "прогледнеш" за красотата на Believe и Pure. Уви, при теб отношението към групата е трайно изградено и явно нещата са непоправими в това отношение...

Чакай сега, ти къде видя да съм написал, че не харесвам Believe. Напротив - един от любимите ми албуми е.
Това е албумът, с който открих и заобичах Pendragon през 2005.

Още щом чух The wisdom of Solomon, Sou' by Sou'west (почит към Greg Lake) се влюбих до уши, а на At the edge of the world (към която често съм пускал линкове и тук) си пророних издайническа larme.
Да не говорим, че обожавам обложката му. Пропадащият (или реещ се, зависи от гледната точка) татуиран и досега се нарежда сред най-вдъхновяващите образи, върху които съм сложил взор в изобразителното изкуство.
Че на мен не ми стигат хвалебствията за този албум, а ти ме чакаш да "прогледна" за красотата му.
Чак след като се наситих да слушам на екс Believe посегнах към старите албуми, без да знам какво пиршество ме очаква там.
Пендрагон са особен казус в нео-прога, за разлика от всеобщите любимци Мерилиън (и Хогартилиън после)
Пендрагон или ги обожаваш, или не можеш да ги понасяш. Среден вариант, похаресване тук-там, "Не са лоши..." - при тях това не важи.
Или магията на Ник ти действа, или отсичаш, че "тоз не мож да пее" и толкоз.
Аз толкова завиждам на феновете, които са априори податливи на неговия чар, които тепърва ще открият групата. Спомням си колко окрилен бях тогава. Слушах само Pendragon по цял ден.

Но на въпроса:
Има една съществена разлика между "Believe" и "Pure", поне в моите очи:
Believe e разкошно късче модерен нео-прог, изпъстрен от откриването до залеза със силни, запомнящи се мелодии и идеи.
А Pure е пълна скука. Ама пълна! Изслушах го мъчително пет пъти от началото до края и не мога да отделя нито едно парче, което да ми въздейства като Wisdom of Sollomon, Sou', Two Roads да не говорим за Edge...

Не мога да ги слагам под общ знаменател, под етикета "новата посока", защото за мен не са близки. Pure не е стъпка в същата посока, той е празна стъпка.

Quote

че с твърде личната изповед на Ник, нарисувана в Out Of This World нещо се пречупи в мен. Този албум все още считам за най-слабия в историята на групата.

Ай ся глупости!

Quote

Осъзнавам, че съм един от малцината фенове на Пендис, който не харесва Out Of This World, но това е положението...

Като намеря още един фен на Pendragon освен теб, Брат Свил, Jurisprudent и мен, ще се съберем и ще си спретнем анкета (а може и един бридж)
Jurisprudent ще пише.

Айде още един осемдесетарски Б-сайд бисер:

Searching
Туй наистина е само за фенове.

[Jurisprudent]

duende, on Mar 30 2011, 00:42, said:

Пендрагон или ги обожаваш, или не можеш да ги понасяш. Среден вариант, похаресване тук-там, "Не са лоши..." - при тях това не важи.

Аз не виждам защо да е така. Лично мен ме грабнаха много наскоро и буквално веднага. Абсолютно веднага, без никаква информация за групата мигновено звука на тяхна песен ми се свърза с Марилиън, все едно чух началото на Misplaced Childhood или края на The Last Straw. После попрочетох за групата и съвсем я свързах с неопрога. Но не виждам защо да причинява такива противоположни мнения.

duende, on Mar 30 2011, 00:42, said:

Аз толкова завиждам на феновете, които са априори податливи на неговия чар, които тепърва ще открият групата. Спомням си колко окрилен бях тогава. Слушах само Pendragon по цял ден.

Мда, това е моето състояние в момента (последните дни-седмици)

duende, on Mar 30 2011, 00:42, said:

Като намеря още един фен на Pendragon освен теб, Брат Свил, Jurisprudent и мен, ще се съберем и ще си спретнем анкета (а може и един бридж)
Jurisprudent ще пише.

Ми ще пиша, щом казваш

От мен
Дяволски добро

Edited by Jurisprudent, 30 март 2011 - 00:06 .

[duende]

Jurisprudent, on Mar 30 2011, 01:04, said:

Аз не виждам защо да е така. Лично мен ме грабнаха много наскоро и буквално веднага. Абсолютно веднага, без никаква информация за групата мигновено звука на тяхна песен ми се свърза с Марилиън, все едно чух началото на Misplaced Childhood или края на The Last Straw. После попрочетох за групата и съвсем я свързах с неопрога. Но не виждам защо да причинява такива противоположни мнения.

С това само потвърждаваш моята теза.

Quote

Мда, това е моето състояние в момента (последните дни-седмици)

Ми освен да кажа, че искрено се радвам за теб.
Поздрав с една много специална песен, родена за тези часове на нощта, в които най-добре се слуша музика и се работи редом до чаша Black Bush.
За първи път я чух пак така, преди близо шест години, беше към два през нощта и се бях окопал в един превод и в една бутилка.
И в момента, в който започна това:

Got a bitter little cocktail of our weaknesses and faults
And we trampled it in the mud till it was emotional pulp

забравих за превода (но не и за бутилката).

[Jurisprudent]

duende, on Mar 30 2011, 00:37, said:

С това само потвърждаваш моята теза.

Сега се усетих, че съм написал нещата объркано. Последното изречение е важното - защо групата ще поляризира по този начин, просто не виждам причини. Ама то може и да има, пък аз да не ги виждам. Та затова изразих това мнение.

duende, on Mar 30 2011, 00:37, said:

тези часове на нощта, в които най-добре се слуша музика и се работи редом до чаша Black Bush.

Иначе 2АМ я знам, да. Дълбоката нощ е наи-доброто време. A въпросът за нощта ме препраща към това произведение от лично любимия ми албум на групата. Но за тези късни часове аз обикновено избирам джаз и фюжън

[duende]

Quote

Но за тези късни часове аз обикновено избирам джаз и фюжън

E, щом си рекъл:
клик

[Jurisprudent]

Т'ва е положението:

[man on a mission]

Много приятно акустично албумче, пълно с класики на Winger и някои нови неща.Албумът е продуциран от самият Alan Parsons.И направо се разтапям на ей това бижу...


... и продължавам с

Новият албум на лидерът на легендите Hanoi Rocks.Слушайки го си мечтая за плаж, бира и море.Страхотно настроение искри от него и просто някак си тавата промъква слънцето в тази мрачна утрин.Освен това, в последната песен от Sensory Overdrive вокали удря безсмъртният Леми Килмистър.Албумът се препоръчва на всички, които искат да се усмихнат

[PrinceAlvian]

Satyr, on Mar 29 2011, 22:36, said:

Продължавам със същата песен на Epica
Добре че беше този концерт, за да установя че досегашната ми практика да си пускам парчета от YouTube е била звукоосакатяваща
От там саундът излиза само на две от колоните, но сега през Уинампа с петте все едно Симонка ми пее от другия край на стаята

Добре, че има хора като теб, Уиплеш и Явор да пускате готина музика, че ми се додрайфа от цялото "прог" "съвършенство", което кипи в тази тема

По темата -надъхвам се с Fiction на Дарк Транкуилити, чакайки с нетърпение концерта им в София

Edited by PrinceAlvian, 30 март 2011 - 08:38 .

[Svil]

PrinceAlvian, on Mar 30 2011, 09:34, said:

Добре, че има хора като теб, Уиплеш и Явор да пускате готина музика, че ми се додрайфа от цялото "прог" "съвършенство", което кипи в тази тема

Ами ходи драйфай, кво ни занимаваш със себе си. Тук всеки си споделя какво слуша и какво му е на душата. Това, че някой си е пуснал нещо теб по никакъв начин не те задължава да си пуснеш същото.

По темата:



Symphony X - Damnation game - още едно прог съвършенство

[Jurisprudent]

че ми се додрайфа от цялото "прог" "съвършенство", което кипи в тази тема

[/quote]

Ми ето ти едно не-"прог" съвършенство. Което няма да направи "прог"-ът по-малко съвършен.



Down - "A Bustle in your hedgerow"

Edited by Jurisprudent, 30 март 2011 - 08:54 .

[Javor]

Amon Amarth - Surtur Rising

[Agent Orange]

Judas Priest - British Steel (1980)

После продължавам с Defenders of the Faith (1984)

[PrinceAlvian]

[quote name='Svil' date='Mar 30 2011, 09:47 ' post='78853']
Ами ходи драйфай, кво ни занимаваш със себе си. Тук всеки си споделя какво слуша и какво му е на душата. Това, че някой си е пуснал нещо теб по никакъв начин не те задължава да си пуснеш същото.

Не знам защо ти точно ревна като за световно, при положение, че не си най-върлия прог-фен тук..
Коментарът ми беше по-скоро ироничен..Но гузен негонен бяга

Отделно е въпросът, че в тази тема харесвам кратки, отсечени постове като на гореспоменатите Явор и Уиплеш с картинка на албума и "роги" под него, а не словоблудства кой с кого от "прог" величията си е пил кафето, докато е музицирал поредния си "шедьовър"..

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против прогресива, просто не мога да го разбера като стил и да вникна в него, сигурно трябва да поостарея с около 10тина години..

Сори за офтопика, а по темата- тук продължава да бучи Дарк Транкуилити..



P.S. Мерси на Явор за инфото как да си сложа снимка на албумчето

Edited by PrinceAlvian, 30 март 2011 - 11:08 .

[Svil]

Аз пък не мога да разбера, защо всеки новодошъл се чувства длъжен да анализира, квалифицира и т.н. Кога пък успя да ме разбереш на какво съм фен, че анализи ми правиш. Що първо не се поогледате и опознаете ситуацията и да пробвате да се впишете в нея, вместо да ми влизате с рогата напред.
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш.

[Javor]

Абе прав е човекът, че напоследък има бум на прогресивните мнения във форума

Аз продължавам с по-простичката музика



PrinceAlvian, картинка в мнението се слага като използваш "Вмъкни изображение" от менюто докато пишеш мнение. Излиза ти едно прозорче да копираш адреса на картинката и напред. Приема само конкретни адреси (завършващи на jpg, png и други подобни картинчести разширения), а не някакви динамични. И картинката не бива да е по-голяма от 400х400 пиксела, според правилата на форума.

Edited by Javor, 30 март 2011 - 10:38 .

[Jurisprudent]

Mи ето нещо различно (да не би пък да е прекалено различно )



RHCP - Blood Sugar Sex Magik

[incarnate]

duende, on Mar 30 2011, 00:42, said:

.....
Пендрагон или ги обожаваш, или не можеш да ги понасяш. Среден вариант, похаресване тук-там, "Не са лоши..." - при тях това не важи.

За мен важи. Аз съм около средния вариант. Харесвам някои неща – Pure определено ми харесва, както и отчасти по-старите неща – за мен The Window of Life е по-специален, защото чрез него се запознах с тази група. Така или иначе не приемам толкова лично музиката им като вас – например Cоncerto Maximo е чудесен концерт, но Ник Барет не е моя идеал за фронтмен – тези приклякания с китарата малко ме дразнят. Въпреки това признавам, че концертът ми въздейства силно. Представям си визуализацията на фенството като примерно 5 етажна сграда – на първия етаж са тези, които не понасят музиката на групата, а на петия е колегата marillion и другите отдадени фенове на Pendragon (може би карето за бридж , с най-добри чувства). Аз съм някъде на третия етаж. Ако трябва обаче да съм откровен именно писанията на феновете във форума ме подтикнаха преди няколко години да отделя повече време и внимание на музиката на групата и (ако ползвам горната образност) ме качиха с един етаж нагоре.

Надявам се Passion да ме качи на четвъртия етаж.

По темата: (понеже сме на прог вълна)
Beardfish - Mamoth

[Velvet Thorns]

duende, on Mar 30 2011, 00:42, said:

Пендрагон или ги обожаваш, или не можеш да ги понасяш. Среден вариант, похаресване тук-там, "Не са лоши..." - при тях това не важи.

или никога не си ги слушал (като мене)
(но сега цъкнах и аз тук - там, за да си попълня общата култура баш кат за 4.20 се оказа ( dа уточня, че цъкнах на No Quarter )
иначе преди тва се надъхвах със супер яките Death Metal парчета на Dark Incognito от Плевен - чували ли сте ги?

сега след като понацъках, смятам вече, че по-неудачно комбиниране на групи в едно мнение не може да има