@king_of_dreams, да не пиша нов пост.
Намесвам се само за да дам своите пет стотинки по една част от въпроса - от къде на къде аз нямам право да искам добри условия за концерта и да бъда просто благодарна, че ще гледам любимата ми група, ако ще да е в задух, пот и кал? Родена съм доста преди 90-та, ако това променя нещо, но никога не съм разбирала тази носталгия по "времето, когато нещата ставаха трудно". То любимата си група и на касетки с преписан текст можеш да я слушаш, ама защо, след като не живееш вече в 91-ва в свят, в който световното информационно море тепърва започва да струи, а през 2011, когато имаш възможност да се равняваш със света (а промоутърите направо не ти дават избор, като чета). След като организаторите и мениджърите си калкулират високи цени на билета, за да компенсират разходите по издаването на албума, защото не могат да свикнат с идеята, че нищо не е вечно и империята на музикалния бизнес такава, каквото е била до сега, няма да остане същата, тоест, щом подхождат към мероприятието изцяло като бизнес начинание (каквото си е), защо аз да подхождам към него като екзалтиран поклонник на божеството (в случая - любимата група), захвърлил всичко земно в името на великото изкуство, безчувствен към лошите условия и дори откровени унижения?
Ако искаш нещо да се подобри, нямаш избор, освен да заявиш позицията си. Това не е мрънкане.
[/quote]
Нормално е да се изискват добри условия от организаторите, нищо лошо няма в това, но не мога да разбера какво толкова искате - сауна и спа ли, трон с възглавничка ли.....? Концерт като концерт - отиваш, гледаш и си тръгваш. На повечето концерти ,на които съм присъствал в БГ , всичко си е било в рамките на нормалното. Да не би на Запад да са ми сервирали ягоди с шампанско плюс масаж от две знойни мацки. Отпред си е търпана с пого, отзад по-спокойно, единствената съществена разлика може би е във вентилацията и акустиката на залите и то това не зависи от промоутъра или организатора на мероприятието,ами от този,които стопанисва залата и чиято собственост е тя. От това ,което си написала ми се струва,че музиката за теб въобще не означава това, което и за мен. Защо питаш? Ами директно ти отговарям - от огромна любов и преклон пред това велико изкуство, без което не мога и един ден. Спомням си как карах през едни преспи и виелици и ледове в продължение на 16 часа и то само в едната посока, за да видя Канзас например. По твоята логика трябваше да си седя у дома на жежко пред каминката примерно и да гледам някое тяхно ДВД на мекото и удобно кресло. И последно относно "времето,когато нещата ставаха трудно" , което ми се струва, че ти някак си не си усетила пълноценно

В това време си проличаваше кой е истински фен на музиката и кой не. За нищо на света не бих заменил тази сплотеност и романтика ( гимназията беше като един голям музикален магазин, в който всички обменяхме албуми един с друг ) .Едно е да дръпнеш на веднъж всичките албуми на Rush на mp3 от някой торент сайт, друго е да ги търсиш и събираш с месеци и години. Няма как да се обясни...