630 replies to this topic

[Rebel]

Димо, on Nov 17 2008, 01:43, said:

"Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли.

В началото ми се стори прекалено наивна. Навлизайки все по-дълбоко в прекрасността на новия свят обаче, привидно наивните идеи, взеха все повече да ме плашат и да ме карат да се замислям.
Стряскаща книга, определено.

За мен това е най-добрата антиутопия, която съм чела и не на последно място заради идиотското чувство, което на моменти поражда, а именно, че животът наистина може да е доста по-лесен, ако се живее по техния начин. Хич не е наивна тази книга, нашето общество малко или много е тръгнало натам с развитието на науката и технологиите, въпрос на време е
Една любопитна подробност за феновете на Мейдън, "Brave new world" е албум точно по тази книга Песeн по нея имат и Tiamat, а за прогресарите да кажа, че могат да си погледнат текста на "Goodbye Blue Sky" на Floyd

Edited by Rebel, 21 ноември 2008 - 18:29 .

[georid]

duende, on Nov 21 2008, 17:51, said:

Тамън щях да поствам същото!

Независимо кой какви чувства изпитва към Клаптън, книжката е много интересна - особено за тези, които се интересуват от летописа на белия блус и на класическия рок. Този човек се е срещал с всички. И за всеки срещнат има по някаква историйка. В момента съм на глава "Cream" и как Клаптън посрещнал на сцената едно негърче, представено му малко преди това от Час Чандлър. Хендрикс излязъл уж да поджемят и им разказал играта. Клаптън започнал да се измъчва с въпроса "Кой сега е No1?"

[Димо]

Rebel, on Nov 21 2008, 18:25, said:

За мен това е най-добрата антиутопия, която съм чела и не на последно място заради идиотското чувство, което на моменти поражда, а именно, че животът наистина може да е доста по-лесен, ако се живее по техния начин. Хич не е наивна тази книга, нашето общество малко или много е тръгнало натам с развитието на науката и технологиите, въпрос на време е
Една любопитна подробност за феновете на Мейдън, "Brave new world" е албум точно по тази книга Песeн по нея имат и Tiamat, а за прогресарите да кажа, че могат да си погледнат текста на "Goodbye Blue Sky" на Floyd

Тъй, тъй... право думаш. Светът все повече се приближава към нея.
Казах, че в началото ми се стори наивна, щото за разлика от '84, липсва онази подтискаща атмосфера. Всички са по детски глуповати, друсат се, слушат синтетична музика и прочее. Нещо много по-плашещо за мен от света описан от Оруел. Да. Защото изглежда по-лесно, изглежда постижимо, изглежда се случва...

edit: В книгата има и доволно количество Шекспир за по-романтичните натури... айде, стига със спойла

Edited by Димо, 21 ноември 2008 - 19:07 .

[fantucho_]

"Фермата на животните" на Оруел.

Ей, покрай вас се зарибих по антиутопиите и то много здраво. И все още стоя на върха на айсберга и не съм разгледал какво има под водата.

"Фермата на животните" я изядох с кориците. Страхотна!

Като коментар бих цитирал Roger Waters:

Big man, pig man, ha ha charade you are

[Kristin]

"Изгубеният рай" на Милтън.

Просто велико...

[foreigner]

На мен Brave New World ми попадна в оригинал преди няколко години, когато още не знаех що е то антиутопия, беше ми assignment по английски и трябваше да чета по две глави на седмица. Естествено я изчетох за около два дни, единственото ми преизпълнено домашно в живота Невероятна книга Сега, в общ форумен дух, ще си я препрочета

[Rebel]

Kristin, on Nov 21 2008, 23:05, said:

"Изгубеният рай" на Милтън.

Просто велико...

Ха - съратник! На мен тази книга ми е най-любимата, никоя друга не можа да я измести от сърцето ми

[Svil]

Rebel, on Nov 23 2008, 15:16, said:

Ха - съратник! На мен тази книга ми е най-любимата, никоя друга не можа да я измести от сърцето ми

А аз за свой голям срам, не съм я чел още...

[duende]

georid, on Nov 21 2008, 18:30, said:

Тамън щях да поствам същото!

Независимо кой какви чувства изпитва към Клаптън, книжката е много интересна - особено за тези, които се интересуват от летописа на белия блус и на класическия рок. Този човек се е срещал с всички. И за всеки срещнат има по някаква историйка. В момента съм на глава "Cream" и как Клаптън посрещнал на сцената едно негърче, представено му малко преди това от Час Чандлър. Хендрикс излязъл уж да поджемят и им разказал играта. Клаптън започнал да се измъчва с въпроса "Кой сега е No1?"

Мен ме разтърси пасажа (разказвам по памет):

Седя си аз немил недраг (Аз= Клептън от първо лице) на летището, трябваше да ходя накъде, където не искам. Изведнъж - срещу мен Джон (Ленън б. пр.) в бял костюм.

"Какво - вика ми - ще правиш довечера?
"Нищо" - отвръщам аз.

"Тогава защо не дойдеш с мен и Пластик ОНО бенд, да посвирим един джем в Онтарио, Канада, тази вечер, сега." - предложи той.

"Ми хайде" - казах аз.

Седнахме в самолета и Джон и момчетата се заеха да поджемят, да порепетират там, между седалките. Аз също се присъединих. Никой от останалите пасажери не се възпротиви. Все пак - това бе Джон Ленън и свиреше в самолета.
Йоко седеше мълчаливо в ъгъла и не говореше с никого."


Блажени времена.

[Rebel]

Димо, on Nov 21 2008, 18:37, said:

edit: В книгата има и доволно количество Шекспир за по-романтичните натури... айде, стига със спойла

А да - има Шекспир, самото заглавие всъщност е цитат от "Бурята" на Шекспир, изобщо Шекспир е символът на Стария свят, на изгубеното, може много да се говори за тази книга, много добра!!!

[Kristin]

Rebel, on Nov 24 2008, 13:35, said:

..."Бурята" на Шекспир...

Това го гледах като представление в театъра - едно от най-добрите, които някога съм гледала, бих казала... а иначе Шекспир го недолюбвам... Май само аз.

В момента чета Жан Пол Сартър - Погнусата
Очаквах друг тип четиво, но... е сносно, всъщност поглъща, увлича...

[little'circle]

Kristin, on Nov 25 2008, 09:44, said:

Това го гледах като представление в театъра - едно от най-добрите, които някога съм гледала, бих казала... а иначе Шекспир го недолюбвам... Май само аз.

Само ти на куков ден Но затова пък има прекрасни неща вдъхновени от него

@ fantucho_ Анти/дистопиите се важно стъпало в развитието на мислещите ембриони като нас Много, много хубаво, ще ми е интересно да разбера какво най-много ще те впечатли.

По темата все пак - Стайнбековата вълна ме е подгонила и се оказа, че ще трябва и "най-зрелия" му роман да прочета. "На изток от рая" е много по-тежък от това, което харесах у Стайнбек и има много повече Америка в него. Хареса ми, със сигурност, но наистина предпочитам Док и мишките, например.

[foreigner]

little'circle, on Nov 27 2008, 21:31, said:

"На изток от рая" е много по-тежък от това, което харесах у Стайнбек и има много повече Америка в него. Хареса ми, със сигурност, но наистина предпочитам Док и мишките, например.

Няма как да не се съглася повече. Огромен фен съм на творчеството му, но това е частта от него, която не харесвам. Идва ми прекалено много като Брулени Хълмове, така и не успях да се насиля да я харесам...

[Svil]

На мен пък "На Изток От Рая" не ми беше тежка, по-скоро към края позагубих интерес. Иначе се чете леко

[little'circle]

Svil, on Nov 28 2008, 09:46, said:

На мен пък "На Изток От Рая" не ми беше тежка, по-скоро към края позагубих интерес. Иначе се чете леко

Да, не тежка за четене, а тегава за следене и въобще... истините, които се опитва да изкаже са доста сурово изложени, сякаш за да се каже изрично, че това е една мноооого зряла творба.

@ foreigner Брулени Хълмове! Има го това, има го

Edited by little'circle, 28 ноември 2008 - 12:04 .

[Kristin]

little'circle, on Nov 27 2008, 21:31, said:

"На изток от рая" е много по-тежък от това, което харесах у Стайнбек ...

Тази книга съм я чела само адаптирана (заради навлизането ми в английския тогава...), но съвсем скоро ще я чета ей така цялата. Много ми хареса тогава, надявам се и сега. За разлика от Мишките и хората. Там стигнах горе-долу до половината и повече не успях (трябва да се има предвид, че я четох на компютър, което е едно от нещата, които наистина мразя). Скоро го подхващам с нови сили.
А дотогава трябва да мине през няколко планини от книги. В момента съм на:

Керуак - По пътя

[little'circle]

Брей. Аз Мишките много много ги харесвам - тежки, но простички. Теб какво те спря да ги довършиш?

[Kristin]

little'circle, on Nov 28 2008, 21:58, said:

Брей. Аз Мишките много много ги харесвам - тежки, но простички. Теб какво те спря да ги довършиш?

Може би наистина ми омръзна екрана. Трябва да я намеря на книжно (живичка книга, друго си е!).

[Димо]

"Пилето" на Уилям Уортън

Реших последните три глави да ги чета някъде високо, далеч от гравитацията, и се качих на Рахат тепе в Пловдив. Намерих си една удобна скала, отворих си бирата и се зачетох. Неделната утрин в града на Филип бе повече от подтискаща. Мързелива мъгла се стелеше над хора и къщи. Високите блокове на Изгрев и комините изпълваха хоризонта. Сякаш нищо нямаше отвъд тях. На птиците май изобщо не им пукаше. Често се случваше наблизо да прелети някой гълъб, майсторски изпълняващ от сложни по-сложни акробатични номера или пък дребно врабче да се провира между дървета и храсти. Над панаира видях и два гларуса гиганти, които аристократично се рееха из въздуха без дори да размахат криле. Бяха се оставили на въздушните течения и с всеки нов кръг се издигаха все по-високо и по-високо.

Май нищо не казах за книгата. Хубава книга е. Радвам се, че успя да ме намери...

[Kristin]

Албер Камю - Чужденецът Е, тия екзистенциалисти просто ме разбиват! Почитател съм! Невероятен почитател съм, просто вече нямам думи!!!

Сега за отдих от вживяването ми - Възможно най-пълният пътеводител на галактическия стопаджия Еми тей де, ние стопаджиите трябва да се подкрепяме...