630 replies to this topic

[fantucho_]

foreigner, on Oct 14 2008, 22:15, said:

Аз ще го кажа в по-прав текст: литературните анализи са пълно безумие. Глупост. Идиотщина. Схващаш

Да знаеш само колко пъти съм си навличал гнева на учителите по литература като съм им го казвал това...

[Димо]

Jimmy Pop, on Sep 28 2008, 19:00, said:

"Армагедон в ретроспекция", издание 2008, която представлява подбрани от сина му непобликувани разкази, въртящи се основно около темите за мира и войната. Та взех си въпросната книга и току-що я завърших. Препоръчвам на всички фенове на Вонегът да прочетат дванадесетте разказа в нея, които бих казал никак не са типични писания на Вонегът, което ги прави по своему уникални.

Хубава книжка е. Най-много ми хареса разказа за стареца и момчето, които живееха в руините на Дрезден.

Quote

'84 се чете на един дъх...

84-та на Оруел е далеч по-достъпна от "Ние" на Замятин, да речем. Достъпна за четене, но не и за възприемане. Не бих я препоръчал на никой. Нека сам открие пътя си към нея или по-добре никога не го открива...

По темата: Започнах преди време един сборник на Виктор Пасков, озаглавен "Алелуя". Мудно ми върви четенето, не толкова заради стила на Пасков, просто все по-малко време ми остава от работа и учене.

[Jimmy Pop]

Димо, on Oct 15 2008, 12:08, said:

Хубава книжка е. Най-много ми хареса разказа за стареца и момчето, които живееха в руините на Дрезден.

Да, този беше готин и много истински (както и останалите). Освен него най-много ме впечатлиха последните три, особено "Бюрото на коменданта". И "Велик ден" също беше много идеен, за армията, която няма врагове.

[little'circle]

Аз днес си привърших "Улица Консервна" и "За мишките и хората" в едно мило компактно томче. Той винаги ме е натоварвал по един такъв... индиректен начин. И все пак продължавам да си го чета. Чак ми подскочи сърчицето, когато и се счупи врата на онази женица...

[MartinOwaR]

little'circle, on Oct 15 2008, 15:01, said:

Аз днес си привърших "Улица Консервна" ...

А "Благодатният четвъртък"? При мен двете са в едно книжле!

[little'circle]

MartinOwaR, on Oct 15 2008, 17:17, said:

А "Благодатният четвъртък"? При мен двете са в едно книжле!

Знам, знам Очевидно само моето издание (е, библиотечното) НЕ комбинира Улицата с продължението и... СЛедващият път като се качва Вихрен ще ми дадеш Четвъртък-а

[MartinOwaR]

А ти ще ми дадеш Чандлър Но да не чакаме Вихрен или следващото градинско парти за края на годината, ще се разберем с неагресивния мързел за по-скорошни културни срещи.

[fantucho_]

Преди секунди свърших с `84 на Оруел и сега съм в едно такова много замислено настоение. Страхотна книга! Не знам доколко съм я осъзнал, а и за в бъдеще, когато затъпявам ще си мисля върху нея, но просто усещам едно вътрешно удовлетворение, както първия път, когато слушах Флойд.

[little'circle]

MartinOwaR, on Oct 16 2008, 11:58, said:

А ти ще ми дадеш Чандлър Но да не чакаме Вихрен или следващото градинско парти за края на годината, ще се разберем с неагресивния мързел за по-скорошни културни срещи.

Само да те предупредя, моят плешив човек като чете това Чандлърово произведение, не остана кой знае колко очарован... ама то детето в него никога не си е отивало, та да се радва на спомените за едно детство Ще.

[little'circle]

fantucho_, on Oct 17 2008, 22:00, said:

Преди секунди свърших с `84 на Оруел и сега съм в едно такова много замислено настоение. Страхотна книга! Не знам доколко съм я осъзнал, а и за в бъдеще, когато затъпявам ще си мисля върху нея, но просто усещам едно вътрешно удовлетворение, както първия път, когато слушах Флойд.

Олеле... ако си удовлетворен след 1984 си потенциално опасен за обществото

[MartinOwaR]

little'circle, on Oct 18 2008, 22:55, said:

Само да те предупредя, моят плешив човек като чете това Чандлърово произведение, не остана кой знае колко очарован... ама то детето в него никога не си е отивало, та да се радва на спомените за едно детство

Днес го сварих да го дочита в Спорко, след това отказа всякакви животарщини, затвори се в себе си и отпраши в противоположна посока. А описанието ти за него сякаш важи и за мен, плаша се

[little'circle]

MartinOwaR, on Oct 19 2008, 03:22, said:

Днес го сварих да го дочита в Спорко, след това отказа всякакви животарщини, затвори се в себе си и отпраши в противоположна посока. А описанието ти за него сякаш важи и за мен, плаша се

Ем, какво да ти кажа, на западния фронт нищо ново
Да пркъсна за малко чата - привършвам Рагтайм... Силна, пряма книжка.

[fantucho_]

little'circle, on Oct 18 2008, 23:01, said:

Олеле... ако си удовлетворен след 1984 си потенциално опасен за обществото

В смисъл се радвам, че я прочетох след като минах през ходения по 101 пъти до книжарницата, връщане на книгата, чакане отговор от издателството, чакане в библиотеките и пр.
В такъв смисъл го казах.

[Digger]

Истината за Металика - интересно ми беше да открия отговорите на въпроси, които не съм търсил, за разлика от тези, на които наистина съм се надавял да намеря отговорите.

[Svil]

Започнах Човекоядците от Кумаон. Авторът Джим Корбет е професионален ловец и увлекателно разказва за преследването и убиването на тигри човекоядци в Индия.
Ето тук малко повече инфо за книгата. Реших малко да сменя амплоато дето ме е обзело последните месец и да оставя фентъзито настрани за известно време

[Rebel]

Svil, on Nov 8 2008, 11:10, said:

Започнах Човекоядците от Кумаон. Авторът Джим Корбет е професионален ловец и увлекателно разказва за преследването и убиването на тигри човекоядци в Индия.
Ето тук малко повече инфо за книгата. Реших малко да сменя амплоато дето ме е обзело последните месец и да оставя фентъзито настрани за известно време

Ей, много интересна книга, аз я четох преди години още, много увлекателно е написана и най-вече с уважение и възхищение към дивата природа.

[Нещото което вие в нощта]

"Пяната на дните" от Борис Виан. Определено мога да кажа, че това е една от книгите, които са ме развълнували най-много. И понеже съм неспособен да опиша въздействието й, ще цитирам мнението на напълно непознатият за мен Джим Крусоу:

"Пяната на дните" е безподобен роман ­ чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.

Edited by Нещото което вие в нощта, 14 ноември 2008 - 23:44 .

[little'circle]

Нещото което вие в нощта, on Nov 14 2008, 23:43, said:

"Пяната на дните" от Борис Виан. Определено мога да кажа, че това е една от книгите, които са ме развълнували най-много. И понеже съм неспособен да опиша въздействието й, ще цитирам мнението на напълно непознатият за мен Джим Крусоу:

"Пяната на дните" е безподобен роман ­ чувствен, невинен и сладостен, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена.

Да четеш Борис Виан е опасно занимание...

[Pinky]

"Die Leiden des jungen Werthers"

a.k.a.

"Страданията на младия Вертер"

на Гьоте.

Най-силното произведение, което съм чела... И най-човешкото.

[Димо]

"Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли.

В началото ми се стори прекалено наивна. Навлизайки все по-дълбоко в прекрасността на новия свят обаче, привидно наивните идеи, взеха все повече да ме плашат и да ме карат да се замислям.
Стряскаща книга, определено.