630 replies to this topic

[man on a mission]

Билбо бегинс - отново. а бе тва си е класиката за бягство от реалността.Толкин рулирга

[foreigner]

Pinky, on Aug 17 2008, 17:19, said:

О, определено ! Тука вкъщи имаме, да не кажа всичко, ама една много прилична камара само с Удхаус Друго исках да те питам - ходих до Пингвините да си търся книгите му в оригинал, но уви! - нямаше. Дори дилърът ми за книги 2ра ръка нищо не можа да ми каже... Издавани ли са в Б-я на английски изобщо, и ако да - откъде мога да си ги намеря ? В краен случай ще искам колет от УК за Коледа

Честно казано, Удхаус е последният автор, когото ще започна да чета на английски, затова не знам Мога само да ти дам заглавията на тези две книги на английски: Something Fresh и задължителната-Leave it to Psmth. Двете книги са първите две, писани за Бландингс. А иначе всеки, докоснал се веднъж до магията му (блах, че изтъркано!), понатрупва камари негово творчество, неизбежно е

[Hard rock fan]

foreigner, on Jul 2 2008, 21:14, said:

Джеръм Джеръм-Трима на бумел

за справка с гениалността на тази книга, извадка от заглавието на първа глава:
"Екипаж със завиден апетит.-Опасността да се отплава, когато вятърът е откъм сушата.-Невъзможността да се отплава, когато вятърът е откъм морето"
просто не разбирам защо хората четат някакви малоумни вицове вместо да четат Джеръм Джеръм и Удхаус

Точно вчера си я препрочитах, любима книжка

Наградих се с малко Джеръм, след "Вашингтон, окръг Колумбия" на Гор Видал, която най-накрая, след множество опити, дочетох докрая (но се чудя що ли ми трябваше).

[fantucho_]

"Зеленият Път" на Стивън Кинг. Сега трябва да изгледам и филм и да направя съпоставка между двете.
Иначе сега съм подхванал "Професионален дизайн в рекламата", но си нямам и представа дали ще я дочета.

[foreigner]

Джеръм Джеръм-Другите и Моя Милост

Купих си я преди повече от половин година и чак сега й дойде времето, сякаш съм я пазела специално за изпитите септември Но се разочаровах...Книгата е страхотна, но сега съм в настроение за нещо безкрайно смешно, докато в нея преобладаваха лилавите философски моменти, особено в края. Те са чудесни разбира се, но не за това ми настроение. Май трябваше да си препрочета Нюйоркски гении на Удхаус... Имаше обаче една глава (трета, ако не се лъжа), на която почти се задуших от смях, беше нещо невероятно!!! Ето една малка бледа извадка как се пише описание на изгрев...

"Небето пред мен вече беше зарево от великолепие. Надрасках няколко реда, оприличавайки разпръснатите облаци на невести, поруменяващи при идването на жениха. Всичко щеше да е наред, ако след малко те не бяха почнали да позеленяват: този цвят не изглеждаше подходящ за една невеста" Цялата глава е в такъв дух като накрая "напрежението" така се нагнетява, че ти е невъзможно да продължиш да четеш и после цял ден си се хилиш като идиот сам на себе си

[Svil]

Чета последната (засега) книга от поредицата за Мрачния елф, на Р.А. Салваторе - Саблено море. По-добра от предишната, чете се отново на един дъх. Доволен съм. Чака ме втора част на Сарантийска мозайка.

[fantucho_]

"Дим над водата" на Дейв Томпсън - страхотно написана биография на Пърпъл! Наистина ми хареса много и с удоволствия я изядох (заедно с кориците) за минимално време.

[Jimmy Pop]

Тази седмица бях решил да си купя нещо на Кърт Вонегът и по-конкретно се бях спрял на "Фарс, или никога повече самота", но се оказа, че всички негови книги в Пингвините са изчерпани, с изключение на последния му роман и една интересна книжка, "Армагедон в ретроспекция", издание 2008, която представлява подбрани от сина му непобликувани разкази, въртящи се основно около темите за мира и войната. Та взех си въпросната книга и току-що я завърших. Препоръчвам на всички фенове на Вонегът да прочетат дванадесетте разказа в нея, които бих казал никак не са типични писания на Вонегът, което ги прави по своему уникални. Почти (дори съвсем, с много малки изключения) липсва типичният сарказъм и черен хумор, познати от романите и разказите му. Текстовете (отново с малки изключения, все пак има доза научна фантастика, но само щипка) са покъртително реалистични и задълбочени, изключително човешки, но все така увлекателни. В по-голямата си част събитията се въртят около Втората световна война, която както знаем самият Вонегът е преживял лично, и това много добре си личи в редовете на тази книга, и която война е разгледана от множество гледни точки, включително и от анти-американската. Събитията в отделните разкази обаче скачат както в далечното минало (рицарските времена), така и в бъдещето (средата на нашия век, времена на глобален мир). Единственото нещо в книгата, което напомня за така познатия стил на Вонегът, е поместената в началото негова реч, изнесена пред университет в Индианаполис през миналата година, малко преди смъртта му. Покъртителна реч!

[Ясмина]

коя ти е любимата книга на Вонегът?...аз досега нямам такава негова, странно, но не намирам общото помежду ни засега. от малкото, което съм чела, де. и все си мисля, че в мен е вината. сигурно не съм попаднала на точното нещо мое в неговата "поезия" на живота. та затова разпитвам.

[Jimmy Pop]

Ясмина, on Sep 29 2008, 20:31, said:

коя ти е любимата книга на Вонегът?...аз досега нямам такава негова, странно, но не намирам общото помежду ни засега. от малкото, което съм чела, де. и все си мисля, че в мен е вината. сигурно не съм попаднала на точното нещо мое в неговата "поезия" на живота. та затова разпитвам.

Отвержен фен съм му откакто прочетох първата негова книга, която попадна в ръцете ми, по-скоро случайно - "Кланица 5" - това до момента е и любимата ми Вонегътщина, но трябва да се застраховам, че и аз не съм чел много от творбите му все още. Първият ми сблъсък с него, още по-неволен, беше благодарение на канала Холмарк, където още като ученик хванах случайно екранизации по разкази от сборника му с такива "Маймунарникът". Направиха ми огромно впечатление, идеите в тях бяха много нестандартни, поне за мен тогава. Мисля, че е нормално не всички да възприемат Вонегът, стилът му е много особен, за да се вникне напълно в това, което иска да каже и внуши, може би трябва да имаш малко по-особено чувство за хумор, като моето. Шантаво. И не винаги изпълнено с логика. Може би и светоусещане. Не знам как точно да го обясня, но като чета негово произведение съвсем лесно мога да си представя, че даден пасаж бих го написал и аз по този или много подобен начин. Харесва ми как умело смесва смешното с тъжното, фантастиката с реалността, все едно те винаги са били едно неразривно цяло. И зад всяка шега се крие тъжната истина, и всеки мрачен момент завършва с насмешка.

Не знам какво си чела и какво би ти допаднало, но ако не си пробвала още гореспоменатата моя любимка, това е абсолютно задалжително, независимо дали ще ти харесав последствие или не. Ако вече си... не знам, продължавай да търсиш "твоето" или карай към следващия автор.

[Ice-9]

Ясмина, on Sep 29 2008, 20:31, said:

коя ти е любимата книга на Вонегът?...аз досега нямам такава негова, странно, но не намирам общото помежду ни засега. от малкото, което съм чела, де. и все си мисля, че в мен е вината. сигурно не съм попаднала на точното нещо мое в неговата "поезия" на живота. та затова разпитвам.

Любимият ми автор. Искрено стискам палци да го харесаш. Великолепен, разкошен... жалко, че си отиде.

Котешка люлка?

[Ясмина]

прочела съм досега три негови книги:

"Бог да ви поживи, мистър Роузуотър", "Фарс или никога вече самота" и "Сирените от Титан".
не помня нищичко от тях обаче.
може би ще се пробвам и с вашите предложения, благодаря

[Jimmy Pop]

Ясмина, on Sep 30 2008, 09:24, said:

може би ще се пробвам и с вашите предложения, благодаря

Ако това се случи, ще се радвам на някакви кратки впечатления.

[Xristo666]

Abschied von Bob: Am Ende der Nacht - нещо не ми хареса много

Иначе в момента чета Стивън Кинг "Живата факла" супер книга

[Pinky]

Я! Тука за Вонегът сте се залафили Открих го едва тази пролет, първата му книга, която прочетох, и разбира се, ме разтърси, беше Фарса. Онемях. И лятото свърших Точния Мерник. И пак онемях По-нататъка ще се снабдя с още негови творби, но просто ми омръзва да чета няколко произведения на един и същи автор едно след друго. И те така

[fantucho_]

Хора, имам едно запитване към вас. Четох няколко разказа на Джеръм Селинджър и ми харесаха страшно много, някак си се чувствах вътрешно удовлетворен, макар че ми бяха странни като действие и завършек. Поинтирисувах се каква са идеите, които Селинджър вмъква в разказите си, попитах г-жата ми по литература да ми кажа няколко думи за него, при което тя ми отвърна, че съм бил още малък, за да го разбера. Предполагам, че го е казала с добри чувства, но аз по принцип много се мотивирам от подобен тип изказвания и се опитвам да вникна в нещата, та ми се щаше да ми подадете по едно рамо. Или евентуално дайте линк към някой сайт, от който мога да прочета нещо смислено, а не общи приказки.
Мерси предварително.

Иначе по темата:
Книжлето, което съм подхванал сега е 1984 на Оруел. Днес най-накрая си взех книгата от библиотеката, тъй като изданието, което си купих се оказа с липсващи страници. Целият тираж излезна калпав, та хората от книжарницата ми върнаха парите и аз отидох да си я взема от библиотеката, разбира се. Макар и по принцип да не обичам библиотеките, ама това е друга тема...

[Pinky]

fantucho_, on Oct 14 2008, 19:50, said:

Хора, имам едно запитване към вас. Четох няколко разказа на Джеръм Селинджър и ми харесаха страшно много, някак си се чувствах вътрешно удовлетворен, макар че ми бяха странни като действие и завършек. Поинтирисувах се каква са идеите, които Селинджър вмъква в разказите си...

Човече, в момента говориш за любимия ми автор. Какво да ти кажа... Селинджър си е Селинджър, с много малко излезли на бял свят творби, интересна личност. Трябва ли ти повече ?! Даже и това не ти трябва. Не зная аз малък ли си или не, това няма особено значение. Важно е какво има на горния етаж
Относно идеите мисля... Мисля, че там трябва да се справиш сам - външна литература, анализи и пр. лайна, не вярвам, че биха имали очаквания информативен ефект. Ако не ти влиза сега - изчакай. След няколко години пробвай пак - ако и тогава не стане, може би Джеръм просто не е твоят автор


Ааа 1984 ... Късмет, друже ! :x

Edited by Pinky, 14 октомври 2008 - 20:42 .

[fantucho_]

Pinky, on Oct 14 2008, 21:41, said:

Човече, в момента говориш за любимия ми автор. Какво да ти кажа... Селинджър си е Селинджър, с много малко излезли на бял свят творби, интересна личност. Трябва ли ти повече ?! Даже и това не ти трябва. Не зная аз малък ли си или не, това няма особено значение. Важно е какво има на горния етаж
Относно идеите мисля... Мисля, че там трябва да се справиш сам - външна литература, анализи и пр. лайна, не вярвам, че биха имали очаквания информативен ефект. Ако не ти влиза сега - изчакай. След няколко години пробвай пак - ако и тогава не стане, може би Джеръм просто не е твоят автор
Ааа 1984 ... Късмет, друже ! :x

Никога не съм харесвал анализирането и дисекциите на литературни творби . Винаги са ми изглеждали мъчна работа, търсене тип "под вола теле". За това ще прочета нещата, които има, пък ще мисля над разказите му и пр.
Иначе за 1984 вече съм на втората част и честно казано книгата ме впечатли страшно много. Казваха ми, че е трудна за четене, но поне при мен тръгна много гладко и ми стана интересна от началото.

[Pinky]

'84 се чете на един дъх... Но все пак късмет

[foreigner]

Аз ще го кажа в по-прав текст: литературните анализи са пълно безумие. Глупост. Идиотщина. Схващаш
1984- дано ти хареса
Селинджър-знаеш ли, просто прочети нещата му, те говорят достатъчно сами по себе си.

онтопик: преди няколко дни завърших Аз, Роботът на Азимов. Върховна!!!

едит: подкрепям Пинки-1984 увлича много. Аз я прочетох за два дни на английски-няма да ти е проблем

Edited by foreigner, 14 октомври 2008 - 21:18 .