630 replies to this topic

[kiroborea]

цар плъх

[Нещото което вие в нощта]

kiroborea, on Mar 27 2008, 22:51, said:

цар плъх

Това е една от Книгите.

[Pinky]

която се каня от пам ти века да чета

[foreigner]

"Още разкази с неочакван край" от любимия Роалд Дал...Много добри, а "Ултразвук" е направо невероятен!!! За някакъв човек, който се чуди дали в ултразвуците, които са недоловими за човешкото ухо, не се крие най-прекрасната музика, затова построява машина, с която да може да ги чува...

А колкото до Ъкридж на Удхаус-там така типичния за автора тънък британски хумор е "изгубен в превода" до такава степен, че се мъчих с книгата цяла седмица!

[Pinky]

Удхаус в кофти превод е екзекуция на цялата творба. Професионалисти трябва да я вършат тази работа, но за жалост често преводите възлагат на некадърници, които в крайна сметка, разбира се ако не си запознат с творчеството на даден автор, могат да те откажат от него. А най-добре е в оригинал, ама става сложно вече

[foreigner]

Pinky, on Apr 7 2008, 15:19, said:

Удхаус в кофти превод е екзекуция на цялата творба. Професионалисти трябва да я вършат тази работа, но за жалост често преводите възлагат на некадърници, които в крайна сметка, разбира се ако не си запознат с творчеството на даден автор, могат да те откажат от него. А най-добре е в оригинал, ама става сложно вече

В началото и средата на 90-те преводите на Удхаусовото творчество се правеха изключително само от Жечка Георгиева, блестяща преводачка, която сега е ограничила тези си занимания за сметка на шефското си място в издателство Колибри...
Колкото до оригиналите-обичам да чета в оригинал каквото ми попадне(стига да е на английски или немски де ), само не и Удхаус. Него го чета, когато ми е гадно, депресирано, самотно, разтревожено, разочаровано, болно,...и в тези си състояния хич не ми се занимава да се боря с разни метафори и словосъчетания...

[Pinky]

Ем не съм особено запозната с преводачите честно казано. Удхаус не мога да чета, когато съм в дълбока депресия - тогава се четат тежки книги, които, разбира се, ме вкарват още по-навътер в трипа. Удхаус, за мен де, е за време когато навън вали проливен дъжд, а аз съм си вкъщи на топло и уютно, в саркастично настроение и съм решил да се посмеея на човешката ограниченост. И те така..Книгите в оригинал определено са си тежко занимание; произведение на немски ще прочета в момента, в който реша, че не заслужавам да живея - ще ме извиняваш, но това е един от най-гнусните езици И го уча... А за немската поезия нямам думи Аз в оригинал само английски мога да чета, и пак виждам зор с някои творби. Пътеводителят на Адамс, колкото и голямо удоволствие да ми доставя, си е истинско изпитание ! От доста време я мъча тая тухла, трябваше първо на бг да я прочета

[Rebel]

Pinky, on Apr 8 2008, 15:25, said:

произведение на немски ще прочета в момента, в който реша, че не заслужавам да живея - ще ме извиняваш, но това е един от най-гнусните езици И го уча... А за немската поезия нямам думи

Това може да го каже само човек, който не е достатъчно запознат!

[foreigner]

Pinky, on Apr 8 2008, 15:25, said:

Ем не съм особено запозната с преводачите честно казано. Удхаус не мога да чета, когато съм в дълбока депресия - тогава се четат тежки книги, които, разбира се, ме вкарват още по-навътер в трипа. Удхаус, за мен де, е за време когато навън вали проливен дъжд, а аз съм си вкъщи на топло и уютно, в саркастично настроение и съм решил да се посмеея на човешката ограниченост. И те така..Книгите в оригинал определено са си тежко занимание; произведение на немски ще прочета в момента, в който реша, че не заслужавам да живея - ще ме извиняваш, но това е един от най-гнусните езици И го уча... А за немската поезия нямам думи Аз в оригинал само английски мога да чета, и пак виждам зор с някои творби. Пътеводителят на Адамс, колкото и голямо удоволствие да ми доставя, си е истинско изпитание ! От доста време я мъча тая тухла, трябваше първо на бг да я прочета

хе хе, когато съм в депресия, ме оправят само Флойд, но не и тежки книги, те са ми за друго време...а иначе най обичам да си боледувам кротко вкъщи с книжка на Удхаус или Джеръм Джеръм...
а защо учиш немски, щом не ти харесва? или поради липса на друга алтернатива като мен? ще подкрепя rebel-немският е много красив, трябва само да вникнеш...аз лично много си го обичам...

[Pinky]

Ем що... щот ме почнаха баш от началото. Уча английски от първи клас, но си го обичам, и то много. В пети клас ми влезе втори чужд немски X_x Влязох в езикова гимназия с английски и немски и те така...Трябваше втория да е френски, ама замина вече Малко офтопик го подкарахме обаче
Та ще кажа нещичко и по темата, за да не ни оунат, че в момента не съм си изневерила на навика да чета по няколко книги наведнъж и съм се захванала със Хари Потър последната част(която е много добра бтв),малко съм позарязала Сбогом на оръжията на Хемингуей, ама ще я довърша скоро, Поща на Буковски и от доста време си дъвча разказите на Селинджър - след като прочета 1 имам нужда от 15-20 дни пауза докато започна следващия А, да, и Цар Плъх започнах, но реших сериозно да го чета след като свърша поне 2 от гореизброениете, а май това няма да е след много време. Все ме сърбят ръцете да го прелистя, но ще издържа !

[Digger]

Тъмната кула на Стивън Кинг - на един дъх - завладя ме!

И сега се чудя какво да подхвана...

[Джуджето_GIMLY]

Хайнц Гудериан - Внимание, танкове! Спомени на войника
задължителна книга за всички интересуващи се от история, военно дело и най-вече Втората световна война
Мисля, че името на автора говори само за себе си

[Pinky]

"Фермата на животните" на Дж.Оруел (на мен ми звучи по-добре "Животинската ферма" пък )
След едно голяяямо чакане успях да си я намеря, след още едно ама по-малко чакане пристигна, и чак днес я довърших, защото поради необясними причини беше попаднала под дивана... и те така, колкото и препятствия да имаше, най-после я свърших

[marillion]

Pinky, on Apr 30 2008, 13:01, said:

"Фермата на животните" на Дж.Оруел (на мен ми звучи по-добре "Животинската ферма" пък )
След едно голяяямо чакане успях да си я намеря, след още едно ама по-малко чакане пристигна, и чак днес я довърших, защото поради необясними причини беше попаднала под дивана... и те така, колкото и препятствия да имаше, най-после я свърших

И сега предполагам слушаш "Енимълс" на Флойд, но въпросът е дали го чуваш по различен начин?

[Нещото което вие в нощта]

marillion, on Apr 30 2008, 13:48, said:

И сега предполагам слушаш "Енимълс" на Флойд, но въпросът е дали го чуваш по различен начин?

А може би слуша грайндкор, където вероятно цялото това грухтене е интерпретация на "Добитък английски".

Edited by Нещото което вие в нощта, 30 април 2008 - 18:54 .

[Pinky]

Енимълс си го чувам по същия начин - по моя си начин. Може едното да е вдъхновено от другото, но и книгата, и албума поотделно са си завършено цяло. Е разбира се, сега като го слушам си се присещам за някои неща от произведението на Оруел ама като цяло не бих казала, че го чувам по по-различен начин

Нещото което вие в нощта, грайнд кор слушам само когато ме принудят - демек по сбирки. Не бих си пуснала вкъщи Иначе тфа с "Добитък английски" X_x

Edited by Pinky, 30 април 2008 - 23:28 .

[Digger]

Нещото което вие в нощта, on Apr 30 2008, 19:54, said:

А може би слуша грайндкор, където вероятно цялото това грухтене е интерпретация на "Добитък английски".

Е, хайде сега, кво пък ви пречи грайнд кора. Това е един много благ и техничен стил. Просто си нямате представа колко е яко да изкъртиш съседите под звуците на тази музика.

[Pinky]

Съседите можеш да ги изкъртиш и под звуците на хубава музика, разбира се, ако имаш хайфайска или просто яко дънеща свирка

[Нещото което вие в нощта]

Борис Виан - Заблудени Мацки

Доста свежа книжка. По принцип не съм фен на подобен стил литература, но Виан е много добър.

[foreigner]

Digger, on May 2 2008, 00:35, said:

Е, хайде сега, кво пък ви пречи грайнд кора. Това е един много благ и техничен стил. Просто си нямате представа колко е яко да изкъртиш съседите под звуците на тази музика.

Аз моите ги лекувам с Mayhem

онтопик:
Александър Беляев-Главата на професор Доуел

Книга, която исках да прочета още от малка, много ме привличаше идеята за поддържане на човешка глава след смъртта на тялото