
Първата книга, която прочетох беше "Самите богове" на Азимов. Харесва ми, защото сюжетът е интересен - такъв, какъвт Азимов умее да плете. От физика нищо не разбирам (или почти нищо), но научно-фантастичният елемент на намирането на химичен елемент, "подхвърлен" от паралелна вселена е страхотен. Другото, което обичам в олкскул фантастиката е нещо, което наричам "сърцатост" или ангажираност на писателите с етични проблеми.
След това най-сетне прочетох "Танатонавтите" на Вербер. Интересна е, а авторът е направил титаничен research на много религиозни доктрини и митологии за смъртта. Текстовете-цитати (препратки) ми бяха толкова интересни, колкото и сюжетът. Удовлетворението ми на ловец-на-ирония също беше начесано
