47 replies to this topic

[Кико]

Cesare Borgia, on Aug 25 2010, 10:56, said:

Към робуващия на дипломи "колега": ако не ви свърта, то нека започваме! Но, ако обичате, нека бъде с повече философстване, повече смехории, по-задълбочен субективизъм, по-малко ревност, инак става... хм... по колегиалному правно-интерсубективно, сиреч тъпо... По други музикални места хората може би се делим строго на музиканти и не-музиканти, но не и в интернет-форумите за музика. И няма как да е чудно, че в един претенциозно озаглавен форум, напр. "Форум на българските музиканти", атмосферата ше бъде задушлива, зловонна - каквато реално си е. И нека не пренасяме тази атмосфера тук.

Ревюто Ви е хубаво, но сте прекалили.Това казвам.
Просто (поне за мен) едно ревю, трябва да бъде до някаква степен обективен прочит или по-скоро анализ на албума.
Когато се впускате в подробности, детайли, често се стига до много спорни заключения и противоречиви твърдения.
Предполагам, ще се съгласите с мен, че фрази като "еди-кое си показва, че Мейдън нямат усет за преход", са доста смели
и имам право да не се съглася с Вас.
Мисълта ми е, че когато в такова ревю се натрапят твърде детайлни и задълбочени лични предпочитания и виждания, ревюто не бива вече ревю,
а споделяне на личните вкусове, което го има в задачата на пишещия, но не така натрапчиво.
Нищо лично нямам към Вас и пак казвам, че написаното от Вас е хубаво, просто е твърде противоречиво и мисля, че такива компетентни анализи за групи като Мейдън не трябва просто да се правят. Това са хора, които от 30 години са на върха на метъл музиката и някак не върви аз ,или Вие, или който и да е друг, да им прави разрез на музикалните способности и принципи.

Нямам предвид, дали пишещият е музикант или не. Просто не мисля, че такива коментари, написани дори и от преподавател в Консерватория, имат място в музикално ревю.
Мое мнение, не искам да го натрапвам.

Edited by Кико, 25 август 2010 - 11:25 .

[Joey]

Албумът ми харесва! Точка!

Най-важното според е развитието, което показват Мейдън. Тавата е доста прогресивна и определено не е тъпчене на едно място. С изключение на интрото и баналната El Dorado, бих нарекъл всички останали песни шедьовър. Всяка песен има нужда от неколкократно прослушване за да се разкрие пълнато и великолепие. Честно казано, ако не бях прочел великолепното ревю на Адриан Лазаровски за албума след първото слушане щях да да го захвърля.

За съжаление гласа на Брус Дикинсън леко е отслабнал и загубил мощта, която имаше във високите тонове.

Единственото, което остава сега е да чуем отново Мейдън на живо и мисля, че това ще се случи догодина.

Лична оценка 8/10.

Edited by Joey, 25 август 2010 - 11:33 .

[Cesare Borgia]

Към Кико. - Сега вече Ви разбрах. Благодаря. Значи, че съм постигнал целта си... Всичко това: навлизането в детайли, злоупотребата с терминология, парадоксалността, привидният апломб и натрапване на субективизъм, полемичният тон, лековатото подхождане, заиграването с авторитети и колоси, псевдокомпетентността, размиването на жанра (ревю) и дори на темата (темата е просто повод!), контрастите, интимниченето, говоренето ангро, прекаляването и пр. - са средство, подход, поза, стилистика (или поне опит, експеримент за такава): за да се получи хубаво, т. е. за да звучи хубаво, интригуващо. На всяка цена, дори и на цената на безсмислие и себеоткриване за психоаналитични атаки (за суета, самовлюбеност, комплексарщина, самота, скука, графомания и пр.). Защо? Ами тъкмо от яд към всяко "трябва"; а по силата на самия яд - и към всяко "защо". Накратко: това е моята - възбудена от новия албум на Мейдън - емоционалност, която напираше да се сподели. Ето го мотива на моя текст - искреност на позата... Понеже емоционалността не винаги е праволинейна, първосигнална и отприщена и не винаги може да се изрази в едно непосредствено "супер" или едно "мани го" (някои, ах, са с дълбока и сложна душевност)... И все пак: сам по себе си (разделен спрямо източника на емоция) емоционалният изказ си остава "как" - повърхност, - нежели "какво", та реших да го дегизирам в псевдоанализ (за да "стои", без да се - по подобие на пренапоена торта - разтлее). Възхищавам се на умението си да се оправдавам!... Но Вие показахте, че сте добър психолог - и разбирате всичко това... Не случайно моят текст се мъдри тук, във форума, а не на почетното, официалното място: където с право стои текстът (ревюто) на Maldoror. И нима не предлагам алтернатива, нещо като underground-ревю? Тъй както унил клоун от беден частен цирк е алтернатива на тържествената осанка на драматичен сценичен актьор от трупата на Народния театър.

Edited by Cesare Borgia, 25 август 2010 - 14:03 .

[whiplash159]

Първо да уточня, че на мен "A Matter of Life and Death" не ми допада. Там ми липсваха ярките Мейсънски песни и мелодии. Когато излезе преди четири години се опитах да го харесам и го въртях доста. До един момент когато вече реших, че от подобно насилване няма смисъл. И сега ако някой ме накара да му изтананикам някое парче от този албум няма да се присетя за нито едно, a пак казвам: не е като да не съм го слушал.

Тръгвам от тук, за да е ясно каква е по принцип позицията ми към подобен похват на композиране на "Девиците" - с дългите песни, осезаемите прог-рок-влияния и експериментите. Не съм против тях - имало ги е предишни дискове на Steve Harris и компания, но най-често това се реализираше в отделни песни докато последните два албума са изградени изцяло от такива композиции. Да вземем за пример прехода към настоящата ера на британците - "Dance of Death" - страхотен албум, в който 80% от песните притежаваха индивидуалност, която на мен ми липсва в иначе монолитния (като цялостно звучене) "A Matter of Life and Death".

Но темата беше за "The Final Frontier"... Та след разочарованието ми от AMoLaD за новият албум съм "на кантар" като положителните впечатления по-скоро надделяват. Ясно е, че Maiden вече няма за къде бързат, нито пък имат да доказват нещо на някого. От тази гледна точка липсата на бързи, ударни и синтезирани парчета е обоснована и именно тяхната отсъствие ми липсва в "The Final Frontier" защото те бяха едно от нещата, заради които се влюбих в групата. За сметка на това отново се дава път на по-изморените (или поне аз така ги усещам) и разточителни песни, в които влиянията от Rush и Jethro Tull заемат централно място. Разликата спрямо диска от 2006 г. я чувам най-вече в по-доброто обмисляне на композициите и повече отделено внимание към цялостното им звучене и структуриране. Тук излишните елементи в парчетата са малко, но някои пасажи ми идват твърде дълги. И съм напълно съгласен с всички преди мен, които споменаха, че албумът се открива след повечко слушания. Защото и на мен ми тряваха 3+ извъртания на "The Final Frontier" преди да успея да разслоя отделните пластове и да намеря онази Maiden-ска красота, която не бях сигурен дали ще успея да открия след "A Matter of Life and Death".

Що се отнася до конктрени парчета веднага бих отделил като любими "Coming Home", "Starblind", "The Talisman" и "When the Wild Wind Blows". "El Dorado" откровено ме дразни. "Mother Of Mercy" и "The Man Who Would Be King" са песни, без които албумът би могъл преспокойно да мине, като към средата на втората винаги започвам да си гледам часовника да видя дали свършва скоро. Интрото определено ми харесва защото го намирам за алтернативно и въпреки това (по някакъв изкривен начин) запазило Maiden-ското звучене. Едноименното парче е най-типичната песен за "Девиците" и куплетната мелодия и вокалите на Брус веднага дефинират в съзнанието ми чий албум слушам в момента. Началните рифове на "The Alchemist" (и "Coming Home", между впрочем) изключително много напомнят като подход "Ария", но песента ми е малко... абе имам чувството, че съм я слушал и преди. "Isle of Avalon" е интересен експеримент, чийто прог залитания от един момент насетне ми идват нагорно, но пък притежава изключително плътна, загадъчна атмосфера, което я прави ценна.

Като крайна оценка (но с уговорката, че става въпрос за скалата, която самите Iron Maiden са изградили за критерий с албуми като "Powerslave", "Seventh Son..." и "The Number of the Beast") бих сложил на албума:

6,5 / 10

[Joey]

whiplash159, on Aug 25 2010, 13:39, said:

Първо да уточня, че на мен "A Matter of Life and Death" не ми допада. Там ми липсваха ярките Мейсънски песни и мелодии. Когато излезе преди четири години се опитах да го харесам и го въртях доста. До един момент когато вече реших, че от подобно насилване няма смисъл. И сега ако някой ме накара да му изтананикам някое парче от този албум няма да се присетя за нито едно, a пак казвам: не е като да не съм го слушал.

Тръгвам от тук, за да е ясно каква е по принцип позицията ми към подобен похват на композиране на "Девиците" - с дългите песни, осезаемите прог-рок-влияния и експериментите. Не съм против тях - имало ги е предишни дискове на Steve Harris и компания, но най-често това се реализираше в отделни песни докато последните два албума са изградени изцяло от такива композиции. Да вземем за пример прехода към настоящата ера на британците - "Dance of Death" - страхотен албум, в който 80% от песните притежаваха индивидуалност, която на мен ми липсва в иначе монолитния (като цялостно звучене) "A Matter of Life and Death".

Но темата беше за "The Final Frontier"... Та след разочарованието ми от AMoLaD за новият албум съм "на кантар" като положителните впечатления по-скоро надделяват. Ясно е, че Maiden вече няма за къде бързат, нито пък имат да доказват нещо на някого. От тази гледна точка липсата на бързи, ударни и синтезирани парчета е обоснована и именно тяхната отсъствие ми липсва в "The Final Frontier" защото те бяха едно от нещата, заради които се влюбих в групата. За сметка на това отново се дава път на по-изморените (или поне аз така ги усещам) и разточителни песни, в които влиянията от Rush и Jetro Tull заемат централно място. Разликата спрямо диска от 2006 г. я чувам най-вече в по-доброто обмисляне на композициите и повече отделено внимание към цялостното им звучене и структуриране. Тук излишните елементи в парчетата са малко, но някои пасажи ми идват твърде дълги. И съм напълно съгласен с всички преди мен, които споменаха, че албума се открива след повечко слушания. Защото и на мен ми тряваха 3+ извъртания на "The Final Frontier" преди да успея да разслоя отделните пластове и да намеря онази Maiden-ска красота, която не бях сигурен дали ще успея да открия след "A Matter of Life and Death".

Що се отнася до конктрени парчета веднага бих отделил като любими "Coming Home", "Starblind", "The Talisman" и "When the Wild Wind Blows". "El Dorado" откровено ме дразни. "Mother Of Mercy" и "The Man Who Would Be King" са песни, без които албумът би могъл преспокойно да мине, като към средата на втората винаги започвам да си гледам часовника да видя дали свършва скоро. Интрото определено ми харесва защото го намирам за алтернативно и въпреки това (по някакъв изкривен начин) запазило Maiden-ското звучене. Едноименното парче е най-типичната песен за "Девиците" и куплетната мелодия и вокалите на Брус веднага дефинират в съзнанието ми чий албум слушам в момента. Началните рифове на "The Alchemist" (и "Coming Home", между впрочем) изключително много напомнят като подход "Ария", но песента ми е малко... абе имам чувството, че съм я слушал и преди. "Isle of Avalon" е интересен експеримент, чийто прог залитания от един момент насетне ми идват нагорно, но пък притежава изключително плътна, загадъчна атмосфера, което я прави ценна.

Като крайна оценка (но с уговорката, че става въпрос за скалата, която самите Iron Maiden са изградили за критерий с албуми като "Powerslave", "Seventh Son..." и "The Number of the Beast") бих сложил на албума:

6,5 / 10

А ето, че получихме и второ ревю на албума. Cheers!!!

А относно A Matter of Life and Death това е един от малкото албуми, който тотално не ми допадат, но в него има две песни, който ме карат да настръхвам всеки път когато ги чуя. А именно The Reincarnation of Benjamin Breed и Brighter than A Thousand Suns. Тези композиции заедно с No more lies, според мен са съвременните класики на Maiden.

[violator]

Понеже някои по-горе приреваха, че ревютата им идвали твърде дълги и сложни, смятам да напиша най-краткото ревю за "The Final Frontier" изобщо. А именно:

С все по-голямо нетърпение очаквам Bruce Dickinson да възобнови соловата си кариера.

Оценка: не/се/чете

[Cesare Borgia]

"С все по-голямо нетърпение очаквам Bruce Dickinson да възобнови соловата си кариера" (Violator).

Дикинсън - обезсърчен от резултата - да напусне случайно (от наша позиция) Мейдън ли? Да, това би било едно навременно разрешение (каденца) за настоящото деликатно положение на Мейдън: ако не искат да продължават само в нашите (за нас, които обичаме групата) очаквания да живеят. Но пък да заживееш в спомените - то нима е някаква по-реална алтернатива? Та Мейдън са велика група и - щат или не щат - все ще приключат в спомените!... Докато съумяват да подклаждат очакванията ни (и - респ. - Дикинсън да пее в Мейдън), има за нас (които обичаме групата) смисъл Мейдън да продължават да съществуват (и - респ. - Дикинсън да пее в Мейдън). Но доколко това има смисъл за Дикинсън ('щото е очевидно, че от гл. т. съществуването на Мейдън смисълът е голям!) е проблем на самия Дикинсън, не на Violator. А соловата кариера на Дикинсън и смисълът, който тя някому носи, е отделна тема, т. е. тема, която не засяга необходимо албума "The Final Frontier": видиш ли, "понеже албумът не ми допада, искам Дикинсън да възобнови соловата си кариера", или Дикинсън, или Мейдън. (И не случайно подчертах по-горе думата.) Ами ако се получи "нито Мейдън, нито Дикинсън"? Т. е. за Violator албумът като че ли е един подходящо случил се повод да изкаже относно соловия Дикинсън исконните си предпочитания (спрямо Мейдън). Или още по- (за нас, които обичаме и групата, и Дикинсън) лошо: Violator да злорадства, предвкусвайки възможността и Мейдън, и Дикинсън да приключат. Или още по-лошо (но вече за самия Violator): опасение, щото да не би Мейдън да са сътворили конкурентен (по сложност и чувственост) на запазените за пишман-жанра "прогресив-метъл" групи албум. Нетърпение, очакване, опасение, възможност - ето думите, които витаят около "The Final Frontier". Тръпка има! И бъдеще има. "За новия албум на Мейдън: очакваме новия албум на Мейдън", казвам накратко в своето ревю. (Закачам се.)

Edited by Cesare Borgia, 25 август 2010 - 15:23 .

[Кико]

Към Cesare Borgia. Ревюто Ви е повече от интригуващо, има интересни разсъждения, които не се четат навсякъде, за което безспорно получавате червена точка. Просто някои разсъждения са противоречиви. Това разбира се е хубаво, макар че не съм съгласен докрай с казаното от Вас.
Хубаво е,че албумът се приема повече от добре сред булшинството от хора.

Оглави класацията в UK, което се случва за пръв път от Fear Of The Dark насам. Така TFF става четвъртият албум на Мейдън ,дебютирал под номер 1.

На върха е в още няколко европейски държави: Австрия,Швеция,Норвегия,Финландия ,както и в Австралия.

Edited by Кико, 25 август 2010 - 14:42 .

[Cesare Borgia]

Кико, on Aug 25 2010, 15:41, said:

булшинството от хора

Някой сноб би навярно рекъл "бул-шит-ството от хора". (Закачам се.)

Edited by Cesare Borgia, 25 август 2010 - 15:47 .

[eXasis]

Ей, голямо философстване и превземки. Не си личи на какво отгоре и защо? За нищо... После само събираме сума ти нелепи бисери. Албумът е добър/не става и две-три изречения, какви са тия романи - оставете това на хората, които имат талант да пишат и се занимават с тази професия. Нали сме Метъли, слушайте си жици и се кефете, какво е това мърморене? Cesare, не е нужно да разказвате за личния Ви живот и да използвате/съставяте нови супермегадуми в съвсем различна дискусия.

[Cesare Borgia]

На мен ми е нужно (да разкривам шибания си личен живот) - по този начин набирам самочувствие. Колебая се за албума, не ми достига самочувствие да заявя (както ти отривисто заявяваш, че не ставам) "става" или "не става", тънка е някак тази работа тук (с албума, не с мен)... Та погледни на нас, метълите, и откъм практическата страна на нещата: не всички сме без талант (например тъкмо и само към философстване, а философстването затова е философстване: защото е отгоре на нищо, но пък слага капак на всичко: ето, нали си гмуркач за бисери, аз съм хващач за думата)... Просто съм в настроение, нищо повече: чист и самороден талант. А модераторското тяло и собственикът биха го отредили за spam... Какво толкова трудно за отличаване (и нравоучаване) има? И какво на един достоен (че и с главна буква) метъл би му попречило да казва "струни" вместо "жици"?... Апропо, иди в темата за новия албум на Accept - там съм си взел бележка: отворил съм я с две-три къси изречения. Там е лесно. Там съм категоричен... Та подходът (един херменевтичен подход) не иде от принципа, а от албума.

Сега сериозно: да, избълвах един куп нелепости, вкл. злополучното "ревю", срамувам се от себе си и очаквам те да бъдат изтрити. Рядко влизам тук, но като вляза, осирам всичко. Съжалявам (се). Моите извинения! Чао.

Edited by Cesare Borgia, 25 август 2010 - 17:02 .

[Joey]

Cesare Borgia, on Aug 25 2010, 17:26, said:

На мен ми е нужно (да разкривам шибания си личен живот) - по този начин набирам самочувствие. Колебая се за албума, не ми достига самочувствие да заявя (както ти отривисто заявяваш, че не ставам) "става" или "не става", тънка е някак тази работа тук (с албума, не с мен)... Та погледни на нас, метълите, и откъм практическата страна на нещата: не всички сме без талант (например тъкмо и само към философстване, а философстването затова е философстване: защото е отгоре на нищо, но пък слага капак на всичко: ето, нали си гмуркач за бисери, аз съм хващач за думата)... Просто съм в настроение, нищо повече: чист и самороден талант. А модераторското тяло и собственикът биха го отредили за spam... Какво толкова трудно за отличаване (и нравоучаване) има? И какво на един достоен (че и с главна буква) метъл би му попречило да казва "струни" вместо "жици"?... Апропо, иди в темата за новия албум на Accept - там съм си взел бележка: отворил съм я с две-три къси изречения. Там е лесно. Там съм категоричен... Та подходът (един херменевтичен подход) не иде от принципа, а от албума.

Сега сериозно: да, избълвах един куп нелепости, вкл. злополучното "ревю", срамувам се от себе си и очаквам те да бъдат изтрити. Рядко влизам тук, но като вляза, осирам всичко. Съжалявам (се). Моите извинения! Чао.

Превземаш се като ученичка, а си личи че си умен човек. Давай го по спокойно!!

[Сторма]

И аз като Течо намирам албума за много слаб и разочароващ, за съжаление...

[Dart Marty Rocks!!!]

Албумът си е супер, просто е много нестандартен и в доста случаи не-мейдънски, затова доста хора не го приемат...

[jugulator]

Да изкажа и аз кратко мнение:

Албумът за мен е перфектен във всяко отношение. Нова крачка напред за бандата. Харесват ми всички песни до една. Откровено не разбирам защо в почи всички бг ревюта авторите твърдят, че El Dorado била много слаба и най-слабата в албума и т.н. Парчето е страхотно, гедах няколко клипчета от изпълнения на живо, звучи още по-яко.
Не забелязвам нито изчерпване, нито каквото и да е от подобен род. Като цяло, Maiden ме изненадаха приятно за пореден път. Албумът е класа над предния и ще заеме достойно място в дискографията. За мен лично е най-добрият след завръщането на Дикинсън.
Накратко - Maiden са велики !

Edited by jugulator, 30 август 2010 - 14:00 .

[Bafe Djafe]

Svil, on Aug 24 2010, 08:46, said:

Тази сутрин чух Елдорадо по ЗиРок, цялата. Предни пъти само я засичах от тук-от там. Положението е трагично. Страх ме е да си помисля, колко ли е зле останалата част от албума.

Ами чуй го бре, Киро! Пък ако толкова те е страх - недей мисли, показвай мускули...

[Svil]

Bafe Djafe, on Aug 31 2010, 03:27, said:

Ами чуй го бре, Киро! Пък ако толкова те е страх - недей мисли, показвай мускули...

Ще го чуя, дръпнах си го, да видим, днес ако остане ред ще мине през плеъра.

[Stavrogin]

За мен групата Iron Maiden е приключила с креативността някъде през 1986-1988, оттам насетне всичко е инерция, напън и "шлифоване"! А специално в песента Eldorado вокалът на Брус дразни крайно!

[Satyr]

Приключи и нашата анкета:

[Svil]

След първо слушане мога да кажа: много неубедителен албум. Определено можеше и без него, нищо нямаше да загубим. Втората половина е по-добра. В началото песните са направо трагични и сякаш само за запълване на бройката са сложени. Ще го чуя още 1-2 пъти ако съм в подходящо настроение, но се съмнявам да ме грабне дотолкова, че да ми стане настолен.