Какво е новото което получаваме от "Бащицата"? Изключвайки почти напълно промененият му състав Scream ни поднася един нов Ozzy Osbourne.Това е тава която не може (и не би трябвало) да се сравнява с нито едно минало произведение на легандата и най-вече с откровенната издънка наречена Black Rain.Напълно в противоречие с ревюто на сайта смятам че Scream е най-мелодичният албум на бившият фронтмен на Black Sabbath от Ozzmozis.Дали е най-тежък? Може би да, но да не забравяме че и в горепосоченият албум имахме песни като Perry Mason и Thunder Underground, които едва ли са синоним на фенски шансон.Като цяло новото му произведние мога да обобщя като най-прогресивната (да не се бърка с прогресив), интересна и разнообразна тава в цялата му история.
Още с откриващата сеч Let It Die сме изпратени в една смилаща центрофуга.В това парче има толкова теми, идеи и рифове че някои групи могат да си спретнат цял албум от тях.Колкото и критики да отнесе избраната за сингъл Let Me Hear You Sceam аз смятам че това е една от най-запомнящите се песни на Osbourne в цялата му дискография и парчето със сигурност ще се превърне в концертен трошач.
Тук идва място и за един от бисерите в Scream, а именно отхвърленото първоначално заглавие за албума Soul Sucker.Класически Sabbath риф с много мощ и тежест.В средата на песента получаваме невероятно разширение и новото попълнение Gus G. ни разбива с умопорачително соло.Тук е мястото да спомена, че гръкът се справя перфектно с целият албум. Независимо от факта че няма участие в писането на Scream шестструнникът на Firewind внася невероятна свежест с разнообразните си сола и отсвири.Някой да се сеща за такова обилно количество акустични китари в албум на Ozzy Osbourne? Изключително много ми е интересно как die hard феновете на "Бащицата" ще приемат Gus тъй като Zakk Wylde се превърна за почитателите на Ozzy в това което и Ritchie Blackmore за тези на Deep Purple.
Четвъртата песен Life Won't Wait For You е умопомрачителна балада с невероятна структура и красив текст.Лично мен тази песен ме връща към класики като Road To Nowhere и See You On The Other Side.Прекрасен финал изграден върху акустичен бас и китари и притихващите вокали на Osbourne.Секунди след това интрото на Diggin' Me Down ни кара да си зададем какво за Бога имат общо Ozzy и Gus G. с Yes и Steve Howe?!!Учудването не трае дълго и сме захвърлени в най-тежката и брутална композиция от тавата, която е отново със силно запомнящ се рефрен и зверско количество от рифове.Може би една от трите най-добри песни в Scream.Получаваме и чудесни вокали от Prince Of Darkness, а и съм силно убеден че това е така в целият албум.Отново прекрасно разширение в средата, което леко намига и към новите тенденции в рок и метъл музиката.Няма да сгрешим ако наречем Diggin' Me Down бисер!
Crucify е може би най-модерно звучащото парче започващо и завършващо с тема досущ приличаща на Muse.И като цяло структурата на песента се движи в тези рамки, което идва да покаже че Ozzy е един от малкото все още творящи живи рок легенди който не живее в миналото и знае какво се случва около него.Fearless определено е най-слабата композиция в тавата.И текста не ми стои на място.Прекрасното соло на Gus G. до някъде успява да измие разочарованието.
Идва ред и на едно от най-емоционалните произведения на Ozzy Osbourne Time.Това е и категоричният ми фаворит он Scream.Чудесна алтърнатив балада с типични Osbourne белези и с разтреперващ вътрешностите припев и текст.Тъй като вече го споменах, мисля си че това е най-емоционалната тава на "Бащицата", но без лигавите самосъжаления и смешни историйки дадени от други групи и изпълнители.Едва ли е било целенасочено, по-скоро е дошло от само себе си, което успява да изтрие непрятната нотка на скука породена от срамният Black Rain.
I Want It More праща албума в съвсем друго измерение където вече можем да кажем че получаваме класически Ozzy Osbourne.Най-впечатляващото нещо в тази песен са вокалите и (отново) феноменалното соло на Gus G. Latimer's Mercy мога да сравня само с един недооценен бисер в дискографията на легендата, а именно закриващата Bark At The Moon Spiders In The Night.Не знам защо сравнявам тези две песни, но определено ми звучат близки.Парчето се превръща и в саундтрак на една потресаваща човешка история, която е посочена в ревюто към сайта.
Финалът на Scream е даден с т.нар. outro I Love You All, което си е чисто обръщение към феновете на "Бащицата" и действително само можем да съжаляваме че не е превърнато в пълнокръвна песен.
Излишно е да казвам, че Scream категорично оглавява класацията ми за албум на 2010, а и успява да премахне от първото място Ozzmozis в личната ми такава на Prince Of Darkness.Нещо което бях убеден че никога няма да се случи.Сега остава само да се надяваме да станем част от турнето на Ozzy Osboune, а лично аз се моля той да заложи на по-голяма част от новите си парчета на живо.Да ни е жив и здрав тати


