Прибрах се най-сетне, подредих си мислите и мога набързо да ги изложа.
Искам да започна с това, че което ще напиша си е мое мнение. Не ме занимавайте с това, колко големи фенове сте, как аз не разбирам, а вие разбирате повече от мен и въобще тъпотии от сорта.
След това лирично отклонение, да започна:
Първи ден:
Антракс - голяма тръпка ми беше да ги видя, уви. Освен никаквото озвучаване и представянето им беше доста неубедително. Изкефих се само на Indians и вплетената в нея забежка към Дио. Природата поне беше на тяхна страна и този път ги пощади.
Мегадет - Мъстейн дали си беше загубил гласчето по пътя или микрофона му не беше достатъчно увеличен, но инструментите тотално доминираха и текста почти не се различаваше. Въпреки това и въпреки разразилия се в този момент порой се изкефих. Иска ми се да ги гледам пак, но на самостоятелен концерт. Имат какво повече да покажат.
Слеър - машини. Какво повече може да се каже за тях. Не съм им голям фен, нито знам текстовете, но хъсът им е заразителен. Все пак въпреки мазалото с китарите, основните рифове добре се различаваха и относително им се изкефих.
Металика - освен суперлативи, какво друго да кажа. Изкефих се на макс. Боли ме врата от куфеене. Луда работа. Общото изпълнение беше страхотно. Гледам ги трети път и сигурно пак да дойдат, пак ще ги гледам

Имам някои забележки относно организацията на стадиона. Не ни пуснаха да отидем до мърча, но това се компенсира на втория ден, когато пък нямахме никакви проблеми.
Втори ден:
Стоун Сор - няква много скучна група. Страшно еднообразни, ако не броим онова парче, дето го въртят по МТВ - Through the glass и даже и аз му знам текста. На повечето им песни нещо им липсваше края. Свършваха изведнъж в нищото, странно че някои така и започваха. Накратко можеха да ни ги спестят.
Алис ин Чейнс - никога не съм харесвал Сиатълската вълна, освен по купони тяхна песен никога не съм слушал, но ми харесаха. Оня мулат има страшно гърло, имаха интересни инструментали, хубав, плътен саунд (нямам предвид озвучаването, а стилът им на свирене). Допаднаха ми, макар че самостоятелно едва ли ще ги гледам.
Мановар - единственото, което измива и то малко срамът от отвратителното им представяне е Трибюта към Дио. Всичко друго беше под всякаква критика. Пеенето, "свиренето", заигравките с публиката, обиденото излизане от сцената сякаш ние сме им виновни за нещо. Позите и пъченето, ръцете над главата и други такива не ми се коментират хич. Изобщо очаквах много повече от тази прехвалена група. Още повече, че съм проходил в тази музика с първите им албуми. Жалка картинка, за която извинението, че били прецакани откъм време изобщо не е основателно. Много добре са знаели с колко време разполагат. Можеха да си спестят клоунското поведение и да свирят през тези минути.
Рамщайн - някои споменаха разликата с пълният им сет в Белград. Е аз там не съм бил, но това, което видях покри изцяло очакванията ми и постигнах пълно удовлетворение от видяното и чутото. И аз се изкефих много на факта, че няма никакви приказки между песните. Кому са нужни тия разливания. Имаше какво още да се желае, не свириха обещаните 2 пълни часа, както беше обявено миналата седмица в разписанието, ама ... сигурно има някой виновен и тъй като са последни, не можем да обвиним друга група, че им е изяла времето, мисля че Бойко Борисов или г-жа Фандъкова са виновни
Боли ме врата, отдавна не бях куфял толкова
А, между другото Змея пак много хубаво се е разписал.