Posted 03 април 2011 - 21:13
Много е трудно да се пише след подобно събитие. В никакъв случай не мога да нарека случилото се концерт. Това е нещо много повече от концерт! Ще се опитам да обърна внимание на някои от детайлите на шоуто, които поне засега не бяха коментирани от преждеговорящите:
1. Най-после мечтата на всеки средностатистически фен на Пинк Флойд е осъществена. По време на живото изпълнение се насладихме на квадро съраунд звук от най-висока проба! Много пипнато звуково пространствено оформление, като нито за миг не беше прекалено с използването на "задните" говорители или пък с "въртенето" на звука. Всичко беше дозирано в умерени граници;
2. Едно от най-големите достойнства на представлението безспорно е визията. Екипът на Роджър, а и самият той, явно са си дали ясна сметка, че се плъзгат по много тънък лед и са успели да съхранят оригиналната визуализация с прибавянето към нея на допълнителни "осъвременени" аспекти, но по начин, който в никакъв случай не променя драстично концепцията на представлението. Оригиналната рисувана анимация на Джералд и новата компютърна анимация, са поставени в истинско единство на стената-екран и нито за миг не изпитваш тягостното усещане, че липсва духът на оригинала;
3. Двата най-любопитни момента в шоуто, от гледна точка на липсата на Дейв Гилмор, са решени по един превъзходен начин. Солото по време на "Comfortably Numb", както и вокалните партии на Дейв, са изпълнени с точност до 100% без дори и помен за импровизация, което тушира всякакви опити за спекулации по темата;
4. В това представление за първи път се показват технически нововъведения попаднали в рок музиката директно от военните технологии. Двигателите на реещото се над публиката прасе, са еднакви с тези на самолетите с вертикално излитане и работят на абсолютно същия принцип;
5. Звукът в залата е с една идея по-нисък от обичайното, но за сметка на това е еднакво кристално чист във всяко кътче на помещението.
И още няколко интересни факта, свързани конкретно с миланския концерт:
1. Италианската публика е темпераментна, но в границите на нормалното. Хората пееха почти през цялото време, но външно не издаваха особено вълнение. Според мен, ако това шоу се проведе в София, Роджър няма да има никакви проблеми с вокалите (не че сега има, напротив, в страхотна форма е!), защото публиката ще свърши цялата работа. Италианците пеят, но така, че да не заглушават изпълнителя, ние обикновено пеем, за да бъдем чути от изпълнителя;
2. Феноменалните финални аплаузи удължиха престоят на групата на сцената с поне още пет минути в които публиката (явно по традиция в тази зала, съдейки по няколкото концерта на ДВД, които имам от същото място) запя футболното "оле! оле! олеее, оле, оле, оле...", а Роджър и групата се включиха в купона с кратка музикална импровизация по темата;
3. Досега не съм прочел "рипорти" за технически гафове по време на предишните концерти, но снощи в Милано имаше такъв. Стената не падна по предвидения начин и огромна част от нея се "спря" за части от секундата, след което се сгромоляса монолитно върху първите редове. Ние бяхме опрени на мишпулта и погледнах към тонинженерите, които станаха от местата си и погледнаха към първите редове с доста притеснени погледи. Роско, по-късно рапортува, че нищо кой знае какво не се е случило и няколкото тухли паднали в първите редове, са били разпарчетосани буквално за секунди от феновете за сувенири;
4. Урок за родните промоутъри! Залата не беше пълна... Говоря за терена. По протежение на цялата зала отстрани имаше свободни места. Можех да гледам шоуто от първи ред без никакви проблеми, а в задната част към мишпулта, където се бяхме позиционирали и ние имаше огромни празни пространства. Концертът е "sold out" няколко дни след пускане в продажба на билетите. Знаете, че в тази зала Роджър ще изнесе общо шест концерта. Празните места са от мерки за сигурност. Явно тази зала има определен разумен капацитет, който не бива да се надвишава. По наши изчисления снощи имаше около 12 000 души. Залата е с капацитет от около 15 000 души. Нямам никакви съмнения, че ако този концерт се беше провел в София, родните промоутъри щяха да продадат изцяло залата, че и отгоре;
5. Ако си мислите, че нелегален мърч, е наше откритие, жестоко се лъжете. Официалният мърч на това турне е на безбожно високи цени, което обаче не попречи на италианците да извият огромни опашки в залата пред щанда. Тениските са с цени от 35 до 65 евро, няма какво да добавя. Извън залата обаче, след концерта, човек попада в един истински битак на чудесата, където може да открие "реплики" на целия мърч на тройно по-ниски цени. Да се чуди човек по какъв начин са усмирили Роджър, когато е разбрал за този нелегален начин за забогатяване на негов гръб. И всичко това се случва съвсем официално, сергиите са в района на залата, снабдени с електричество и подредени като на същински пазар - това без знанието на карабинерите и организаторите, няма как да стане.
Знам, стана дълго, обичайно за мен, но повярвайте ми, от моя субективна гледна точка това е най-великото музикално събитие правено някога и никакви думи не могат да опишат подобно преживяване - бях готов да видя и чуя нещо грандиозно, но не бях готов за участие в написването на част от историята на рок музиката - това представление ще бъде изучавано в музикалните училища и то съвсем скоро...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion