1
Естествено, албумът, който ще покажа малко по-долу, не е първият сблъсък с тази музика. Като цяло винаги са ми харесвали всички рок парчета, които съм чувал по радиото, но като съм бил малък не ми е и минавало през акъла да питам някого за тях. Естествено сред плочите на родителите ми имаше някакъв сборен албум на Deep Purple, A Momentary Lapse of Reason на Pink Floyd, някакво полско или чешко хеви (групата май се казваше някаква вариация на изписването на crossfire), но по времето, когато си пусках плочи (като много малък) не посягах към тях (не посягах и към Like a Virgin на Madonna и към Thriller на Джако, лека му пръст).
В началото на ученическите ми години имах някакъв допир с песни от черния албум на Металика, които вече държах да си презапиша и си слушах редовно, но все още нищо не се случваше. Слушах редовно касетки на по-голямата ми сестра - някакви бестове на Queen, Bon Jovi и още нещо, което изпускам. Но и тогава не се случи нищо.
По едно време вкъщи влезе МTV и като единствен източник на музика, се бях залепил за него. Минах транзит през всички популярни стилове в края на деветдесетте, но намерих каквото търсех и, може би, защото последно се бях задържал на рап музиката, изведнъж бях прегазен от следното явление за онези години:
Limp Bizkit - 2000 - Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water
Тогава за онзи тийнейджър това беше най-великото нещо изобщо!
Но след няколко месеца се оказа, че не е точно това, което търся. Пак благодарение на МТV попаднах на Static-X, по-тежко, по-добре, първи стъпки към хедбенгенето И лентата отново се завъртя на бързи обороти и преминавайки през големите от тази вълна и последвалото им изритване от уолкмена, в началото на 2003-та година започнах сериозно да се интересувам от тази музика, попаднах (чак тогава) на Про-Рок, не чаках от някъде да изпадне някоя мп3-ка, че да се запаля по нещо.И така до ден днешен, в който вкусът ми вече се е разпрострял почти във всички разклонения на рок/метъл музиката. Любима група за последните 4-5 години се очерта Nevermore (Limp Bizkit oстанаха някъде в забравеното минало
), старая се да съм в крак с новостите, но и да разравям все повече необятното минало и история на любимата ни музика. Апетитът идвал с яденето, а? Има нещо такова...
/ ми донесе на касетка "B Sides Themselves" на Мерилиън, барабар с Misplaced Childhood & Script For A Jester's Tear на същите /една 90-минутна касетка Хитачи беше, спомням си/ и аз ги слушах, докато касетофона не захвана лентата. После чичо ми отиде командировка в Берлин и донесе 2 плочи на Asia - Alpha & Astra - размазващи картинки и невероятна музика, барабар с това донесе и плоча на Alan Parsons Project - Gaudi топла, топла /който и до днес си остава любимия ми Алън Парсънс албум!/ и аз бях доживот фен на тези групи! 
