Наистина малко завист се прокрадва в душичката ми като чета какво е било да слушаш тази музика и най-вече да се сдобиваш с нея към края на 80те и началото на 90те.Били са страхотни времена,а и тогава въпросните велики групи са правели истинска музика и някак си всичко е било истинско и искрено.Нямало ги е шаблонните клипове,гадния хаус,гадната чалга и въобще накратко казано гадната индустриализация на иначе най-великото изкуство,а именно музиката.За съжаление вече музиката в по-голямата си част (да кажем 75-80% ) е индустрия ,а не изкуство ,но това е друга тема.
По темата.Баща ми като ярък меломан притежаваше десетки дискове и може би към стотина плочи от най-различни стилове (най-вече блус,рок и джаз).Така че от малък имах допир с Queen и Deep Purple.Слушах ги страшно много,но най-вече клишираните песни Soldier of fortune,Child in time (гениална),We are the champions

, We will rock you и т.н Този мой период ,който беше да кажем между 6 и 8 годишна възраст до голяма степен ме предразположи към тази музика,но не ме запали докрай както стана по-късно.Вече към 9-10 годишна възраст слушах така да се каже всичко рап,поп,рок ,просто всичко което беше хитово по МТВ.
Един ден отидохме у един приятел ,на когото сестра му беше метълистка и той покрай нея беше прихванал.Аз бях твърдо против кожените дрехи и метълите като цяло ,макар че винаги съм имал някаква симпатия към рок фланелките (особено тези на Мейдън,дори когато нямах никаква представа,кои са тея,к'во правят по някакъв начин ме привличаха).
Та въпросната кака беше пуснала някакъв джангър,за който аз се изказах доста негативно.Тя ми изчете някакво конско,което не помня и ми записа диск.Каза да го преслушам и на другия ден да й кажа какво мисля.Песните в диска бяха
1.Iron Maiden- Fear Of The Dark
2.Iron Maiden - The Number Of The Beast
3.Alice Cooper - Poison
4.Nirvana - Rape Me
5.Bon Jovi - It's My Life
Като чух Fear Of The Dark си помислих,че това е най-великия звук,който може да съществува,слушах песента нон-стоп.В последствие обаче се запалих по Бон Джови и общо взето на уолкмена имах най-много техни песни ,любовта ми към Мейдън се разви по-късно.Постепенно Джови избледняха и на дневен ред се появиха Мейдън.Точно Brave New World беше излезнал и аз се сцепвах да го слушам.После наравно с Мейдън имах период ,в който бях мега фен на ХИМ (13-14 годишна възраст).
И така.Помня ,че като излезна Dance Of Death вече така да се каже се бях оформил.После дойдоха Металика,Сабат,Nightwish. Пърпъл ,като вече не слушах само Chiln in time и Soldier of fortune.И така до днес.
П.С: Почти на 19 години съм
Edited by Кико, 21 януари 2010 - 12:54 .