whiplash159, on 14 септември 2012 - 11:06 , said:
Но на любимите групи сме склонни да даваме повече шансове, да ги преслушваме по-често и да сме по-снизходителни по отошение на оценките си.
Няма как да споря с това твърдение по принцип защото то безспорно е вярно. Мога обаче да го оспоря в личен аспект - точно на най-любимите си групи давам най-малко шансове именно защото са ми любими, т.е. защото до даден момент те са създавали нещо, което лично за мен далеч надминава обичайното средно ниво и съответно аз очаквам от тях (или по-скоро иска ми се да очаквам от тях) винаги да са много, много над това ниво. За мен това включва не само качеството на песните, а също така и придържането към определени стилови рамки - тези рамки в които дадена група е творила и заради които аз съм станал техен фен.
Конкретни примери за това:
- група която харесвам малко или пък изобщо не харесвам (за жалост в момента ми е трудно да дам конкретен пример...) - не се интересувам особено много от дадена група, харесвам 1-2 или 5-6 техни песни и толкова. Издават нов албум, някой ми го препоръчва, изслушвам го, не намирам кой знае какво за себе си в него, но нищо не ми пречи да го чуя още 1-2 пъти - знае ли човек, едва ли ще ме грабне, но пък може и да ми допадне горе-долу. Нямам проблем с това.
- група която буквално обожавам издава нов албум, който според мен няма нищо общо с досегашните (тези заради които обожавам въпросната група). Примери - Entombed с Wolverine Blues, Sepultura с Chaos A.D., Pestilence с Mind Reflections и най-пресният и лично за мен най-гнусен пример - Morbid Angel с Illud бла-бла-бла. Това са групи, които преди да издадат посочените от мен албуми наистина съм обожавал. Когато чух обаче тези албуми ми се доповръща. Слушал съм ги по не повече от 3-4 пъти и всеки път усещането, че ми се повръща се е засилвало. И тъй като знам колко добре ми се отразява слушането на нещо на любима група, което ме отвращава, слушах албума на Morbid Amgel точно 1 път. Никога няма да го слушам отново. Защото съм погнусен
Идеята е, че хората са различни. Да, съгласен съм с теб, че повечето хора дават повече шансове на любимите си неща (групи, приятели, съпруги и т.н.) и може би това е нормално, но някои хора (като мен и повечето ми приятели например) дават именно на тези неща най-малко шансове. Защо? Защото колкото повече ти дава нещо/някой, толкова повече очакваш ти от него. Защото колкото повече даваш ти на нещо/някой, толкова повече очакваш от него.
И за да бъда поне малко по темата. За разлика от дадените от мен примери Manowar не са сменили драстично стила си, просто от даден момент нататък правят музика, която лично за мен е много слаба, във всеки случай много по-слаба от тази, която са записвали преди много години и която аз съм харесвал. Изгубих интерес към тях още с излизането на Fighting The World. Харесвам много първите 4 албума, но този за мен беше много, много слаб. Следващият също. И по следващият. И т.н. Колко шансове им давам към днешна дата? Николко. El Gringo (или както там се казваше тази песен) ми е напълно достатъчна - след като чух тази песен вече знам, че не желая да чуя нито секунда повече от новия албум. Нищо чудно останалите песни да са нещо невероятно, страхотно и т.н. - само че аз отдавна съм се отказал да си губя времето с такива предположения. По-добре ще ми е да си пусна някой от албумите, които харесвам
0
