426 replies to this topic

[Тигър]

Чак пък пълно разочарование...

Пак го казвам, албумът в композиционно отношение не е с нищо по-лош от правеното от групата в последните двайсет - или повече - години. Звукът на баса на моменти дразни, две или три песни не са съвсем на ниво, но като цяло е това, което може да се очаква от тази група.

Деанам. Ще почакаме месец и нещо и ще чуем. Презаписът на "Battle Hymns" развали заглавната песен, но пък всичките други станаха много по-добри. Може и тук да стане нещо подобно, а може би не.

[Satyr]

Да кажеш, че композиционно не е с нищо по-лошо от един "Triumph of Steel", освен ако не се хванем за едната година и той не се брои, си е чисто кривене на душата.

А за мен (почти) пълни разочарования са всички албуми след "Louder Than Hell". "Почти"-то е заради "Warriors of the World", който е частично разочарование.

[Blackiel]

Всъщност ако говорим чисто инструментално и Triumph и Louder са доста по-прости, но това не ги прави по-слаби. Може би искаш да кажеш че ToS e по-хитов, защото не винаги сложна композиция гарантира хит

[Satyr]

"Композиционно" = "инструментално"????

[Blackiel]

Нямах това в предвид Ставаше въпрос за сложността на композициите и ако разделиш отделните части на Ахил излизат песни, които се пишат за 10 минути, голямото предимство идва като Ерик Адамс си отвори устата.

[Тигър]

Satyr, on 18 август 2012 - 13:49 , said:

Да кажеш, че композиционно не е с нищо по-лошо от един "Triumph of Steel", освен ако не се хванем за едната година и той не се брои, си е чисто кривене на душата.

"Triumph of Steel" ми е доста любим албум. Новият още не е и не знам дали ще стане.
Като цяло песните там са по-енергични и по-хващащи, което хич не е малко.
Честно казано, обаче, Дейвид Шенкъл според мен като китарист стои много по-добре в собствената си група, отколкото в Manowar:


От друга страна, "The Lord of Steel" ми влиза по-добре от половината неща, които групата е правила преди него. Вече го споменах, за мен албумът е поне на нивото на "Fighting the World" и пред "Into Glory Ride" и "Battle Hymns" - в цялост де, понеже заглавната песен от този албум е нещо което обожавам - и отстъпва сериозно на "Sign of the Hammer" и "Kings of Metal", които пък, заедно с "Warriors of the World", са ми любимите албуми на тази група.

[HeathenHeart]

Satyr, on 18 август 2012 - 08:37 , said:

Какво ще е следващото най-често срещано оправдание, ако и новият вариант на албума също не се хареса масово?

Че са експериментирали да направят нещо като в първите им години, за да покажат на младото поколение какво се е правило някога.

Тигър, on 18 август 2012 - 13:39 , said:

Чак пък пълно разочарование...

Е, добре де, гола вода.

[whiplash159]

Satyr, on 18 август 2012 - 13:14 , said:

А тук говорим за пълно разочарование.

Не е съвсем така. По принцип из различни издания четох различни ревюта, включително и доста положителни. Също си говорих и с разни хора, които смятат този им албум за най-доброто, което на Manowar са изкарвали от 15-тина години насам (и този без да са крайни Manowar фанатици). Което ще рече, че тук-там албумът се радва на одобрение. Факт е, обаче, че отрицателните мнения преобладават. Друг факт е, че покрай различни медии, форуми и въобще всякакви струпвания на хора, които обменят мнения, се формира определено лоби, в което се тачат едни групи, не се харесват други и като цяло се изгражда определено виждане към дадена банда, албум, филм и т.н. В нашето лоби явно оценката му по-скоро се изразява в няколко палеца надолу Може пък хората на други места да са доволни от композициите, но да не са доволни от звука

За мен лично албума е слаб композиционно (лична оценка - около 5). И издаването му с по-добър микс няма да повлияе на мнението ми, но бих го чул от любопитство.

Blackiel, on 18 август 2012 - 14:00 , said:

Всъщност ако говорим чисто инструментално и Triumph и Louder са доста по-прости, но това не ги прави по-слаби.

Инструментално? "Louder Than Hell" ми е много любим албум въпреки, че нееднократно съм участвал в полемики за качествата му. Което ще рече, че и за него общото мнение не е едностранчиво и не мога да отрека, че чисто инструментално този албум е прав като рендосана талпа. В него няма почти нито един риф, почти всички китарни и бас партии са стъргане на една струна, а Scott Columbus звучи като метроном. Но това е един от най-химничните албуми (да не кажа направо "най-химничния албум") на Manowar. И за това Joey трябва да целува земята, на която стъпва Eric Adams. Всъщност (лично мнение) ако не беше вокалистът на американците, групата нямаше да се радва и на 1/50 от успеха, който има.

А що се отнася до "The Triumph of Steel"... Самите Manowar рядко изпълняват песни от този албум наживо като изключим "Metal Warriors". Преди време с един познат обсъждахме, че това вероятно е защото и те самите не могат да си ги изсвирят вече.

Blackiel, on 18 август 2012 - 14:00 , said:

Може би искаш да кажеш че ToS e по-хитов, защото не винаги сложна композиция гарантира хит

Процентно случаите, в които прости композиционно парчета стават хитове е доста по-голям.

P. S. Понеже споменахме английският Metal Hammer, ще споделя нещо любопитно. В актуалният брой на списанието има ревю на "The Lord of Steel". По прнцип MH относително лесно дава оценки 7-8, но рядко оценява някой диск с повече. Новият Manowar има 9. Това е донякъде нормално при условие, че самото списание участва активно в промоцията на албума. Обаче под ревюто се мъдри следната бележка:

Quote

In July 2008, Manowar broke their own world record for the longest metal concert when they played for five hours and one minute in Sofia, Bulgaria

Открийте грешките

[Satyr]

Е - няма албум в историята, който да е пълно разочарование за всички. Имам предвид, че повечето хора, които са разочаровани от "Лорд"-а, изпитват пълно разочарование, вкл. заклети фенове.

При английския "Хамър" се е намесила политиката. Няма как група с подобна популярност да ти даде да разпространиш предпремиерно новия й албум, а ти да й напишеш критично ревю. Даже в договора за това може да е записано, че "МХ" ще осигури хвалебствено ревю на албума. Това си е бизнес

[Emperor]

Интересна работа хаха. Албуми, с не дотам добри отзиви от фенове и критика, на мен ми харесват. Даже много. В това число попадат новите Manowar, Saga, Asia, Morbid Angel. Има със сигурност и други, за които не се сещам сега.

[Тигър]

Satyr, on 20 август 2012 - 10:30 , said:

Е - няма албум в историята, който да е пълно разочарование за всички. Имам предвид, че повечето хора, които са разочаровани от "Лорд"-а, изпитват пълно разочарование, вкл. заклети фенове.

Същото го има в различни степени при абсолютно всеки нов албум на хитова група, който ми е попадал пред погледа. Някои заклети фенове на Metallica прекръстиха "Death Magnetic" на "Death Pathetic". За последните два на Iron Maiden също имаше противоречия, макар и не толкова силно изразени.

[HeathenHeart]

^Да, но само Лулу събра повече негативи в последно време, а тези на Мейдън съвсем се вместват в определението "(малко над) средна работа".
"The Lord of Steel", освен всичко друго, е скучен, няма песен, която да се запомня, да ти се иска да си я пуснеш пак и пак.

[idid]

За мен The Lord of Steel е пълен с изненади и е истински шедьовър, създаден с вдъхновение. 100% MANOWAR, но все пак звучи по нов и вълнуващ начин. Когато чух албума за първи път имах чувството, че съм във Валхала. 10 нови яростни, тежки и мощни песни! 10 песни, които ми припомнят какво изобщо е Хеви метълът за мен. Невероятна енергия струи от всяка една от десетте песни и ме презарежда, все едно току-що съм била на концерт. Всяка от тях е толкова заразителна, че без съмнение, че ще се получи страхотно на живо и нямам търпение турнето да започне. Надявам се и с българските фенове да имам възможността скоро да видя Кралете отново и да пеем заедно We drink a lot of beers and play our metal loud at night!, но за сега стягам куфарите за част от концертите им из Европа, защото ми се струва, че е малко вероятно да дойдат още тази есен.
Ерик звучи истински разярен в повечето от песните. Да не му излезеш на пътя . Всички знаем за убийствените му писъци, но сега имаме възможност да се уверим, че гласът му може да е зъл и без тях.

Прочетох доста мнения за тъй наречената „слаба продукция”, но съм убедена, че това е въпрос на избор и лично аз съм доволна от този избор! Малко е да се каже, че продукцията е смела. MANOWAR постигат уникален и неочаквано мощен дори и за тях звук, който може да изглежда объркващ за мнозина (особено за феновете на поп музиката), но за тези, които могат да го възприемат, е нещо забележително. С две думи: Брутален и безмилостен!!!, с повече думи: Басът звучи точно така, както го усещам, когато съм на първия ред на концерт на MANOWAR! Неповторимо изживяване!!! Джоуи е безкомпромисен, както винаги. “To the hills you can run but not hide”. Басът е неразделна част от общия тон на албума: убийствен бас, който прониква във всяка клетка от тялото ми и ме кара да се чувствам наистина безсмъртна (малко е вероятно, но така се чувствам) и да вярвам, че мога да постигна всичко! I feel so tall I can touch the sky!
Текстовете. Използвали едни и същи думи... дрън-дрън... Да, повтарят се тези думи, които са неизменна част от цялата философия на MANOWAR и не виждам нищо лошо в това.

В продължение на 30 години MANOWAR мачкат, винаги предлагат нещо ново и не им се налага да плагиатстват сами себе си, както за съжаление се случва при много от по-старите любими за мен групи, и продължават да надминават и най-дръзките ми очаквания, както се случи по време на неповторимите концерти в Каварна през 2007 и 2008. Мисля, че целта на MANOWAR никога не е била високата популярност и всеобщото одобрение. Ако беше така, щяха да се казват по друг начин. MANOWAR винаги са били верни на себе си и не са се подавали на изкушението да угаждат на медии и слушатели. Това важи в пълна сила и за новия им албум. Да, басът минава много граници и не на всеки му допада, но това е уникално дръзко звучене, с което MANOWAR не се страхуват да експериментират.

Тези, които не са запленени още от първото прослушване на албума, но искат да го харесат, бих ги посъветвала да му дадат малко време и да го чуят на CD, а не на МР3. Загубата при компресирането се усеща повече от всякога при този албум. Сигурна съм, че мнозина ще оценят гениалността му, а на останалите…не мога да помогна. По-добре да слушат нещо друго. За мен, обаче, The Lord of Steel е завръщане към истинската сила на Хеви метъла в най-суровия му вид и удря точно в десятката!

А, да, да не забравя, че е време за отмъщение на моите чалга съседи, които ми късаха нервите цяла вечер снощи Hail, Kill & Die!!!!

[HeathenHeart]

Мда... всеки вижда и чува, каквото иска.

[cob]

Като фен на BATHORY, звукът на Lord of Steel ми допадна изключително много, просто си подхожда на песните и албума като цяло. За мен MANOWAR са най-добрите, а този албум е най-добрият им.

Edited by cob, 20 август 2012 - 14:55 .

[Тигър]

HeathenHeart, on 20 август 2012 - 14:53 , said:

Мда... всеки вижда и чува, каквото иска.

Това е напълно вярно, бтв.
Ето, на Арвен, например, любимата ми песен в този албум й е дошла като пълна безидейност - говоря за "Born in a Grave", в която направо се влюбих.

[HeathenHeart]

cob, on 20 август 2012 - 14:55 , said:

Като фен на BATHORY, звукът на Lord of Steel ми допадна изключително много, просто си подхожда на песните и албума като цяло. За мен MANOWAR са най-добрите, а този албум е най-добрият им.

Това ми звучи като втория ред на подписа ми.


(Warning-Spoilers: Do not read this comment if you're entirely lacking sense of humor.)

[Satyr]

idid, on 20 август 2012 - 13:50 , said:

Тези, които не са запленени още от първото прослушване на албума, но искат да го харесат, бих ги посъветвала да му дадат малко време и да го чуят на CD, а не на МР3. Загубата при компресирането се усеща повече от всякога при този албум.

MP3-форматът предлага и запис с много високо качество, неразличимо от CD с просто ухо. Мисълта ми е, че ако аз съм слушал нещо на "трици" - няма как да знаеш с какво качество са били те. Също така, може да съм го слушал на CD, но на компютър с "дървени" колонки и това е пак кофти звук.
Прочее, един "Triumph of Stell" съм го слушал и на касетка, и на трици, и на CD (на компютър и на уредба), без това да повлияе върху оценката ми за него.
Но ще знам, че "Лорд"-а, ако не го слушаш на домашно озвучаване с JBL (минимум!), вероятно няма да ти хареса

[2+2=5]

Satyr, on 20 август 2012 - 16:24 , said:

MP3-форматът предлага и запис с много високо качество, неразличимо от CD с просто ухо

С това не съм съгласен. Дори най-качествените MP3 доста сериозно омазват звука. За lossless форматите това може да е вярно, но MP3-ките си вадят доста гаден звук.

[Змей Горянин]

idid, on 20 август 2012 - 13:50 , said:

През цялото време имах чувството, че това е ироничен пост, в чийто край ще кажеш, че се бъзикаш