426 replies to this topic

[whiplash159]

Пост във facebook на позната, която е огромна фенка на Manowar:

Quote

sorry guys, should have checked the sources before posting... this is the real holder of the record for the Longest concert by a group: http://www.guinnessw...ert-by-a-group/
We still had a great time that night in Kavarna, of course, but should Manowar want to beat that record, they need to play 65 hours, not 5

[Warlord]

То и аз тва във фейсбук го намерих. иначе доколкото разбрах тогава претендираха, че това ще е най-дългия концерт на хеви метъл група. Иначе и аз не държа особено да има разпалвания по темата.

[Ozzy]

http://www.guinnessw....aspx?q=manowar
http://www.guinnessw....aspx?q=kavarna

[Тигър]

Мислех, че спорът е приключил преди три години и кусур, впрочем.
Само принципно, линкът от поста на Уиплаш е за концерт от 2009, а не от 2008, когато беше изпълнението на Кралете в Каварна, и става дума за някаква индийска група, а не за нещо свързано с рока или метъла.

[HeathenHeart]

Ако харесваш една група, има ли значение дали е изнесла най-дългия концерт?

[violator]

HeathenHeart, on 13 март 2012 - 16:51 , said:

Ако харесваш една група, има ли значение дали е изнесла най-дългия концерт?

За постиженията на една група единствено значение има това, дали я харесва Чък Норис.

[Тигър]

http://katehizis.com...s.php?id=21741

Яка песен.
Трейлър на филм, правен с пари за вафли.
Ще го гледам обезателно.

[Satyr]

При положение че има толкова много нискобюджетни и треторазредни фентъзита - да бяха написали песен/музика за някое от тях.

[HeathenHeart]

Филмът си е достатъчно треторазреден, грингото да запаше една сабя и става фентъзи.

[Тигър]

Дали няма да е яко сега и "Expendable" да се окаже песен към филм със Скот Адкинс?

[whiplash159]

Явно трябва да преименуваме темата защото албумът ще се казва "The Lord of Steel" (нещо като "Kings of Metal" ама не съвсем ).

P. S. Сега се загледах в подзаглавието на темата: ама те този албум вярно ли го подготвят от 2009-а година?

[Тигър]

2008, по-скоро. Нали тогава излезе "Die With Honor"...
Иначе аз и под новината го казах - той Ди Майо по едно време заяви, че абсолютно всичко, написано по албума до момента, отива в кофите и композирането почва отначало. Така че нищо чудно, че се забавиха толкова.
Дано поне си струва.

Edited by Тигър, 11 май 2012 - 16:38 .

[violator]

Quote

"The Lord Of Steel" (нещо като "Kings of Metal" ама не съвсем )

Да си войн не е шега, а орис,
да го кръстят трябваше "Chuck Norris"!

[HeathenHeart]

whiplash159, on 11 май 2012 - 15:52 , said:

Явно трябва да преименуваме темата защото албумът ще се казва "The Lord of Steel" (нещо като "Kings of Metal" ама не съвсем ).

Следващият дали ще е "I Drink My Last Ale"?

[Тигър]

ИЗЛЕЗЕ!
И първата песен кърти мивки.
Сега остава и останалото да е добро.

[HeathenHeart]

^Сега ще разбера дали са ми здрави миФките.

[Cesare Borgia]

The Lord of Steel не може да се сравнява с шедьоври от рода на "21" на Rage. Обаче не мога да се начудя на отрицателните коментари в Замунда. Та смея да твърдя, че новият Manowar превъзхожда всички Manowar от времето след Kings of Metal; и отразява жанровия подход тъкмо на Kings of Metal. Те (експериментаторски) са се завърнали към продуктовата концепция допреди Fighting the World: ниско, ниско, само дето звукозаписната технология вече е по-издържана, а вокалът е зрял (и перфектно си е влязъл в роля). Песните са интересни и вдъхновени; и ми напомнят най-добрите години на Kiss и Black Sabbath. А пък електрокитарните сола, макар и къси, са наслада за ухото: достигнато е високо майсторство от страна на Karl Logan (най-сетне: авторски почерк, който бих нарекъл intruder, по модела на китарите). Барабанистът пък (новият стар) внася автентика с концертния си стил и подчертано unplugged-озвучаване. Квинтово-квартовата хармония (т. нар. power chords) е разнообразена с цветни интервали (между китарата и баса). Браво на Manowar! Зрялост - това е етикетът, който поставям. И съм убеден, че албумът ще възбуди любопитството на критиката (т. е. в рок-средите няма да остане незабелязан). Има, разбира се, и слабо (и най-вече в композицията на вокалната линия, но не и като изпяване) парче: Expendable. Както и песен от баналния полиран стил след Kings of Metal: El Gringo. Но всяка от тях е с по нещо компенсирана - Expendable - с тежкия неподправен риф, а El Gringo - с възхитителното китарно соло. Текстовете не коментирам - фразеологията в тях отдавна съставлява онази характерна скалдическа поезия, по която не само ние разпознаваме Manowar. (Лично на мен като песни най ми допадат Born in a Grave и, естествено, Righteous Glory.)

http://jmethodius.blogspot.com

I was born in a grave.

Edited by Cesare Borgia, 16 юни 2012 - 15:41 .

[Тигър]

То и на мен до момента "Born in a Grave" най ми допада. На второ място ми идва "Annihilation", която просто мачка.

Бтв, това категорично е най-разчупеният в инструментално отношение албум, който са правили от "Triumph of Steel" насам, а може би и преди това. Не непременно най-добрият, доколкото не може да изпревари "Warriors of the World" в сърцето ми, но...

Всъщност единственият минус, който откривам, е звукът, макар и да не мога да обясня защо точно сега.

[NEVERMORE]

Едно доста читаво ревю:
http://www.angrymeta...rd-steel-review/
Относно замундсите коментари съм на мнение, че са даже доста меки.
Ще си позволя да се самоцитирам, като се извинявам ако подразня някое "трю". Но просто сме леко 21 век и малко на фона на тоновете музика, която е излязла и излиза това поредно творение е леко абсурдно.
"The Lord OfSteel.....Не носи духа на абсолютно нищо. Спирам дотук, че ще ме нахраните и наречете хейтър, а всъщност до 92 г. творчеството им ми е сред най-любимите. Но последните 20 години всичко това загуби смисъл, "здравеняците"взеха да се хвалят повече колко децибела са вдигнали и какво са направили за първи път във вселената, отколкото да има реална музика. Имам чувството че нахалникът ДеМайо откровено се подиграва и си прави "ташаци" с хората, които незнайно защо продължават да му се радват и запълват тревичката и заличката. Както и да е, разсъждавам си по темата докато с умиление въздишам по неподправеният заряд от края на 80-те и без капка жал изпращам в кошчето новите безумия...."

[HeathenHeart]

Първите 4 песни биват. От Touch The Sky се губи инерция, но песента е приятна. Следващите 3 песни са пълнеж (барабарцузамен с Грингото). Annihilation леко пооправя нещата. Последната може да хареса на любителите на текстове, съставени от заглавия и т.н. на други песни. Като музика - средна работа. Не съм възхитена от албума. Най-много ми хареса баладата Righteous Glory. Около мен голям фен на Manowar определи албума като "нищо особено".