626 replies to this topic

[violator]

^

Ако ти се гледат още японски кошмари, пробвай да поразровиш из филмографиите на:

Шиния Цукамото

Такаши Миике

Шион Соно.

Ще откриеш брилянтни лудорийки.

[Jimmy Pop]

Определено ще разгледам, мерси за препоръките!

Жестока юго-италианско-японска вълна в изкуството съм яхнал от известно време насам, да видим ще резултира ли в нещо извратено...

[rodd1ck]

^
Sweet Movie (1974)

[violator]

Напоследък имах две добри попадения.

Първото - "About Elly"
Ирански филм на Asghar Farhadi, който беше номиниран за "Оскар" през 2012 г. за хитовия "A Separation".
"About Elly" прекалено дълго време стоеше "на изчакване" и все не му идваше реда. Оказа се, че съм пренебрегвал първокласен филм. Чудесна социално-драматична мистерия.
Тъй като иранското кино е доста специфично заради особеностите на културата и региона, аналогията със съвременното българско кино беше неминуема. Най-вече заради фактора "за местна консумация". Който е редовно оправдание на българските кинаджии за това, че не са адекватни за световната сцена и който в случая трудно може да бъде избегнат, особено когато става въпрос за мюсюлманска държава. Но се предполага, че изпеченият киноман може да се абстрахира от подобни неща.
Та, след края му потънах в безсмислени размисли за това, как българското кино е на светлинни години от иранското. Защото аз съм гледал поне пет ирански филма, които са на световно ниво. Но не съм гледал нито един български филм, произведен след 1989-та година, към който да нямам по-малко от десетина забележки.
Забележете с кого се сравняваме. Имаше една рубрика навремето, "Къде сме ние?".
Никъде не сме!


Второто - "Me and Earl and the Dying Girl"

Когато някой псевдо сноб ми изтърси безумно клише от рода на "тъпите американци" или "Холивудска глупост", освен, че дискретно се пляскам по челото, му предлагам да види няколко американски филма, които държа под ръка за подобни случаи. Всъщност те са много, стотици.
Е, оттук-нататък "Me and Earl and Dying Girl" ще стане част от въпросната представителна селекция.
За съжаление, не бих го препоръчал на всеки, а само на хора с мащабни и детайлни познания за историята на киното (и в частност с "The Criterion Collection"), защото само те ще хванат пълния му смисъл и цялата му красота. Не, че класик кино асоциациите са най-важното и определящо нещо във филма, но преплитането им с фабулата е направо знаменито. При това всичко е пречупено през една аматьорско-инди призма, която дава забавен и лек облик на нещо доста претенциозно по своята същност.
Проливането на някоя сълза също не е изключено. Защото финалът е колкото гранде, толкова и проникновен. Цялата продукция е подчинена нему.

[Jimmy Pop]

Понеже вчера гледах втората част, която не беше толкова готина, се подсетих да споделя един много симпатичен английски филм:

The Rutles



Много забавно мокюментъри от монтипайтънеца Ерик Айдъл, в което се проследява историята на най-великата група на всички времена - The Rutles. Мисля че няма нужда да пояснявам коя група се пародира тук, но начинът, по който това е направено, е много оригинален и много монтипайтънски. Музиката във филма, която е представена като мзуката на The Rutles (с "автентични" кадри от концерти) и която звучи много близко до реални бийтълсови песни, но все пак е напълно оригинална, е издадена като отделен музикален албум и се е превърнала в нещо като полуъндърграунд култ в Англия. В лентата участват реалните Мик Джагър, Пол Саймън, Бил Мъри и други, в ролята на интервюирани и обясняващи пламенно впечатленията си и вдъхновенията си от измислената група.

Препоръчвам на феновете на Бийтълс и Монти Пайтън, а и на всички, които харесват английския хунмор и/или музика.

Един от любимите ми моменти като бонус:

Eric Idle: Roger McGough is a Liverpool poet. He is the author of many books set in and around Liverpool, including: "Merseysound", "Gig", "The Liverpool Scene" and two of his Liverpool Poems are in the Oxford Book of 20th Century English Verse. He was born in Liverpool, attended school in Liverpool, was even married in Liverpool, and his football team is of course Everton. He is a member of The Scaffold, a light comedy group that played the Cavern in the early 60's. And during those incredible years he lived, wrote, loved, watched football and drank in Liverpool. Roger, did you know the Rutles?
Roger McGough: Oh yes, yes.
Eric Idle: Roger McGough, Liverpool poet, writer, author, humorist and a man who knew the Rutles.

[Тигър]

Току-що гледах "Монгол":
http://www.imdb.com/title/tt0416044/
Колко разочароващ филм, всъщност. За какво му е номинацията за "Оскар"? Тъп е, скучен е, Чингис Хан говори с толкова силен японски акцент, че човек може да го чуе дори през монголския език... Музиката е хубава, де, и филмът е красив за гледане. Малкото битки също радват, обаче сценарият е изпълнен с толкова нелогичности, че чак боли.
И сори, обаче смъртоносно сериозният тон, безумно бавното темпо и купищата близки планове на актьори, вперили поглед нейде в нищото, не правят филма стойностен. И помежду всичките протяжни, макар и красиви, кадри с природни картини, защо не намериха време да покажат как Темуджин овладява бойните изкуства и военната тактика на нивото, което показа? Как не отделиха минута-две да развият приятелството между двамата главни герои, вместо изведнъж просто да декларират, че са кръвни братя? Не можаха ли и да обяснят как един избягал роб съумява да събере и обучи огромна армия?
И така нататък.
Гледайте го веднъж, заради визията и музиката. Филмът друго няма. Нито сценарий, нито актьорска игра, нито достатъчно екшън.

[HeathenHeart]

^Аз съм го гледала преди няколко години и ми беше интересен. От критиката ти съм съгласна с това, че на места красиви природни картини и музика сякаш заместваха свързващи сцени от действието, като явно е сметнато, че се подразбират, но някъде се, някъде седеше куцо.

Акцентът и другите неща, които си изброил изобщо не ме подразниха. Вкараната известна умозрителност вървеше с хубавите природни картини и музиката. Според мен по-добре по-малко екшън, отколкото екшън сцени като кръпки, колкото да има. Относно актьорската игра - беше средностатистическа, но май и не бяха предполагали по-добра. Филмът залагаше на красивите картини и внушенията около тях.

Армията много-много не се е нуждаела от обучение. Това са конни народи, номади, воювали са непрекъснато.

[Тигър]

Армията на Темуджин в последната битка използваше съвсем различен маниер на водене на бой, а хиляди хора действаха в пълен синхрон. Аз затова се чудих кога и как са го научили това.
Както и да е, при повече битки и по-лековат тон сценарните недомислици със сигурност нямаше да са ми такъв проблем. А така... Показва ни се, че Темуджин израства съвсем сам в пустошта, само с копие в ръка, без кон, без лък и без меч, а пет (протяжни) сцени по-късно язди като Винету, стреля като Робин Худ и върти меча като Джет Ли. В една сцена Джамука намира Темуджин припаднал в снега, в следващата го обявява за свой кръвен брат. И така нататък.
Отделните сцени са много хубави, всъщност, но не са навързани никак добре.

[HeathenHeart]

Тигър, on 25 ноември 2015 - 16:47 , said:

Отделните сцени са много хубави, всъщност, но не са навързани никак добре.

Може би са искали да оставят нещо на въображението на зрителите, но са се престарали.

[incarnate]

Гледах Southpaw. Нямаше да го гледам, повлиян от категоричния отзив на @violator, но жена ми една вечер каза „дай да гледаме тоя филм, казват, че бил хубав”. Гледахме го.

Какво да кажа – на нея й хареса. Мисля че жените приемат нещата от живота повече на емоционално ниво и ако емоцията е поднесена от авторите така, че да работи на някакво ниво, никакви логически нелепости, трапове в сюжета и пр. не ги интересуват. Филмът наистина е гора от клишета, но някак умело засадена гора. Клишетата, освен, че са много, понякога са и инфантилно поднесени, но да повторя клишираната фраза, че клишетата са клишета, защото работят, особено ако не си изгледал десетки подобни филми преди това.

Ако добавиш и традиционно добрия Джейк и, както казва @тигър, добре изработените боксови сцени, филмът... а бе, долу, горе...

[violator]

"The Revenant" видях последно.

Алехандро Иняриту има спешна и неотложна необходимост от реюниън с едновремешния си щатен сценарист Гилермо Ариага, защото филмите му от "Babel" насам стават все по-еднопластови и все по-обикновени. Нищо, че не са лоши.

Но работата е там, че правеше шедьоври.

"The Revenant" има своите качества, най-вече в аспект реалистичност и автентичност, но се наблюдават елементарни грешки в монтажа, импресивните моменти са дежа вю от лентите на Терънс Малик, фабулата е повърхностна и като цяло не е нещо кой знае какво.
А лично аз очаквам от режисьора на "Amores Perros" умопомрачителни филми.

Колкото до Леонардо ДиКаприо и дежурната тема за липсата на "Оскар" на витрината му, мисля че в по-неподходяща роля рядко съм го гледал, но по-близо до заветния приз от това няма как да бъде.
Синодалните старчета от Академията обожават точно такива изпълнения - нямащи нищо общо с действителното актьорско майсторство, но отличаващи се с недъгав, обезумял, мърляв, пръхтящ, измъчен, нечленоразделно мучащ персонаж, съответно изигран от преобразен и подлагащ се на самоизтезания актьор, съчетано множество близки планове върху му.

[marillion]

Star Wars: The Force Awakens

Филмът надмина очакванията ми и определено съм много доволен! На какво се основава така заявеното доволство?

1. На първо място, филмът е предназначен за ценители. Прелива от дежа вю моменти с директни препратки към конкретни сцени, при това най-вече от оригиналната трилогия. Същото мога да кажа и за декорите, които максимално точно пресъздават оригиналните. Особено показателен в това отношение е една от сцените в кръстосвач, заснета на кьоше между два коридора. Като прибавим и факта, че за да достигнат до кьошето героите преминават през трапецовидна автоматична врата, дайхард фен като мен, няма как да не се разтопи от кеф.

2. Новите персонажи са добре изградени и като цяло се справят отлично с нелеката задача. Заявката е дадена, предстои доказване в следващата част.

3. За голямо мое удоволствие, SGI елементите са минимизирани до краен предел. Това донякъде компенсира вродената ми неприязън към 3D формата, която за пореден път ме изправя в ситуация да очаквам като малко дете появата на нормална (разбирай 2D) DVD/Blu-ray версия на филма.

Какво не се хареса на дайхард фена в мен?

1. "Наследникът" е безличен, мекушав и сякаш метросексуален продукт на сегашното ново време. Лошо Седларов, лошо!

2. Гората във финалната битка между "доброто и злото" изглежда твърде земна и някак не пасва на обстановката. Друг природен фон във финалната сцена според съпругата ми е явна заявка, че става дума за Земята, разбирай Ирландия. Цяла вечер я убеждавахме с Младши, че Земята не съществува в тази сага. Всуе!

3. Неочакваното и неоправдано от никаква гледна точка убийство на няма да кажа кого, което засенчва дори и последния недостатък от моя гледна точка, а именно отсъствието на технически проблем при поне един от "скоковете" на Хилядолетния сокол. Липсва ми онзи оттрениран жест на Хан Соло, който блъска по машинарията и това си е...

Да повторим.

Браво!

Аз доволен!!

[Тигър]

"The Revenant" и аз го гледах преди малко.
Определено ми хареса, обаче ако номинират Ди Каприо за "Оскар" за тази роля, това ще е гавра с труп. В най-буквален смисъл, предвид състоянието, в което беше героят му през половината филм. Не че беше лошо изпълнение, разбира се, обаче нечленоразделното ръмжене и влаченето по корем из горите не вярвам да изискват кой знае какъв актьорски талант.
Що се отнася до другото - реализъм, всъщност, много-много няма. Знам, че филмът е базиран на роман, базиран на действителна история, обаче никой не би могъл да оцелее след всичко, на което Хю Глас беше подложен тук. Размазан от мечка, душен, погребан жив, после пък пада в пропаст, като единственото, което смекчава удара, са клоните на един бор...
От другата страна обаче е вниманието към детайлите, заради което човек почти физически усеща през какво преминават главните герои. Иняриту като режисьор, всъщност, се представя страхотно, като отново имаме безумно дългите дубли и плавното действие, които ми харесаха толкова в "Бърдмен". (Май трябва най-после да гледам и другите му филми, де да знам...) Емануел Любецки с почти стопроцентова сигурност ще вземе "Оскар" за операторско майсторство - свършил е меко казано феноменална работа. А истински силната роля е на Том Харди.
Както и да е, филмът си заслужава всяка секунда.

[HeathenHeart]

marillion, on 22 декември 2015 - 17:57 , said:

Star Wars: The Force Awakens

И на мен ми хареса. Даже съм приятно изненадана, че не се е получила история тип комикс.

Предпочетено е развитието тип спирала, т.е. действието повтаря някои елементи от най-старите серии (в момента 4, 5 и 6), като са умешали стари и нови герои. Персонажите наистина са добре изградени. Запазена е рамката "древна/средновековна трагедия", което допринася за предпазването от опошляване на филма. Очертават се доста линии за развитие и интересни конфликти. Има потенциал за джедайски и други единоборства. Много ми е любопитно как ще продължат нещата.

marillion, on 22 декември 2015 - 17:57 , said:

"Наследникът" е безличен, мекушав и сякаш метросексуален продукт на сегашното ново време.

Първоначално и на мен ми беше странен, но после реших, че не става да се повтаря образа на Дарт Вейдър като злодей. Кайло Рен, като кръстоска от Мордред и Дориан Грей (поне аз го определих като такъв), дава възможност за развитие на разнообразни конфликти. Например, предвиждам конфликт между Кайло и неговият генерал-"болшивик" Хукс, който яко драпа за власт и се докарва пред Сноук.

marillion, on 22 декември 2015 - 17:57 , said:

Неочакваното и неоправдано от никаква гледна точка убийство на няма да кажа кого

Това убийство добре си пасва с характера на убиеца и комплекса му към "нечистата" страна на потеклото му. С убийството един вид иска да я унищожи, в опит да пребори или прикрие комплекса.

[Тигър]

Честита нова година, значи.

Гледах "Омразната осморка":
http://www.imdb.com/title/tt3460252/
Подозирам, че ще се хареса истински единствено на феновете на Куентин Тарантино. Останалите няма да посмеят да кажат, че не им е харесал, за да не ги изядат филмовите сноби с все парцалите. Филмът безспорно е добър, диалозите са страхотни, актьорите също, а режисурата е на обичайното за Тарантино високо ниво. И, по обичайния за Тарантино маниер, добрият вкус бива сритан между краката. Героите - всичките, без изключение, са тотална перверзия - което си е ясно от заглавието на филма, де, обаче след "Джанго без окови" очаквах по-човечна история, честно да си призная. А и вече ще гледам съвсем различно на всичките роли на Самюъл Джаксън.

[violator]

Тигър, on 02 януари 2016 - 17:27 , said:

Подозирам, че ще се хареса истински единствено на феновете на Куентин Тарантино.

Тъй-тъй!

Аз даже подозирам, че ще се хареса истински единствено на самия Куентин Тарантино.
Което всъщност е напълно достатъчно. Защото, както и да го увъртаме, човекът е жива кино икона и си е извоювал правото да прави каквото си поиска в областта. Включително да работи за свое лично удовлетворение, създавайки упражнения по стил като "The Hateful Eight".

Тарантино коренно промени концепцията си на работа след като достигна съвършенството с "Kill Bill". Първо, че започна да прави т.нар. "period movies" и второ - започна да влага социален елемент в историите на филмите. Така че беше неминуемо да изгуби вниманието на по-алтернативно настроената публика.
Аз, разбира се, съм брутален фен на предишния му стил. Но, макар и с условности, намирам очарование и в последните му три творби. Те са стилистично и диалогично издържани и в тях има какво да се види.
Най-малкото, този режисьор умее да изстисква от актьорите неподозирани артистични сокове.
Вижте какво изцеди от Кристоф Уолц в "Inglourious Basterds". От Леонардо ДиКаприо в "Django Unchained". От Дженифър Джейсън Лей в "The Hateful Eight"....Дори и принципно дървенце като Кърт Ръсел във филмите на Тарантино доби качествено нов актьорски облик.
Самюел Джаксън нарочно не го споменавам, там случаят е съвсем друг. Космически!

В "The Hateful Eight" ми беше много любопитно да видя как след повече от двадесет години Тарантино отново режисира един от най-старите си любимци - Тим Рот. Ами, безценно е. Маниерниченето на Рот и Тарантиновската бутафорност си пасват чудесно.
Въпреки че искрата на този филм за мен изненадващо се оказа Дженифър Джейсън Лей. Избухването на тази жена във финалната права беше страшно диаболично и ме остави без дъх.

[Тигър]

Не знам, Тарантино явно си е свършил на ниво работата, щом филмът още не ми е излязъл от главата. Друг е въпросът, че "Омразната осморка" наистина е упражнение по стил и нищо повече. Чисто сюжетно, криминалната мистерия не е никак добре развита, всъщност, доколкото в огромна степен разчита на откровения свише, замаскирани като гениална дедукция. (Говоря за приказките на Маркус за яхнията и табелата, основата на които до този момент беше останала скрита от зрителя.) А в плана на Чанинг Тейтъм и дружките му зееше огромна пробойна - без да спойля, имах чувството, че Тарантино се е спрял на първия повод да отидат в кръчмата, без да се замисли доколко връзва смисъл. Заврънкулчестият диалог и насилието успяват да покрият проблемите до голяма степен, обаче след гениално развития и доста по-сложен план на Кинг Шулц и Джанго очаквах нещо по-обмислено. Резкият обрат, свързан с героя на Уолтън Гогинс също ме подразни, доколкото не беше обоснован от нищо. Тук ще трябва спойлерче.

Spoiler

Половин час филмово време по-рано въпросният образ, за когото от самото начало на филма ни се набива в тиквите, че е феноменален расист, вижда как Негрото с усмивка на уста гаври гнусно и убива идола му, обаче това не му пречи да застане на негова страна във финалния конфликт.

Като цяло обаче развитието на образите ми допадна, а играта на Дженифър Джейсън Лий е меко казано феноменална.
И все пак... След филма в главата ми се въртеше и все още се върти една дума: "Защо?" Тарантино и операторът му са се постарали много да докарат визията на спагети уестърн от шейсетте, но вместо да се възползват от това, са набутали целия филм в една каруца и една кръчма. За какво изобщо са се трепали? Има музика на Енио Мориконе, внимание към историческия детайл и прочие, и в един момент идва изпълнената с анахронизми реч на Самюъл Джаксън за огромния му Джонсън, която, колкото и въздействаща да е, праща всякаква достоверност по дяволите. Всичките образи са толкова органично противни, че крещя от кеф, когато им се случват ужасни неща. И?

Филмът, в крайна сметка, ми допадна, но и ми показа, че Тарантино определено не е моят режисьор и това, че "Джанго без окови" ми хареса толкова, е някаква случайност. Признавам, "Гадни копилета" си го спестих, а от предишните му филми имам твърде разпокъсани спомени, понеже ги гледах прекалено отдавна. Обаче докато с Джанго имахме история и герои, които да харесвам, "Омразната осморка" колкото повече отлежава в паметта ми, толкова повече ми заприличва на ексхибиционистичен акт на самозадоволяване. Лошо няма, ама...

[marillion]

Тигър, on 04 януари 2016 - 20:08 , said:

Признавам, "Гадни копилета" си го спестих...

Не е зле да поправиш тази грешка, според мен...

Гледам никой май не е отразил Youth

https://www.youtube....h?v=SN6mB_31uPA

Какво прави тази лента толкова впечатляваща?

1. На практика имаме що-годе елементарен сценарий, съсредоточен върху житейската равносметка на двама приятели, които се наслаждават на словесен пинг-понг в края на дните си. Нищо ново, нищо кой знае колко интересно.

2. Получаваме интересен декор под формата на пансион от XIX век, превърнат в луксозен СПА хотел за отегчени богаташи. Първоначалната аналогия с паркаровия шедьовър The Road to Wellville е на практика измамна.

3. Имаме и красноречив фон на действието. В ролята - великолепните Швейцарски Алпи.

4. Наслаждаваме се на чудесна игра на двама познати и утвърдени актьора, единият от които англичанин, а това моментално се превръща във важно условие за постигане на целите.

5. Музикалното оформление е балансирано и допринася по свой собствен начин за цялостното хомогенно усещане.

На практика, нека повторим. Нищо ново, нищо кой знае колко интересно...

Това, което прави Youth различен (поне от моя гледна точка), са специфичните режисьорски похвати и операторско майсторство. Европейската гледна точка е толкова осезаема, че ако действието на филма се развиваше извън Европа, определено нещо щеше да липсва в кадър. Близките и средно далечни, статични и умишлено удължени, планове са превъзходни! Голямо браво на гримьорите, които са пресъздали по чудесен начин застаряващата кожа на главните герои, а именно кожата е в основата на подсъзнателната символика въплътена в лентата. Другата символика е очевидна. Яркозелените пасторални Алпи съпоставени със студената сивота на луксозния пансион. Обърнете внимание на многократните сцени в басейна, навяващи спомени за една безвъзвратно отминала епоха, дисбаланса в голотата на тялото в неговата млада и възрастна форма, самотата, която пък от своя страна не признава възраст и т.н. и т.н...

Браво на Сорентино, чудесен филм!
Ред е на Академията...

[violator]

Тигър, on 04 януари 2016 - 20:08 , said:

праща всякаква достоверност по дяволите

Не бива да се търси и очаква достоверност от филмите на Тарантино. Точно обратното. При него всичко е нарочно изопачено, изкривено и пречупено през мръснишко-хумористично-бутафорна призма. Неслучайно в "The Hateful Eight" е вмъкнал тази метафора с писмото от Линкълн,

Spoiler

което в крайна сметка се оказа фалшиво

Да не говорим за сцената, в която Дейзи Домергю го наплю. Просто грандиозна!....Апотеоз на нихилизма!!! Знаете каква светиня е Ейбрахам Линкълн за американците.

Тарантино си е един циник. И за да го разбираш какво точно иска да каже, трябва да си на неговия акъл. Тоест - малко или много черноглед социопат. Да не делиш нещата на добро и лошо, а на лошо и по-лошо. Да знаеш много за класическото кино, защото в творчеството му има препратки на всяка крачка. И в светогледа ти да е заложено, че животът всъщност е органично противен. Затова и логично:

Quote

Всичките образи са толкова органично противни....

И в крайна сметка да не забравяме, че говорим за човек, възпитан с японско кино и изкуство.

[Тигър]

Междувременно, излязоха номинациите за "Оскар":
http://www.imdb.com/.../ev0000003/2016
Домергю е една от номинираните и си го заслужава напълно.

Думата ми обаче е за "Лудият Макс: Пътят на яростта", който гледах снощи и който е един от двата филма с най-много номинации. Според западните критици това е най-добрият филм за миналата година. Когато излезе, в Rotten Tomatoes имаше рейтинг от сто процента. В момента процентите са само деветдесет и седем:
http://www.rottentom..._max_fury_road/
Десет номинации за "Оскар", включително и за най-добър филм... За нещо, което на практика няма сценарий. НЯМА. Още при излизането му бях потресен, че получава такива оценки. Не съм особено голям фен на предишните филми, затова бях решил да си го спестя, но... ГЛЕДАХ ГО И СЕ ВЛЮБИХ В НЕГО!!!!!! АААААААААААА!!!!! Този филм е хеви метъл! Точка по въпроса! Заслужава да обере всичките награди, за които е номиниран, и останалите!

Стига удивителни сега...

Дори и да не го бях харесал, пак щях да го уважавам. Джордж Милър е направил филма, който е искал, без изобщо да му пука за каквото и да било. Чувство за мярка ли? Не и тук. Сюжет? Сюжетът му е светът. Дълбок сценарий? За какво ти е, като имаш смазваща визия и актьори, които от нищото измъкват страхотни образи? Екшън? ДААААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! От бая време не бях гледал такова зрелище. Трябваше да го видя на кино...