626 replies to this topic

[rodd1ck]

Новият Бонд е постничък като акомпаниращата го Адел. Сам Мендес не крие влиянието си от "Черния рицар" и Нолан, което е логично, но и разочароващо.

[wolfy]

The Fog (1980)



The Fog (2005)

[foreigner]

violator, on 04 ноември 2012 - 13:42 , said:

Другият е австралийска анимация за възрастни, направена по действителен случай - Mary and Max. Абсолютен шедьовър!

Миналата година бях решила да си направя stop motion (related) уикенд и изтеглих на сляпо десетина заглавия. Това определено ме впечатли най-много, присъединявам се към препоръката, страхотен филм! После сигурно една седмица не можех да си го избия от ума.

Edited by foreigner, 11 ноември 2012 - 12:22 .

[Тигър]

"ПараНорман":
http://www.imdb.com/title/tt1623288/
Не го пропускайте, страхотен е.

"Черният рицар: Възраждане":
http://www.imdb.com/title/tt1345836/
Пропуснах го на кино. Мисля, че основната причина беше клането на премиерата му, а и няколко не особено ласкави ревюта, които прочетох.
Добре... Оценката в IMDb и позицията му сред най-добрите филми на планетата се дължи ИЗЦЯЛО на хилядите и хиляди откачени ноланити и комикс-нърдове. Съжалявам. Не беше напълно зле, но сюжетните му дупки бяха повече от сюжета, вместо сценарий имаше тежки и мазни инфодъмпове, единственият свястно развит герой беше Жената Котка... Бейн беше идеално изигран, но напълно омазан от сценария и идиотските технически грешки, а финалният обрат го унищожи съвсем...
За нещастие всичко това ни беше поднесено с претенциите на "Списъкът на Шиндлер", поради което и сюжетните глупости - които са на нивото на филм като "Трансформърс", буквално - са съвсем непростими.
Отново, съжалявам. Харесвам предишните два филма от трилогията ужасно много и мисля, че напълно си заслужават славата, но този е толкова далеч от класата им, че няма на къде повече.
Не си заслужаваше хора да мрат заради това.

"Човекът вълк":
http://www.imdb.com/title/tt0780653/
Доста приятен хорър с чудничка атмосфера. Криминално подценен, вероятно от феновете на оригинала от 40-те години. "Оскар"-ът за грим е напълно заслужен. Има някои сценарни проблеми, но успява да държи в напрежение и, както казах, атмосферата е много готина. Актьорската игра също си заслужава.

[violator]

"Gummo"



За мое огромно учудване (защото отдавна съм спрял да се изненадвам) - оказа се безценна перла в короната от деформирано и отровно кино, пристягаща мозъка ми. Чудно е само, като как съм го пропуснал досега.

Импресия за мръсното бельо на цивилизацията. Без почти никаква художественост. Грозен, недъгав, просташки, гнил, вмирисан реализъм. Животът и човешките същества без маска и без грим. Такива, каквито са. Истински. С косми под мишниците, с кафяво на гащите, провиснал сопол и разкопчан цип. Безнадеждни, но мечтаещи да изчукат Патрик Суейзи и тананикащи си сладострастната "Crying" на Рой Орбисън...

Един от най-честните филми, които съм гледал.

[incarnate]

Rain, come down, and fall forever
Drain, the dirt, into the wasteland
Pray, for sound, to quiet the howling

Feel, no shame, too brave
Feel, afraid, to wait forever

Kneel, to fade, the day's corrosion
Crawl, depart, towards perdition
Gray, the part, the bruise within you

Не знам дали си слушал Harmony Corine на Steven Wilson. Harmony Corine e режисьор и сценарист на Gummo.

[violator]

incarnate, on 28 декември 2012 - 13:58 , said:

Не знам дали си слушал Harmony Corine на Steven Wilson. Harmony Corine e режисьор и сценарист на Gummo.

E, "Harmony Korine" е знакова песен в "Insurgentes". Може би най-хубавата. Аз този тип го свързвах с култовия деветдесетарски чук "Kids". Той е сценарист там. Не се бях ровил в режисьорските му филми. Те повечето са шортове.
Такива като него защитават честта на американското кино, на което често несправедливо се лепи общ етикет "идиотско", а то съвсем не започва и не свършва само с "Холивуд".

[incarnate]

^ Аз също се отчаях тази година окончателно от така наречените блокбъстъри. Половината от тях ме докараха до отчаяние до какво скудоумие отиват иначе талантливи кинаджии в служба на някакъв все по-малоумен масов вкус. Другата половина не ги гледах.

[violator]

incarnate, on 28 декември 2012 - 15:04 , said:

Половината от тях ме докараха до отчаяние до какво скудоумие отиват иначе талантливи кинаджии в служба на някакъв все по-малоумен масов вкус.

Да нямаш предвид "Cloud Atlas"? Посланието е тривиално, но продукцията е много мащабна.

Всъщност, със сигурност едно от нещата, които имаш предвид, е "Dark Shadows". Огромно разочарование от Тим Бъртън. Кристофър Нолън също не се справи блестящо с последния Батман. Многоочакваният "The Flowers Of War" на Жан Имоу изобщо не ме впечатли. Новият на Уес Андерсън - "Moonrise Kingdom" не беше нещо особено. "Pieta" на Ким Ки-Дук също се оказа под очкаванията ми. Последният Уди Алън е абсолютна боза. И прочие, и прочие....

[incarnate]

Cloud Atlas не го гледах. Взех си книгата на български, която чака малко свободно време да бъде прочетена, та после евентуално ще хвърля око на филма. Казват че е хубав. Но иначе нито Авенджърите ме вдъхновиха, нито Нолановия Батман, нито Прометея на Ридли, нито Дарк Шадоус на Бъртън, да не говорим за разни паяци и Ем Ай Би-та, които са дъното. Гледах и пиксарския Brave, мнооого далече от нещата, които правиха преди, а тази територия ми е особено близко до сърцето. Такива работи...

Edited by incarnate, 28 декември 2012 - 17:14 .

[violator]

incarnate, on 28 декември 2012 - 17:07 , said:

Cloud Atlas не го гледах. Взех си книгата на български, която чака малко свободно време да бъде прочетена, та после евентуално ще хвърля око на филма. Казват че е хубав.

Някъде беше споменал, че имаш афинитет към визуализацията, така че от тази гледна точка "Cloud Atlas" ще ти хареса. Много е пищен. Първокласна кинематография. Нищо чудно да получи "Оскар" в тази категория. Няма да се учудя, ако вземе "Оскар" и за грим. Колкото до фабулата - съчетание от множество тривиални и вече видяни послания, които обаче вкупом изглеждат прилично, заради това, че са скачени на верига.

Quote

Гледах и пиксарския Brave, мнооого далече от нещата, които правиха преди, а тази територия ми е особено близко до сърцето. Такива работи...

Да, "Brave" е много далеч от Пиксарските върхове. Които за мен са "Wall.E" и "The Incredibles".
Новият "Ice Age" също е крачка назад от страхотната трета серия.
Но пък последният "Madagascar 3 - Europe`s most wanted" е много свеж. Учудващо ми хареса, особено с оглед на това, че аз никога не съм го харесвал този филм. Първите му две части съм ги гледал дежурно, с огромна досада и едва ги изтраях да свършат.

[Jimmy Pop]

Гледайки трейлъра миналата година, си мислех, че Midnight in Paris ще е някаква претенциозна боза за лапане на боксофис мангизи. Оня ден обаче му дадох шанс и ми хареса. Не беше от онези филми, които те оставят без дъх след финалните надписи, но атмосферата и непринудеността му много ми допаднаха. Много свежа игра от страна на Оуен Уилсън - свикнал съм да го гледам в много по-дебилни амплоа, а тук ролята на чувствителен романтик много му приляга. Посланието е ясно и далеч не нещо ново за киното и литературата, но Уди Алън го е представил по начин, който не се натрапва и не отегчава.

Доволен съм и, че тази година обогатих класическата си кино-колекцията с още две прекрасни ленти. И двете гледани преди няколко месеца, но думите за тях настояха да излязат чак сега (те пък едни думи...).

Being There (1979) вече споменах мимоходом в една друга тема през горещите летни дни - истинско кино, без специални ефекти, без разтърсващи сюжетни обрати, без секс и дългокраки мадами! Обикновената история на един обикновен (дори леко умствено изостанал) градинар, който попада в необикновена ситуация и без да съзнава се превръща в духовен будител на висшето общество в Америка и придава смисъл в живота на редица лутащи се души.

Blow-Up (1966) е филм, който си заслужава да се гледа от всеки любител на истинското кино изкуство, скритите послания и завоаирани визуални пъзели. Многопластието му не може да се побере в няколко реда, затова няма и да хабя повече форумно пространство. Убеден съм, че редовно пишещите в тази тема са добре запознати с този филм. За рок феновете (за тези, които все още не са го гледали) тук е скрито едно истинско бижу - съвсем младият Джими Пейдж, още не превърнал се в звезда с Цепелин, се усмихва свенливо от сцената, на която Джеф Бек безмилостно троши китарата си.

[incarnate]

violator, on 28 декември 2012 - 17:50 , said:

Да, "Brave" е много далеч от Пиксарските върхове. Които за мен са "Wall.E" и "The Incredibles".

Абсолютните два върха и за мен. Веднага след тях слагам Ratatouille, защото е някак особено пълнокръвен и Up, заради началото...

[violator]

Jimmy Pop, on 28 декември 2012 - 18:14 , said:

Гледайки трейлъра миналата година, си мислех, че Midnight in Paris ще е някаква претенциозна боза за лапане на боксофис мангизи. Оня ден обаче му дадох шанс и ми хареса. Не беше от онези филми, които те оставят без дъх след финалните надписи, но атмосферата и непринудеността му много ми допаднаха. Много свежа игра от страна на Оуен Уилсън - свикнал съм да го гледам в много по-дебилни амплоа, а тук ролята на чувствителен романтик много му приляга. Посланието е ясно и далеч не нещо ново за киното и литературата, но Уди Алън го е представил по начин, който не се натрапва и не отегчава.

Не искам да бъда лош пророк, но смятам, че "Midnight In Paris" вероятно ще се окаже лебедовата песен на Уди Алън. Изключително нетипична за творчеството му фабула. Неслучайно взе "Оскар" именно за оригинален сценарий. Особено в сравнение с тазгодишния "To Rome With Love", който е бледа ревизия на романтичните сатири от класическия му период.
Като човек, изгледал 95% от филмографията на Уди Алън, която е ОГРОМНА, мога смело да заявя, че "Midnight In Paris" е сред най-различните му филми. Заедно със "Sweet And Lowdown". Като под "различни" нямам задължително предвид "най-силни".

Колкото до Оуен Уилсън - вярно е, че участва усилено в разни комедийни бози, но той е скрита лимонка. Препоръчвам ти да обърнеш внимание на сътрудничеството му с великолепния режисьор Wes Anderson. Уилсън е съавтор на два от най-успешните му филми - Rushmore и The Royal Tenenbaums, както и играе мощни главни роли в останалите му бутафорни арт сатири - The Life Aquatic With Steve Zissou и особено в The Darjeelig Limited.

Quote

Being There (1979) вече споменах мимоходом в една друга тема през горещите летни дни - истинско кино, без специални ефекти, без разтърсващи сюжетни обрати, без секс и дългокраки мадами! Обикновената история на един обикновен (дори леко умствено изостанал) градинар, който попада в необикновена ситуация и без да съзнава се превръща в духовен будител на висшето общество в Америка и придава смисъл в живота на редица лутащи се души.

Това е един необикновен филм. Триумф на кино изкуството. Басня за предвидимостта, схематичността, прозаичността и манипулируемостта на човешката психика.
Играта на вездесъщия Peter Sellers в "Being There" трябва да се анализира и изучава в театралните и кино академии.

[Тигър]

violator, on 28 декември 2012 - 15:59 , said:

Всъщност, със сигурност едно от нещата, които имаш предвид, е "Dark Shadows". Огромно разочарование от Тим Бъртън.

На мен "Dark Shadows" по-скоро ми допадна, бтв, обаче се бях подготвил за нещо не съвсем качествено. Краят ми дойде леко не както трябва, при това по причини, които не разбирам напълно. Някаква много рязка смяна в ритъма и типа хумор - от черна комедия, на моменти бая брутална, се превърна в нещо, което разчиташе... И аз не знам на какво. Щях да напиша "гегове", обаче тях си ги имаше от самото начало.

Иначе правилният Бъртънов филм за тази година е "Frankenweenie":
http://www.imdb.com/title/tt1142977/
Не е идеален откъм сценарий, обаче има страхотна атмосфера, готина идея и някои доста откъртващи сцени. Естествено, при нас на кино още не е дошъл, така че ще трябва да бъде изпиратстван. За щастие го има с добро качество.

[Roy]

Снощи гледах за втори път "Videodrome" - един от най-самобитните и интелигентни филми на ужасите.




- Videodrome. What you see on that show, it's for real. It's not acting. It's... snuff TV.
- I don't believe it.
- So... don't believe.
- Why do it for real? It's easier and safer to fake it.
- Because it has something... that you don't have, Max. It has a philosophy, and that is what makes it dangerous.

- The battle for the mind of North America will be fought in the video arena — the videodrome. The television screen is the retina of the mind's eye. Therefore the television screen is part of the physical structure of the brain. Therefore whatever appears on the television screen emerges as raw experience for those who watch it. Therefore television is reality, and reality is less than television.

- After all, there is nothing real outside our perception of reality, is there? You can see that can't you?

Тази година (уж) се очаква нова версия на този филм. Не си падам по преработките на филми (така наречените "римейкове"), но конкретно "Videodrome" мисля, че би могъл да се дообогати откъм съдържание, но по-вероятно ми изглежда просто да сменят визуалните ефекти с по-зрелищни.

[violator]

Последно си направих труда да изгледам всички номинирани за награда "Оскар" филми и лично за мен те се оказаха разделени на две категории:

1. Пълна досада,
2. "Life Of Pi";

Последният категорично е най-силният от деветте тазгодишни претендента в категорията "Best picture".

Ang Lee за пореден път показа, че е сред най-великите кинаджии на всички времена. Направил е не филм, а феномен, който ще остане завинаги в златната история на киното. Роденият в Тайван китаец надмина собствените си шедьоври "Планината Броукбек" и "Тигър и дракон".

На пръстите на едната ръка на стругар-ветеран могат да се преброят екранизациите с по-дълбок смисъл и по-широка многопластовост на посланието.

Този филм казва повече за технологията на религиите от всички т.нар. Свещени книги (Библия, Миблия, Коран, Моран, Талмуд и прочие идиотски писания), взети заедно.

[marillion]

Снощи гледах "Life Of Pi". Не съм особено впечатлен. Преди десетина дни гледах "Argo". От него бях леко впечатлен. Разбирам, че това са големите победители на тазгодишните награди "Оскар". И в двата филма има участие мой много близък. Радвам се за неговите успехи, става дума за две статуетки. Обаче май само с това ще запомня "Life Of Pi" и "Argo". Киното умира, да живеят качествените сериали. Последно гледах първи сезон на "Lilyhammer". Макар и далеч от класата на "The Sopranos" и "Mad Men" е доста качествена и забавна времегубка...

[Тигър]

Рядко гледам романтични комедии. Още по-рядко ми харесват. Не знам, някакси холивудските сценаристи прекалено рядко успяват да докарат романтична история, която да ме накара да се усмихна или поне да изпитам нещо различно от желание да спра филма твърде скоро, след като съм го пуснал.
В този смисъл, гледах "Наръчник на оптимиста" не защото очаквах да се смея или да му се радвам, а защото - основно - ми се щеше да видя с какво актрисата, която толкова ми хареса в "Игрите на глада", е успяла да спечели "Оскар". Ами, хубав филм се оказа, много хубав. Дженифър Лорънс, както и очаквах, е напълно страхотна и напълно си заслужава и наградата, и похвалите. Брадли Купър показа актьорски талант, който не знам къде е крил досега. Робърт де Ниро за първи път от бая време насам прави истинска роля. И другите са готини. Сценарият е адски силен, някои от диалозите могат да накарат зрителя да крещи от смях, други - да го накарат да се замисли за доста неща... А режисьорът Дейвид О. Ръсел пък се очертава като човек, чиято филмография ще гледам с интерес - "Боецът" ми хареса твърде много, а сега и този...

[rodd1ck]

Anti-Clock (1979)

видео модернизъм, мозъчен броудкаст, претенциозен и любопитен и доста quotable