Ето това са поредиците и затова колегата по-горе казва "Трилогията на Кристофър Нолан" - демек трите филма за Батман на Нолън, а не предходните /тези на Шумахер наистина са абсолютна боза и простотия .../.
Честно казано, никога не съм разбирала защо всеки смята Батманите на Шумейкър за по-лоши от тези на Бъртън (който все още си остава любимият ми режисьор). За начало, саундтракът им беше умопомрачителен. Ума Търман също винаги ми е била безкрайно приятна за гледане, а историята на Мистър Фрийз, всъщност, е моментът, който най-силно ми е въздействал от първите четири филма. Трите на Нолан не съм гледала, и нямам намерение. Просто пораснах. Крисчън Бейл може и да е най-най-перфектният избор за ролята, но никак не успявам да си представя какви грандиозни драми могат да се извлекат от идеята, и от сюжета, който прочетох. Отделно от това, никога не съм понасяла нито Хийт Леджър, нито Кейти Холмс, а лигавата Ан Хатауей като култовата Жена-котка е също толкова светотатствено за мен, колкото опитите на Хали Бери. Томи Лий Джоунс също ми е голям любимец, с чиято роля не трябваше да се захващат.
П.П. Тор на Marvel е чиста подигравка, да ме прощават всички тийнейджъри, които не могат да намерят "Скандинавието" на карта.
Forever и Batman & Robin бяха направени прекалено много за деца, и това в следствие на алчността на Уорнър Брос. Поради фактът че Батмън се завръща не успя да достигне успехът на първият филм поради прекалената си мрачност всички решиха че е добре филмът да е насочен към децата и малко или много заради Джим Кери и заради child-friendly визията беше успех. След това Уорнър се полакомиха и казаха "добре, нека да го направим още по масивно" избързаха и направиха филмът Батмън и Робин само 2 години след Завинаги и всички коли и костюми бяха направени за да се продават после като играчки. Играта беше слаба, диалозите бяха слаби, както и сценарият. Историята на Фрийз наистина е много готина и в анимациите от началото на 90те наистина беше представена едва ли не като история на Шекспиров герой, беше красиво, а във филма тотално го прецакаха. Ето две ревюта които се припокриват с моето мнение за филмите на Шумахер:
Batman and Robin от Nostalgia Critic
"The best films are like dreams you're never sure you've really had."
Жанрово е приключенски ноар, който днес би изглеждал като типичен екшън/трилър с мерене на пишки, но Клузо, наричан още 'френският Хичкок', съумява да го сглоби с офбийт ритъм и запечати с характерната си мизантропична атмосфера. Сравнението е повърхностно и насочено към напрежението, под което подходът към киното е съвсем различен. Преки асоциации тук могат да се потърсят при 'The Treasure of the Sierra Madre', а Yves Montand е нещо средно между Богарт и Dave Gahan. Другото е валсът на Щраус, който съвсем цинично слага финал на историята.
Преведох и съответно изгледах разширената версия на "Рок завинаги". Все така готин филм си е. Някой ако даде логично обяснение защо точно най-зрелищният танц на Джулиан Хоф е бил отрязан от киноверсията, много ще се зарадвам. Освен че е зрелищен, е и бая ключов момент в историята както на Шери, така и на Стейси Джакс, а и е доста красив. Казват, че осигурявал на филма рейтинг R, но това просто не го вярвам. Имаше и повече простотии от страна на Ръсел Бранд, които радваха.
Както и да е, леко неприятно - за мен, лично - беше това, че от хората, за които всъщност направих превода, единият не беше в България, макар че го очаквахме да се върне, а другият не хареса филма много, но...
Разширената версия си заслужава. Затваря поне една огромна сюжетна дупка, а и липсващият в киноверсията танц е много хубав. Препоръчвам.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Преводът ти е чудесен, поздравления! Аз го гледах в разширената версия.
Трябва да се отбележи, че в случая става въпрос за нещо далеч по-трудоемко от стандартен превод на филм. Защото практически това е мюзикъл. И освен репликите, за превеждане има двайсетина песни - цели или части от тях. А със субтитрирането на мерена реч преводачите рядко се справят добре. За да бъде идеално пресъздаването им, трябва да се спазва ритмичната стъпка, да има художествено фразиране, в най-добрия случай дори и рими в българския текст.
Филмът е забавен, на мен лично ми хареса. Хубава е идеята да се изгради мюзикъл по класически рок хитове. Можеха да се постараят малко повече с фабулата, защото е доста клиширана и в жанра се сещам за поне още три филма с подобна, но това се превъзмогва.
Дори на някои по-любими парчета се развълнувах. Като на "Waiting For A Girl Like You", сплита на "More Than Words" с "Heaven", "Wanted Dead Or Alive", "I Want To Know What Love Is", "Here I Go Again", "Harden My Heart", "Can`t Fight This Feeling" ...и най-вече на "Don`t Stop Believin`". Аз страшно харесвам Steve Perry и Journey ...и още когато Диего Бонета я засвири и запя акустично в началото - изтръпнах. И бях наясно, че до края ще я получим цялата в пълнокръвен вариант. Това си е по Станиславски - когато има пушка в декора на първо действие, няма начин да не гръмне в сюблимния момент.
Всички актьори се справят добре с пеенето. Само Том Круз е крехък и колеблив, но пък той компенсира с истински мощно актьорско присъствие. Катрин Зита Джоунс ме изненада със силен глас. А когато Мери Джей Блайдж си отвори устата сред хора, които по принцип не са професионални певци, се получава притеснителен контраст, но това са нормални неща. Тя е чудовищна певица и би изпъкнала и в харлемски госпъл хор.
Ясно е, защо филмът се провали в бокс офиса и като цяло държи нисък рейтинг. За да го харесаш, трябва парчетата да са ти присърце и малко или много да си преминал съзнателно през глем рок културата. А за целта трябва да си на 30-35 +
И понеже маймуните са ми слабост, от всичко най-много се забавлявах с любимеца на Стейси Джакс - "Hey, man"!!!
Преди две вечери го свалих и изгледах с идеята, че експериментирам, тъй като никой не ми го беше препоръчвал. Нямах никакви очаквания, но филмът ме изненада изключително приятно. Бих казал, че това е един от най-силните филми които съм гледал. Разкошен белгийски трилър! Историята започва с петима приятели които имат обща мансарда в която се редуват да водят момичета с които изневеряват на жените си. Един ден в мансардата е намерен труп на непозната жена, а същевременно няма следи от влизане с взлом. Постепенно се оказва, че всеки един от приятелите крие доста тайни...
Филмът акцентира върху дълбочината на човешката психика и личните тайни - теми които винаги са ми били интересни. Изключително съм доволен от начина по който се развива сюжета! До последно интересът ми беше задържан от развитието на сюжета във филма. Атмосферата се допълваше от чудесната музика. Разбрах, че тази година в САЩ са направили преработена версия по филма, но за сега се въздържам от това да я гледам. Може би след няколко месеца...
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.
^ И аз харесвам "Evil Dead", но само първите две части. Последната ми изглежда правена колкото просто да има още един филм. Като цяло, харесвам филмите на ужасите, но харесвам само онези в които се атмосферата се изгражда с дълбочината на героите и сюжета, а не на многото специални ефекти, грим и изкуствена кръв. Любимият ми филм на ужасите е "The Blair Witch Project". Ако трябва да си направя класация в стил "топ 5", то тя би изглеждала ето така:
1. "The Blair Witch Project"
2. "Shutter" (тайландският оригинал)
3. "Ravenous"
4. "The Thing"
5. "Suspiria"
А ти кои пет би избрал?
***
Последните дни продължих със своята сериа от скандинавско кино, но нищо от това което видях не ми хареса. Гледах норвежкия "Hodejegerne" ("Ловци на глави"), шведската трилогия "Millennium" и първия филм от норвежката поредица за Varg Vaum - "Bitre Blomster" ("Горчиви цветя").
"Ловците" бяха направени по американски модел. Реализмът на моменти отстъпваше мястото в името на екшъна.
"Цветята" ми се сториха недоизпипани заради своята прекалена динамичност. Образите бяха прекалено клиширани.
"Милениумът" имаше силни моменти, но и доста слаби. Струва ми се, че акцента беше в екшъна и сцените с насилие и сексуално съдържание, вместо в развитието на сюжета. Имаше много моменти в които действието се случваше "по подразбиране".
Не бих препоръчал тези филми за гледане.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.
Снощи отново ударих гредата, този път с норвежкия "Fritt Vilt" или "Студена плячка", както е преведен на български от англоезичния превод на заглавието. За филма се казва, че е най-добрият норвежки филм на ужасите в последните години. Ако това наистина е вярно, не искам да знам какви са слабите норвежки филми в този жанр. "Fritt Vilt" е класически слашър с присъщите три основни елемента: пустош, група младежи и маниакален убиец, редуциращ броя на младежите по един неприятен за тях начин. Накрая винаги оцелява само един герой от добрите, а ако има втора част на филма, зрителя разбира, че и гаднярът от първата част е оживял, като по чудо. Този филм има две продължения, но тях мисля да си ги спестя. Иначе филмът не впечатлява с абсолютно нищо. По-скоро съжалих за отделеното време, но до последно му дадох шанс, дали пък няма да се случи нещо интересно. Не се случи.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.
Благодаря ти за препоръките - не съм гледал тези филми и тази седмица мисля да го направя. Анотациите им ме заинтригуваха.
Снощи прекъснах серията от шест поредни вечери в които оставам незадоволен от към кино. Гледах норвежкия психологически трилър "Naboer" . Историята започва с тежката раздяла на главния герой с приятелката му. Малко след това се запознава с двете си съседки, живеещи в съседната врата до него. И започват да се случват странни неща... Първата половина на филма изглежда доста абстрактна, но постепенно историята започва да придобива логически свързана последователност и всичко си идва на мястото. Макар идеята да не е нова, реализацията й много ми хареса и препоръчвам филма на любителите на трилърите.
By and large, jazz has always been like the kind of a man you wouldn't want your daughter to associate with.
^
Освен всичко друго, "Naboer" е адски възбуждащ и насилствено съблазнителен. Поне за хората с по-разкрепостена сексуалност.
От този тип ти препоръчвам - The Piano Teacher, ако не ти е попадал. Не е трилър, но хем е тежичък, хем е супер сексуално откачен. А както се подразбира от заглавието - има изобилие от страхотна класическа музика. Предимно Шуберт и Шуман.
Хвърли едно око и на това - Mientras duermes. Много приличен испански sex-crime трилър.
^ И аз харесвам "Evil Dead", но само първите две части. Последната ми изглежда правена колкото просто да има още един филм. Като цяло, харесвам филмите на ужасите, но харесвам само онези в които се атмосферата се изгражда с дълбочината на героите и сюжета, а не на многото специални ефекти, грим и изкуствена кръв. Любимият ми филм на ужасите е "The Blair Witch Project". Ако трябва да си направя класация в стил "топ 5", то тя би изглеждала ето така:
1. "The Blair Witch Project"
2. "Shutter" (тайландският оригинал)
3. "Ravenous"
4. "The Thing"
5. "Suspiria"
А ти кои пет би избрал?
Аз все пак харесвам третата част, свежарска е, след две серии в Къщата, това беше едно интересно продължение с доста забавни моменти
Един мой примерен топ 10 ще е нещо такова:
1. Поличбата (The Omen - 1976). И трите части
2. Тhe Shining (1980)
3. The Thing (1982)
4. Twin Peaks: Fire Walk With Me (1992). Не е хорър, но е достатъчно мистериозно-психарски, за да е тук.
5. The Birds (1963)
6. Aliens (1986)
7. Friday The 13th (1980 - )
8. Halloween (1978 - )
9. Hellraiser I и II. (1987 - 1988). Поглеждам го през детските си очи, а тогава много ме впечатли
10. Хорър филмите с Vincent Price. Един забравен, но емблематичен актьор. Продукции, колкото очарователно наивини от дистанцията на времето, толкова и истински и атмосферични. Фен съм на всичките, до един!
Non Nobis Domine, Non Nobis... Sed Nomini Tuo Da Gloriam!
0
Томи Лий Джоунс също ми е голям любимец, с чиято роля не трябваше да се захващат.
